Ангел съзрях с черни крила,
на устата с усмивка,
а в очите - сълза...
Посегна и махна той свойте крила.
През рамо погледна, ...

Подхлъзнах се
в дървéсен лист.
Проплака ударът -
земя във тяло.
Изправих се полека - ...

И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…
Един ветрец остана от предишното ...

Повярвай ми – аз дълго бих разказвал
за теб... за белотата... за нощта,
превърнала се в приказна река,
в която любовта ми се преражда!...
В очите ти се вглеждам и... мълча! ...

За да оцелея
Храня се с теб и с безкрайните думи,
жигосани в теб, като слънце във ден.
Стена кислородна стои помежду ни,
прояжда гръдта ти, прояжда и мен. ...

Ароматни капки,
бели сълзи,
полъх на пролет,
на топли лъчи...
Срамежлива, красива, ...

Кой, как, къде, кога се е промъкнал -
като крадец през тухления зид
и чувствам го – пак нещо е помъкнал -
реалността отнася с поглед сит.
Оставя там той спомени, мечти – ...

Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...

Оптимистична песничка лека за възприемане. Поздравявам всички добри познати от този чудесен сайт!

Само днес ми повярвай -
в погледа твой ще изтрия тревогата.
Довери се на моята длан.
Позволи топлината на моите пръсти
да затопли сърцето ти. ...

Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си.. ...

струва ми се, че още повече губя вярата не в тебе, а в твоята любов, питам се съществувала ли е тя, не е ли била една измама за мен и самоизмама за теб... но, М., какво да се направи, ако ти не можеш да отговориш на обичта ми със същата сила, ако аз не съм за тебе това, което си ти за мене...
> недя ...

Провокирано от картината "Утро... Ноември... Тишина" на isd (ИгорСД)
Обичам късното безмълвие на есента,
когато листи не треперят от вятъра,
а дърветата, прислонили се във картина,
съзерцават своята голота. ...

Дишай, дишай бяла пáра,
утро мое, деньо мой!
Душебяла, душивяра,
бяла пáра - син покой.
Ден е, ден. Студен извира. ...

Дали са грешни ръцете ми!
Не знам! Може би!
Грешни са ръцете ми.
О, Господи, прости!
Дали са грешни нозете ми! ...

Ти знаеш ли,
все повече не ме боли -
не е ли туй чудовищно?
Когато тръгваш,
а наум те моля: „Остани!”, ...

Повдигам се на пръсти -
непораснала,
да се огледам в нечии очи.
Отказвам се
от детския си навик - ...

Мама често ме приспиваше със приказки,
изкривени... от щастливи съвпадения.
(Бях повярвала на принцове и рицари
до момента, в който свикнах да ги мразя).
До момента, в който всичко в мен порасна ...

Горчи ми по устните нощем вкусът на сълзите,
но те ми напомнят, че жива съм още
и пак,
със всяка пулсация казва сърцето
"обичам!". ...

Когато нощем се събудя,
мечтая пак да видя
най-добрите очи.
Пъстри като света.
Отворени за нови мечти. ...

/на вчерашна дата, преди 25 години, погребах баща си... публикувам това, което тогава написах.../
Невярна болест гръмна и разтресе
със злобата си крехките ни дни.
Мълнията плъзна се и ни отнесе
към идните незнайни бъднини. ...

Motley Crue - Shout at the Devil
He's the wolf screaming lonely in the night
He's the blood stain on the stage
He's the tear in your eye
Been tempted by his lie ...

Jennifer Lopez- I'm gonna be alright
It's funny 'cause for a while
I walked around with a smile
But deep inside I could hear voices telling me this ain't right
Don't you know it's not for you ...

Разлиствам онзи пожълтял тефтер –
пред мене всичките картини оживяват.
Поглеждам календара остарял.
И пак се взирам в листите от кехлибар.
Чета ли те?! Отдавна нямам име. ...

Баба Висирона бе снажна селска жена. Тя винаги ходеше напето, като царица и гордо носеше забрадката си, вързана по обичайния за своя край начин - с два щръкнали края на върха на главата. Говореше меко и всяко нейно изречение започваше с “Ам че...” Получаваше се нещо като: “Ам че туй, ам че онуй...” ...

Ще съмне, после захар ще вали,
бургаските канавки ще преливат,
ще скубя момини сълзи, магнолии, лалета...
всичко ще изскубя.
Ще съмне, после огън ще гори, ...

Опитвам се да извайвам
твоите емоции…..
Ти си личност,
недостижимо е твоето ядро,
в което се преплитат ...