Знам, че някъде те има
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими. ...

Оставаш спомен закърнял
някъде, някъде там
пропаднал, чезнещ в мрака,
недокоснат, изоставен и сам.
И падаш още по-надолу, ...

Един продажен Юда е достатъчен
да предаде дори и сто Христоса.
Навярно затова Христос единствен е,
а Юдите на този свят са доста.

Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки ...

И какво, ако морето е раздрано...
И какво, ако вълни кълнат...
Нека чупят гребените си вдълбано
нека пенесто в небето да свистят...
На скалите съм разголила гръдта си, ...

Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в ...

Душице моя~*
Клета...
Днес ПАК!
~~*
Отново РАЗЦЪФТЯ! ...

А тази есен, от мерак не спала,
в душата ми със взлом се настани,
със баберик от чувства разпиляни,
събиран всред мъгли, ме тя дари.
И почна да плете от скреж дантели ...

Нощес
„Луната тази нощ е толкова блажена”
Шарл Бодлер
През тази нощ преплувах небесата
на длъж и шир в греховна самота ...

Ако ме потърсиш
Дали ще ме има
Дим ще бъда
Излязъл през комина
Птица отлетяла ...

Аз не мога да те разбера -
седемнайсетгодишен хлапак -
вместо да гони мадами в Шопето,
да изръшка днеска от крак
поне пет лустросани кафенета… ...

Моята стая
Големият син гардероб
със 2 чекмеджета отдолу,
във който на топка вързоп
са дънки протрити и поло. ...

Той броди нощем тихо в сенките на вечността.
Той никога не ще усети в сърцето си трепета на любовта.
Той е сам със своята болка и тъга,
прегърнал тъмнината и бремето на вечността.
Аз го обичам, но той никога няма да разбере това... ...

ОСОБЕН УРОК
Изгаря ме твоето Аз,
оставяйки алени символи.
Дъждът се стича по лицето ми,
парейки с жарта на сълзите ти. ...

На Петя Дубарова
Сплела всички топли слънчеви лъчи
във онези разпиляни и усмихнати коси,
като бяла птица влизаш във душите ни, във нас,
за да ни омаеш с оня чуден и неонов твой Бургас, ...

Защото теб те няма!
Как искам да заспя
и да се събудя след
неопределено време!
Не искам да виждам, ...

Ти си блъскай. Не ми пречиш. Счупи гардероба, лампата, а после и телевизора. Аз просто ще те наблюдавам. Ти си блъскай. Не ме е страх от силата ти, защото е способна да се насочи навсякъде, но не и към мен. Блъскай. Разбий думите, които си разказахме под секрет и ги разпръсни из цялата стая, целия а ...

Есенна, с коси от тънка свила,
пролетна, разцъфнала във стих,
късно ли след мен си се родила,
аз ли, закъснял, се появих?
Не признава любовта години! ...

Узряващите ябълки
наесен
в градината
разпръскват аромат.
От клонките им, ...

Умирам
Умерам в твоите ръце,
жадувам за твоите очи,
грешна съм, признавам,
но обичам твоя страстен поглед. ...

А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...

Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени, ...

Лястовича броеница
подредила се на жица.
Весело си тананика
и сестрици още вика:
- Хей, сестрици черно-бели, ...

***
Години, поспрете!
Аз още не съм ви живяла.
Така неусетно,
във линия шеметно бяла, ...

Рисунка
Рисувам те... започвам от лицето
нанасям леко нежните черти
в очите ти усмихва се детето
което криеш... в твоите сълзи ...

Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...

Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...

ОРФЕЕВА ПЕСЕН
Ако някога,
поне за малко,
Орфей си е захвърлял лирата,
то е било, ...

І.
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...

В лудия бяг през годините
дали разбрахме какво е любов?
Не остана ли нейде подмината,
дали чухме нейния зов?
Не бе ли едно ръкостискане, ...

Моя луда младежка Любов,
съхранена дълбоко в мене,
осени ме пак с щурия зов,
когато морето ми бе до колене.
Подари ми онези криле ...

Погледнù ти луната сияйна,
помниш ли, това бе нашта луна?
Помниш ли нашата тайна,
словата, прошепнати под дъжда?
Помниш ли, бях твоята малка принцеса, ...

Ти
Запознахме се глупаво в интернет.
Видях на снимка твоя силует.
Красив, изящен мъж бе ти.
И не знам как точно, но сърцето ми плени. ...

Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма ...

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...