*
Аз съм виделината
на тъмнината,
на светлината
слепотата, ...

На залеза
късен
златната риза
морето
безшумно и нежно ...

Така е тихо... Слънцето със нокти
подрасква по стените на затвора си.
А птиците в гнездото си говорят -
обсъждат имената на отрочетата...
Така е тихо... Капчици увиснали ...

Най-много ме е страх,
че някой ден
и твоят пламък ще се умори
в очите ти да свети;
че и теб ...

Да се събудиш... със усмивка,
да кажеш весело "Здравей",
да метнеш леката завивка,
сърцето слънчево да пей.
Денят започва с лятно утро ...

КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...

Лиса срещнала Мецана
на зелената поляна.
Сбръчкала си тя нослето
и настръхна ù гръбчето.
Меца пък ù изръмжа ...

Минаваш пак по въжения мост,
протегнат над живота ти невесел.
Люлее се светът, снишаваш ръст,
над бездната на времето надвесен.
Отчаян поглед хвърляш в пропастта ...

/ по С. Серый /
Тя иде със походка на богиня.
Към мен върви и гледа ме в очите,
а тялото, в копринени бикини,
изгаря ме... и пак сълза в очите... ...

Очите ти - говорят вместо тебе,
когато ме погледнеш - пламък виждам в тях.
Страстта напира да излезне,
като лава от неугаснал вулкан.
Устните ти - леко се разтварят ...

... Една черница престаряла,
прозорец със перденце бяло,
една пътека сред цветята -
до болка скъпа и позната.
Чешма, запяла с глас кристален ...

Пътувам във влака...
До мене – семейство -
играят на карти...
Бащата мъдрува
над вестник с судоку ...

Слънцето вече беше адски напекло и затова усилих крачка, за да се добера по-бързо до колата. Представях си как се качвам в нея и пускам климатика, който ме докосва със спасително свеж полъх. Чак преглътнах стеклата се в устата ми слюнка на изкушение и натиснах по-силно крачката си - имах някакви сто ...

Какво старание на пръстите!
Последна спирка на трамвая
- угарки, стъпкани и мръсни…
Изтупва грешните им страсти,
поглежда някак си разсеяно, ...

Край поточе в гората с тебе си седим,
взираме се в небесата и звезди броим.
Поглеждам във водата - виждам - нашите лица,
ослушвам се - красива тишина,
долавям само ритъма на нашите сърца. ...

"Мълчи народа!"
Хр.Ботев
Българи!
Кой духът ви уби?
И кой поп Кръстьо ...

Знаеш ли какво е любовта?
Това е, когато те докосвам, да изпитваш наслада,
когато ти говоря не просто да ме слушаш, а да довършваш думите ми,
не просто да се държим за ръце, а да мечтаем заедно,
любовта е, когато само с поглед можеш да кажеш, че те обичам, ...

Смеем се!
Седим срещуположни
и се смеем.
В лимонената стая топло ни е
и се смеем. ...

-Страх ме е,
аз не мога да стигна там, където летиш.
-Не е нужно,
просто ме гледай с любов, за да не падна.
Аз съм твоята питомна птица. ...

Тъжно Синьо
В погледа ти син бунтуват се вълни.
В очите ти - сияние, звезди...
Достатъчни ми са да оцелея,
не с въздух, а с мечтата да живея. ...

Ще те чакам до края на дните
Ще те чакам до края на дните:
най-смирена ще бъда в рода.
Ще запазя чисти нощвите –
да отблъснат злото в дома. ...

Бях започнала да се унасям в сън, когато някой зазвъня настойчиво на вратата. Отворих очи и се надигнах рязко. Гипсираният ми крак се фрасна в страничната табла на леглото и коляното ми изстреля нов залп болка. През стиснатите ми зъби се процеди протяжен стон. Аз някак си успях да го прекъсна, после ...

Е, и?
И какво,
че моите песни вече не кацат
по бузките
на още невкусени вишни? ...

Не знам кой или какво съм,
но на тебе се обричам.
В нощта прекрасна,
под зоркия поглед на сребристата Луна,
на теб се оставям. ...

Най-накрая дойде денят
Лодката потъваше всеки път, когато се качвах на нея,
от тези безкрайни и напразни опити щях да полудея,
но да се откажа и дума да не ставаше,
лодката тук до мене си оставаше. ...

Приятелството е един безизходен и незлонамерен диспут на приятна тема. И все пак щом се открие отговорът на зададения въпрос... Диспутът е закрит.

Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...