Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...

Тъжно ще ми бъде, щом отново пред теб застана аз.
Тъжни ще са първите минути и първият ни един час...
Ще се вълнувам може би, ще треперя цялата
и гласът ми явно ще трепти.
След това ще се отпусна - отново ще бъда АЗ. ...

"Няма завръщане"
Ще дойде ден, в който ти ще плачеш за мен
и ще ми кажеш: "Моля те, остани", аз ще кажа:
"Престани! Вече не те обичам! Разбери!"
и със сълзи на очи ще изричаш ...

автори: Dark /Александър Христов/ & Halinor /Тони Пашова/
От кал и слама са къщите на конци...
Над тях ветреният вой спуска венци,
венци от умора нежна, залези плитки...
А под красотата прелистваме битки... ...

Не се ласкай, че още те обичам...
Че още пиша стихове за тебе...
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.
Отдавна с любовта ти се разминах... ...

Намирам се в килия. На стената има шест прозореца. Пред всеки прозорец стои пазач-жена. Къде съм? В килията вкарват още хора, същите като мен - със сиви, посърнали лица и торби, в които има тухли. Къде съм? Жената пазач от първия прозорец крещи да се разредим, защото няма въздух. Къде съм? В килията ...

Дали моят стих ти помогна -
да се изправиш отново на крака.
Или молитвите към Бога,
които отправях през нощта?
Дали с тях успях да върна ...

През един есенен ден дървото се срещнало с добрия си приятел - вятъра, който му правел хладина през лятото.
Дървото му казало:
- Ветре, виж моите рожби - листата! Целите са сухи и пожълтели. Ще ми кажеш ли как да им помогна и да ги запазя?
- Ами като ги издухам от твоите клони! - шеговито отвърнал т ...

„Щях да се приближа до човека, когото обичам. Обещах си да го направя скоро. Страхувах се много, но обещах на себе си... и на нея.”
Вътре в мен бушува дълбоко море. Море от ванилови дни и боровинкови нощи. Красиво бе, само по себе си. Но това е едно море, което никога не намери собствен бряг. Бушува ...

След около половин час станах, завлякох се до входната врата и погледнах предпазливо през шпионката. Даниел като че ли си беше тръгнал. Трябваше да отида да напазарувам, но ме беше страх, че той може да чака някъде отвън. Реших да отложа пазаруването, не исках да рискувам. Все още бях потресена от н ...

Пребродих много и различни улици,
прелитах на безброй места
и в ден, в който не очаквах,
се озовах на спирка с името Съдба.
За нея ще ти кажа, ...

НЯМА ДА МУ ВЪРВИ
В една къща повикали майстор зидар, за да им поправи покрива на къщата. Майсторът нещо бързал и в бързината бутнал теслата и тя паднала долу на улицата. Не успял веднага да слезе да я прибере, но видял циганчето от съседната улица да я прибира. Слязъл от покрива и отишъл в къщата на ...

Недей да съдиш страната ни красива,
че лудите на власт са днес.
Както горди лъв развява свойта грива,
и ти вдигни се на протест!
Да, вярно – границите малки правят ни в света, ...

Такава съм, неукротима,
не спазвам правила,
отъпкани пътеки не обичам,
стремя се аз да ги творя,
не вярвам на доказаните истини, ...

Белези в душата -
тръни във полето.
Вятър във листата -
есен във сърцето.
Бяга и не спира ...

Гостенка
Добре дошла! Очаквах те с години
да дойдеш пак във скромния ми дом.
Да! Спомням си, когато си замина -
не съм забравил пустия перон. ...

Без име
И аз, родена в мрак,
в мрак живея
като слепец в тъмнина.
Но в мрак не ще умра! ...

Че ти си тук е вече нещо,
но другите дали го знаят?
Гори, та да им е горещо
и няма как те да нехаят!

Невероятен ли?! Е, как да бъда невероятен?! Откакто Бог създаде
Жената, математиците измислиха Теорията на вероятностите, а накрая се появи и Google.com - грънци да си невероятен! Колкото и да се напъвам да съм невероятен, жена ми винаги казва: "Ясен си ми!" Което, в контекста на темата, означава: " ...

Какво да напиша за тебе, любов?
Та нали за тебе пишат всички.
Нали казват колко си важна, любов,
и че ти... че ти си им всичко.
Какво да разкажа за теб аз, любов? ...

***
Шепа светулки -
угаснало лято...
***
Мирис на дюли - ...

Геноцид
Разглеждате ме с онзи смесен поглед,
сякаш в зоопарка гледате изчезващ вид.
Казвате ми в мислите си “сбогом”
и хора като мен, подлагате на геноцид. ...

Нe ме събуждай! Нека да сънувам…
Насън нещата винаги са прости.
Несъществуващото – съществува,
и ти за мен не си случаен гостенин,
и няма да си тръгнеш, щом пристъпи ...

/В памет на Миролюб/
Почивай в мир, майко, и аз си почивам.
Не търся виновник за моя провал.
В живота изпих много чаши горчиви,
но стига да можех, пак бих го живял. ...

ЕЛА сега
Ела сега и недей звъни.
Сега, когато е толкова тихо
и само белият лист шумоли
и превръща самотата ми в стихове. ...

Не една, две, ами цели три сме ние.
Но не Вяра, Надежда и Любов в сърцето бие.
Самота, Гняв и Празнота в плътта снове, а е жалко
- огледален образ на все още дете!
През тъжни, стъклени, някак си гладни очи ...

Today my life begins!
i've been working hard so long
seems like pay has been my only friend
my fragile heart's been done so wrong
i wondered if i'd ever heal again ...

Тя намигна на теб. И навярно флиртува.
Как разбива стените, тази чудна жена!
Духва летен ветрец, а звездите лудуват
и в младежа смутен палят огън и страст.
Съвземи се, момче, престани да отпиваш, ...

Подаряваш ми облак?
Онзи, който отляво
изгрява на слънцето?
Онзи, който
вали във очите на утрото ...

Часовете и минутите са граници. Мисля си от време на време, че нищо истинско не може да се намери между две ограждения.
“Because we are young and wild and free.. “
Но започва да става студено. Принудена съм да се сгуша в якето си, по което все още могат да бъдат усетени следите от една паралелна все ...

Усмихвам се, ала треперя цялата.
Раздялата е сложна и горчи!
По пътя губех много отначалото!
Докато крачех, почна да вали...
Обърквах многократно ориентирите ...

Авторска песен от първия ми албум. Текст и музика - Марин Тачков. Вокал - Марин Тачков и Златка Пашанкова. Музикален съпровод - Пламен Блажев.

Очи кафяви,
очи безмълвни
се вливат в мен и аз забременявам.
Зеници мокри,
зеници пълни ...

ЩЕ ДОЙДЕ УТРОТО
Ще дойде утрото
на светлата си колесница,
развяло пурпурния светъл плащ,
ще лъхне с ведрината си ...

Малка бяла пътека пред мен все върви,
мойте стъпки по стръмното дърпа.
„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,
виж какво е зад другия ъгъл”.
И послушно аз припкам, местя крак подир крак, ...

СТАРАТА КЪЩА
Пролетта се чувстваше във въздуха. Слънцето се опитваше да сгрее премръзналата земя. Ледовете току що си бяха отишли, оставяйки след себе си малки люспи студ, и тук-таме локвички, в които се оглеждаха пухкавите облаци. Небето бе посиняло като планинско езеро и в него плуваха малки бели ...