Небето се порути-
все от чакане.
С надежда,
че по утрото
ще те открие. ...

Позволих си
Позволих си - да сънувам,
да зная що е обич, ала само
в съня.
Позволих си - да полетя ...

И така, решихме ние с моите момичета да се съберем да пийнем, защото бяхме пропуснали последните 2 седмици да се видим. Седнахме в любимата ни кръчма Трите Смока и започна веселбата. Бяхме решили да е за малко, защото на другия ден сме на работа и трябваше да ставаме рано, а повярвайте ми, след запо ...

Ще инкрустирам болката
под върха на докосване
в пръстите,
за да остане
в периферните сънища ...

Днес беше прекрасен ден,
валеше дъжд, духаше вятър -
време стихийно, сякаш само за мен!
Това ми харесва - свят мрачен, но пъстър!
Ако някой не вижда живопис в тази влага, ...

Тя беше красиво момиче….
Тя беше красиво момиче -
със зелени очи,
но едно нещо сломи я,
превърна живота ù в мрак и сълзи. ...

Ега ти животът
- Животът е гаден понякога. И то много. – каза Киро Борсата и отпи сериозна глътка от чашата с уиски. – И що все на мен ми се случва, мама му стара? Таман ми стане хубаво и Онзи горе побърза да ме перне през ръцете. Злобничък е малко, така да знаеш! Не носи на чуждо щастие. Аз ако бях ...

Не е любов
Не е любов, потъвам през очите ти
в кафявото море на безпределната му страст.
Не е любов, вълните му издигнати
заливат бреговете на дяволската паст. ...

Изпепеляван
Заледяван
Разкъсван
Изоставян
От обич... ...

Нашата любов отмина, но всеки ред, който посветих на теб - ще продължава да бъде част от нещо. От бъдещето. Някой тихо ще премине през всеки стих, ще замълчи. Миг на чужда възхита, че има такава любов, уви, която загина.
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...

Ти си ярката звезда,
която всеки ден огрява ни!
Ти си прелестта,
без която не може
нито една от нас... ...

... Дъждът спря. Ния излезе с облекчение от голямата сграда и тръгна към дома си. Слънцето пекна и я накара да забрави огорченията от изминалия месец, размеквайки почти непрестанното ù притеснение, докато не го превърна в щастлива захаросана смес, която потече по вените ù. В това състояние, разбира ...

По пътя си помита всичко
северният вятър - мойта воля.
Зоркият ми поглед ме насочва,
краката ми към теб ме водят, обич моя.
По пътя си потъпквам и премазвам ...

Мислех китка да откъсна,
на тебе да я подаря -
китка да помиришеш,
но къде си ти сега?
Цветето откъснах, ...

Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гай ...

Ich ging im Walde
So vor mich hin,
Und nichts zu suchen,
Das war mein Sinn.
Im Schatten sah ich ...

Това е историята на Бренда Спенсър, 16-год. ученичка от гимназия в Сан Диего, която е живяла срещу едно основно училище. На 29.01.1979г. (понеделник) открила огън в училището с пушка, убила двама възрастни (единият е директора) и ранила 9 деца преди да се прибере у дома. Полицията обградила дома й и ...

ТРИМИНУТЕН ЕТЮД
Прииска му се да блъсне с ръка по бюрото, да скочи от стола, да изкрещи от изненада и от радост, да затанцува - вместо това бавно кръстоса крака, облегна се назад и я погледна косо, изпод вежди.
Не помнеше вече откога не беше му се случвало – жена да го "подмине", да не се опита да с ...

Мене искай.
Не онази, другата,
спазарила се отчаяно
със дявола,
дето толкоз иска да те има, ...

Не те убих сама, ти сам се погубваше.
Но аз... Погубваше и мен, и аз...
Аз разкъсвах трупа ти
под звуците на тишината.
Разкъсвах го и си казвах: ...

С устните рисуваше любов
по тялото ми, тъжно-охладняло.
А нощта ни, виж, нощта ни
все още толкова е бяла!
С ръцете си ме ваеше от трепет, ...

Вдъхновен от едноименната песен на ФСБ (текст - Михаил Белчев)
Пак ще се срещнем - след 10 години.
Пак ще се срещнем. Или може би не.
Дните ни тесни и нощите - сиви,
не са точно повод да се гордеем. ...

Впила поглед в тълпата
Търсейки твоето лице
Очаквам знак за да те разпозная
С векове стоя пред старата картина
И върху избледнелите цветове ...

Човеците
нахвърляли са тухлите
с идеи за строеж -
за много здрав,
красив градеж. ...

Лятото дойде, слънце, плаж, море.
В очите ти намерих слънчево небе. Любовта в сърцето ми изгря.
Като морска вълна на брега се спря. Пъстрите ти очи като бисери блестят.
Любовта като искра от огън запламтя. Песен любовна сърцето ми запя.

Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл... ...

1. Дъжд от светулки.
Самотната нощ сега
тихо им пее.
2. Горещо пладне.
Дантелите от сенки ...

Лудостта си да възпра,
бавно в зноя летен крача...
Не живея, а горя –
не по Яворов обаче!
Мъка да ме пресуши ...

Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност. ...

Из дневниците на един виртуален психар
(1 част) – Ще си имплантирам ембрион
Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “
Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима… ...

Не ме оставяш на мира,
постояно се мотаеш в мислите ми!
Разхождаш се и в сърцето ми
и всичко в него разрушаваш!
Дори в съня ми нахлуваш като буря ...

Щастието е чувство,
различно тълкувано -
за едни нищожно,
за други всичко.
Всеки се стреми, ...

Защо не казваш
като знаеш?!
ЗАЩОТО ЗНАМ!
не бива аз да го поправя
той трябва да поправи ...

На всеки човек тя е мечта,
защото има неописуема красота -
равнини, планини,
море и реки.
Но никоя страна ...

Животът не е празна битка...
Животът пукнат грош не струвал,
бил е само студ и мрак.
Туй отвсякъде аз чувам,
монотонно го повтарят пак. ...

Ще мога ли да си простя,
че те обичах?
Остави ми единствено горчивина
и сякаш ослепях, молитви сричах
и се боях от сянката си... в тъмнина. ...