-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...

Веднъж двама приятели играли на една игра. Единият победил, а другият загубил. Загубилият бил нещастен от това. Обърнал се с молитва към Бога. Казал му: „Боже, защо съм нещастен.” Тогава Бог му отговорил: „Да бъдеш победител, не значи ти да печелиш, а някой друг да губи. Победител си, когато запазва ...

Дявол ли ме тук покани,
Господ ли ме поздрави,
лъган, мамен и безброй закани,
умрях, или ме бог благослови?
И питам аз къде отивам, ...

ЧРЕЗ МИСЪЛТА
Сега си отиваш.
Сам ли го реши или ме последва?
Много със себе си вземаш,
ако не и всичко... ...

Когато бях твоя, не знаеше каква жена стои до теб,
не знаеше за сълзите по моето лице,
не знаеше за раните в сърцето ми.
Когато бях твоя, сама не знаех аз коя съм.
Сега не твоя – на всеки друг, но не и твоя, ...

Невидима сянка
До теб съм, виждам те, докосвам те дори,
познавам какво си скрил в душата си,
зная, когато си щастлив или болка те пари,
ала за мен твоите очи са все затворени. ...

В дванайсет тъгата си легна да спи.
Прегърна я нежно и тихо нощта.
Събуди се в девет, отвори очи.
Тъгата все още си беше тъга.
Закуска, цигара и чаша кафе, ...

Гледам снимката стара, ъглите подвити,
ти усмихваш се, мамо, и светят очите.
Своите буйни коси там в плитка си сплела,
като бисери греят зъбите ти бели.
Половин век - отлетели много години, ...

Разпадащи се атоми бележат
изтляваща целувчена следа!
Не може никой да я забележи –
тя губи се, угасва на мига,
разтваря се в огромното пространство... ...

Събуждам се сега
и чакам да те видя аз.
С усмивката си светла
утрото да озариш.
В миг да ме прегърнеш ти ...

Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...

Сред сребро събирам счупени стъкла...
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя. ...

Усещал ли си аромата на роса
Започвал ли си със слънчев лъч деня
Познал ли си вкуса на тишината
Танцувал ли си с вятъра
В горите и в полята ...

~~*&*~
Да се родиш в началото на Тъмното...
И цял един живот
Безсмъртен да избродиш~*
Да се прибираш в Дом на Безлюбовие, ...

До една непозната
Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли. ...

Искам да съм съвсем като охлюва -
всичко свое да нося със себе си:
проблемите, в цвят цинобър и охра,
грижите, смеховете и греховете си.
Искам бавно и мъдро света да позная, ...

Трудна прегръдка.
Тъгата тъче некролози.
Тихо изстрелва
Торпедната есен сълзи.
Трепетно чакаш ...

Ако има праведност в сърцето,
ще има красота в характера.
Ако има красота в характера,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома, ...

Като кралица без трон,
като съпруга без мъж,
като лято без слънце,
като есен без дъжд -
така аз се чувствам, ...

Две души... едно лице.
И пълна симбиоза в мисълта.
Два чифта очи...
протегнати ръце -
два възгледа различни към света. ...

Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...

Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов. ...

... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...

ПРОЛЕТ
Колко е красива с разцъфтели клони,
там, в двора, птиче пеперуда гони.
Буйните потоци спускат се в реката,
рибките подскачат, предусещат лято. ...

Нощ, звезди, небе.
Аз - до тебе.
Прегръдка, целувка, ласка.
Аз - усещам тръпка!
Докосване, чувства, нежност. ...

Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла. ...

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

Скуката в училище
Гледайки часовника, мечтаейки да си вкъщи, изпънат на канапето пред лаптопа, с бананов шейк в ръка, следейки любимия епизод на „Стъклен дом”... вместо това стоиш схванат на чина, в полу-легнала поза, драскайки нещо на задната страница на тетрадката си... На учениците, или на част о ...

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

“Когато си замина от света...” -
така започват толкоз много стихове,
с които искаме във вечността
да ни пребъде като във молитва.
“Когато си замина от света...” - ...

Стана тъмно изведнъж...
в душата ми закапа дъжд...
Тъжна вечер твоите очи сега рисува.
Самотата е отново с мен и
тази нощ с изгубените ми мечти танцува! ...

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО
Не знам какво си ти за мен...
Дали звезда на небето?...
Дали мечта, изгряла след дъжда?
Или откъснат първи цвят, ...