А скърцащите маси се пропиват
с винарките на вопли и терзание.
И келнер (от немай къде) попива
разсипаните скърби и изгнание.
Отрупани покривки се нареждат ...

Ще пропътувам необятните простори
и ще захвърля с вдъхновение тъгата,
за да не може да ме хване тя за гърлото,
в свят поетичен ще избягам, непонятен.
Да се преборвам с непокорни кръгозори ...

Слушай, ти,
дето там ми се мръщиш отсреща.
Ако щеш ме хапи,
ала знай, че съм адски гореща.
Потопих се сама, ...

Всеки се... пречупва
Усещам как губя част от себе си,
но сякаш да се спаси дори не опитваше,
нещо ме спира да чувствам със сърцето си,
навън валеше, а то просто... умираше. ...

Подаде нос
от своята къщурка
добрата стара
баба Костенурка,
погледна плахо ...

Нарисувай ми вятъра
Дето роши косите
Нарисувай ми порива
Дето раздвижва душите
Нарисувай съня ми ...

Капките се стичат по стъклото,
както сълзите от очите.
Трябва ли да е така,
кога ще свърши всичко това?
Кога? ...

Живот
Опитах да живея без любов
без стихове красиви... без вълшебство
опитах и без нежен благослов
без спомени любими и без детство ...

КОШНИЧАРКА
На село дядо Петко са завърна.
В чужбина ходи малку при дицата.
И виднагà мъщабну са разгърна:
събра дица и булки ут махлата. ...

СПАСЕНИЕ
В колко безсънни нощи
аз ще бъда спасена?
Попари ме слана есенна,
а бях трева окосена... ...

ЕДИН СКИТНИК ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не ...

ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...

Откъм водата, отгоре
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви. ...

Пороци
Как така,
с цигарата в ръка?!?
Не беше ли беда,
в миналото все това?!? ...

В тоалетната сама когато си,
вземи любимата си книга
и чети, мисли, чети...
Тъкмо там прекрасни мисли си родила.
Забрави луксозни мезонети, ...

Ах, Вечернице красива,
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.
Като надеждица една, ...

Разпиляват се мигове, мечти и сълзи,
чуват се крясъци от нечути молби...
Виждат се миражи и хоризонти
нестигнати...
Несбъднати мечти... ...

Душа.
Зъби,
от лъжи гъби,
всякакви неща!
И сред тях ...

Нова песен от Ludia (D.O.D Records - Плевен). пишете коментари :P:P:P

Продължавам да търся своя път,
по който има щастие без теб,
но някак пуст без любовта ти е светът,
и никой не може да я върне.
Знаеш ли как без жалост ...

Не се бях замисляла за подобни неща в живота ми, те бяха част от съществуването ми, но не и животоопределящи. Така беше до деня... в който в приказките се появява принцът, а при мен споменът. Чути думи (бях ужасно любопитна и си оставам досега - нещо като Пипилота, само че без кон и баща собственик ...

* * *
във толкова страни
(“Я кажи ми, облаче ле
бяло...
не видя ли бащини ми двори...”) ...

Недовършен, като всички останали ( :) ) експеримент :) Странна комбинация от спомен за тъга и някаква самоирония, почти карикатура на радост...

Ако искам да съм
обичана, твоя,
да ме викаш насън,
да ме търсиш в прибоя,
да съм умна, красива, ...

Море
За мен, морe, ти си нестихваща емоция,
в теб аз виждам моя духовен пристан,
ти си щастие и лирична самота,
ти си мечти за любовта!

Ще отворя душата си
В утринта ще отворя прозореца –
слънчев лъч да надникне във стаята,
във която е спряла умората,
от житейските битки замаяна. ...

Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка ...

Всяка вечер прощавам на болката
за моето вчерашно минало…
Треперя над него, над малкото,
в което се чувствах щастлива.
Какво като плаках до изгрев? ...

Когато за някой отдавна си никой
и никой на никой не казва...
А този си някой, мълчейки, бъзика
отдавна кървящата язва.
Не казваш на никой, ...

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...

Егото се опитва да те накара да отвориш широко очи и да впериш взор или в миналото, или в бъдещето, но не и в настоящето.
На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята един ...