Един божествен танц -
това е всичко.
Ни по- малко, нито повече.
Безкраен танц,
където истински ...

Август
Най-дрипав е онзи баир на мъглите,
когато септември е близък и нисък.
Недей си разпуска, момиче, косите
щом лятото тръгне от утрото с писък. ...

Kıraç - Turnalar
Ben derdimi hangi daga...
Yüregimi hangi suya... Diyemiyorum...
Sen benimsin bahar gözlüm...Yarinlarda ikimizin... Yürüyoruz...
Koro: ...

THE ROLLING STONES
GIMME SHELTER
Oh, a storm is threat'ning
My very life today
If I don't get some shelter ...

Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...

Много добре знам какво искам. Това и правя – опитвам да получа това, което желая и нищо по-малко. Дори този път се подготвих. Купих една евтина ръчна прахосмукачка, костюмирах се и се запътих към Лондонските предградия. Избрах си една от всички еднакви къщи, пристъпих на прага и почуках на вратата. ...

Мога да те гледам с часове… с дни -
толкова си хубава!
Не мога да ти се наситя -
толкова са различни и красиви
ъгълчетата ти, ...

Аз не мога да обичам!
Лошо признание ли е това?
Нищо, по-добре да не отричам,
че с камъка студен съм кат' сестра.
Гледам често облаците сини ...

Вятърът ме люшка
на люлката ми от облак
и вдишвам свобода.
Мисля си за любовта
и човека, в който ...

Човешка милост
Човекът. Кой може да го разбере?
Все иска, недоволства и отрича
и не вярва, че ще е добре,
само ако истински обича. ...

Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...

Светлината не ще върна
Сред бездната на нощта летя,
сама в своята смърт
и спирам пред твойта врата.
Недей ме оставя отвън. ...

Когато самотата
почука на вратата,
примъкне се чевръсто,
към теб протегне пръсти,
превърне пъстротата, ...

Тъга за миг изписаха очите,
ала някак спряха се сълзите.
Мълком ще заспят сега
и ще дочакат тихо вечерта.
Тогава, свил се на кълбо, ...

„Сърцето ми е буца сива руда”
П. Д.
И моето сърце е буца руда,
а празна чаша - моята душа.
Не знам добре ли съм или съм луда, ...

Поискаш ли –
можеш да вържеш тъгата
под сянката
на радостта...
Поискаш ли – ...

Сега съм по-добре. Харесвам всичко.
Със всеки срещнат вече съм приятел.
Контактна съм - говоря си самичка,
а дните в черно спрях да ги пресмятам.
Научих се без хрипове да дишам, ...

Останаха думите бели
в изгрева светъл втъкани
и болката
в жаравата скрита
на залеза тъжен и топъл. ...

Глава трета
Къщичка в гората
Сенките се сгъстиха около двамата пътници, които вече крачеха навътре между дърветата. Дълго време Фрео се бе замислял какво се крие в тази гора. Тя изглеждаше тъмна дори и през зимата, когато листата опадаха и стоеше подобно страж към Кралството на елфите. Вече наближав ...

Зачатък на усмивка -
невероятна красота.
Истинска емоция -
единствена в света.
Бавно тя се дооформя, ...

Изтеглете оригинала от тук -->
Ремикса от тук -->

В живота ми навлизаш -
най-чистата вода,
потичаш изумрудено,
поръсваш хладина.
Жадна те изпивам ...

„Безпросветно тече утрото
без светлината на твоите очи.”
Павезе
Понеже си ми нужна твърде много,
но нямам те и даже нямам избор, ...

Работя в голям супермаркет. Взимам добри пари, но работя яко за тях. Вечер се прибирам уморена от работа и със скъсани нерви от капризните клиенти, които...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тича ...

С благодарности на gerrda (Геновева Христова) за страхотния Изгрев, който ме накара да напиша:
Небето целува Морето и ето -
изплува от него новият Ден.
Окото на Слънцето вижда, което
не виждам аз в тебе, нито ти - в мен. ...

Ти казваш - от едно тесто замесени
сме всичките мъже на този свят.
Но не всички сме с една любов понесени -
различен мирис крие всеки цвят.
Ти имаш право. Знаеш ли кой люби, ...

Трябва да се връщам в моя свят -
прости ми, вече закъснявам.
Прекалено дълго тук се застоях,
а не трябва дълго да оставам.
Унесох се. И не за първи път! ...

Една не беше, сякаш сто години
орали са браздички по ръцете ти,
лета , като жребци неудържими,
са бягали по склона на надеждите.
И тръгвал си през грапавите ниви, ...

Имам си водно дюшече!
Мога и сам на далече
с него да плавам, но няма,
знам, да ме пусне сам мама.
Тогаз какво ли да правя? ...

Удавих се и откъсва се душата.
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето, ...

Тя е вода. Струи като живота,
клетките ù помнят сътворението.
Прегърнала вселенската му болка -
тя е Жената. Вечното спасение.
А той живее в сянката на дъжд, ...

Сега аз знам
оставил си ме за накрая.
Когато "важните" неща
ще се вгорчат
със болка и безсмислие венчани ...

Какво търсим в живота, какво искаме от него, какво е за нас той? Това е въпросът, който все по-често започнах да си задавам. Всеки ден в новините ни съобщават за поредното убийство, за поредната кражба, за поредната злоупотреба на властта. Нима това е новина за нас? Не, това неусетно се превърна в н ...

Луната мълчи!
Потегли в обратна посока!
Погледна ме в мрака,
замина си с първия облак
и само следите от кървав отблясък напомнят, ...