Сценарият познат е отдавна
преиграван е все без тръпка
и още от началото се губи някъде в края
докато се пренаписва в евангелия...
Се разпва от екстаза ...

Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...

Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък, ...

Застинал сред мрачната картина, която обрисуваше сам той в главата си, реши да се порови из миналото... Обикаляйки спомените един след друг, сякаш разлистваше вестник - понечи да отпие от кафето си - просто по навик... усети как главата му бе разцепена от смразяваща мисълта болка... и чу глас: "Прод ...

Някои наблюдават моите
успехи и провали.
Личният ми живот... Всичко!
И от влакно правят сукно.
Благодаря им.

Глава 3
Сближаване
Нощта беше дълга и някак товареща. В главата ми препускаха всякакви мисли и това още повече ме подлудяваше.
Крачех из малкото помещение, в което ме бяха настанили и оглеждах всичко до най-малкия детайл. Трябваше да им се признае, че доста се бяха постарали, за да ми е уютно. Имаше ...

"Не ме изпращай на Олимп тогава,
когато пак ме дебне низината." М.П.
Ти стигна до Върха. И чудно как
оттам се вижда всичко на земята.
И струва ти се: вдигнеш ли ръка, ...

Знойна,
изпръхнала,
моли земята
с влажни ръце
да я милва ...

Всеки стрък нетърпение
ражда
отънели от чакане
дни,
ненаучени ...

Бяло, топло, красиво.
Няма злост, няма ум.
Тих покой ме облива -
сладка липса на шум…
Суета не пристъпва, ...

Благодаря ви, мили момчета!
(Или груби да ви наричам?)
Благодаря за времето, в което
изобщо не сте ме обичали!
Благодаря за мръсните пръсти, ...

Преди години мислех се за умна,
бунтувах се, с юмруци удрях по стената
и негодувах, дива бях и неразумна,
а от това кървяха само често колената.
Повярвала във своето наивно кредо, ...

В очите ми ще прочетеш името му.
Фибички с буквата му закичили са ми косата.
Тялото ми разхожда се в дрехите му.
Кожата попила му е аромата.
Целунеш ли ме, ще усетиш и вкуса му. ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Александра Богомилова Георгиева - Съни
23 10 1991 – София
Да купонява с приятели и да говори по телефона ...

Подари ми този един ден от живота си...
Ти ме въвлече толкова надълбоко в него.
Създаде връзка между мен и твоя живот.
Оставяш ме изпълнен с
прекрасни спомени. ...

Не искам да бъда Луна
и да грея с отразена светлина.
Ако не бъда Слънцето на деня,
нека поне бъда светулка в нощта
и светя със собствена светлина. ...

Повярвай ми
Повярвай ми, че много те обичам,
повярвай ми, сърцето свое аз ти подарих,
оставих го в ръцете твои то да бие,
не го чупи... ...

Във тази тъжна, сляпа нощ,
насред тази малка кръгла стая,
таи едно момиче свойта мощ,
опитва тайно да мечтае.
И пак е тук. Сама! ...

Потопи се в утрото на новия ден.
Не ти трябва нищо и никой –
пожелай си да бъдеш свободен.
Не търси смисъл, не търси градския шум –
избягай далече, пожелай си нещо наум. ...

Колко пъти съм го гледала този празен лист. Колко пъти го задрасках, колко като него прелетяха през стаята и се спряха по средата ù, защото да, не мога да уцеля кошчето. А силата всъщност би могла да изстреля мен самата нанякъде.
Но се научих да се опитвам и сега не мога по друг начин. И тези бели л ...

Не се обръщай настрани!
Там нищо няма.
В профила ти има много висини,
но високото е отбрана!
А човек от злото се брани, ...

ЛЮБОВ
Изгубвам те, когато те намеря,
тъй близка и далечна си ми ти
и в твоите космически размери
сърцето ми неистово тупти. ...

Колко любов ти дадох
и колко още раздадох
И колко малко остана в мен
Откакто не си до мен
И все още ми тежи ...

Музика се чува в тихата нощ
в латиноритъм с дивна мощ.
Танцуват двама, потънали в захлас,
в страст телата им преплитат се завчас.
Очи в очи потъват, ...

Години ще минават безпощадно,
враг ще стане времето, най-злия.
Омразата ще се превръща във приятел,
а злобата - във вечната месия.
Всичко истинско, обичано и чисто, ...

В мен имаше дете,
бедно и смирено.
Бедно откъм чуства, смирено откъм болка.
Сестра му беше самотата,
а майка - болката. ...

- Защо не кажете на хората истината, Господа? - изскърца модулираният глас на извънземния.
Беше седнал в едно елипсовидно кожено кресло с формата на изрязано яйце в горния край и приличаше съвсем на човек, по-точно беше с абсолютно правилни форми и пропорции на човешко същество с приятни черти на ли ...

Бакърено есенно слънце
плаче с червени сълзи
в бъчвата на дядо

Тръгвам днес без посока и цел,
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...

Понякога се питам
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...

Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...

Тази вечер
краката ми боси
по нежните връхчета
на зелени треви
се понесоха ...

ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...

ПОЕМА ОТ ВОДА
Като пресъхнал кладенец
мълчи денят,
водата му в небето
сякаш е попила, ...

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...

Трябва в нещо да се вярва
Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова замина на „задължителното” си музикално турне. Този път дестинацията бе в северна посока. След двадесет и пет часов преход автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виен ...

Нa критиците в сайтa!
Непреодолимо!
Не понасям клоуните!
Ярки перуки, гъсти къдрици,
a под тях скрити плешивци. ...