Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Спомени
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...
Новолуние І
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана. ...
Over the rainbow
Текст: Edgar Y. Harburg
Когато светът е безнадеждно объркан,
и капките дъжд се стичат в порой,
тогава в небето се отваря вълшебна просека. ...
Само аз и ти
Своя бяг да спре за миг Земята.
Времето внезапно да замръзне.
Да останем само аз и ти.
Под едно дърво порой внезапен ...
Нощ 2
да простиш непростени неща.
Ще те искам, дори да си лоша!
Тази нощ ще си моя в нощта.
Виж, по жиците смеят се птици – ...
... ти ли?
Реката на дните в шепи загребвам.
Разхлаждам лицето си.
Тихо простенвам...
На другия бряг, очите със слънце завили, ...
Тази любов забранена...
надълбоко в сърцето я криех,
ала тя във кръвта ми живее -
непокорна и буйна стихия.
Ала тя като огнена лава ...
Познаваш ли... знаеш ли…
Знаеш ли как очите ми те търсят всеки ден?
Знаеш ли какво е да мечтаеш, без да знаеш защо?
Познаваш ли онази болка, която те изгаря ден и нощ?
Познаваш ли онази безсилност, която те измъчва и раздира? ...
(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра
* * *
над висините на своята страст,
той не обича
със искрена обич!
Огнена лава от страст негасима ...
Зайкови неволи
Чичо Зайко все се мръщи:
- Само зеле готвим вкъщи!
Сутрин, вечер, три недели –
само зеле, зеле, зеле...! ...
Генезис на едно политическо самоубийство.
Модерното, не чак толкова модерното и първобитното ни общество е на кръстопът и трябва да реши на къде да поеме. Изборите са няколко на брой: Дясно, централно, централно в ореха или ляво... Ако оставим настрани факта, че независимо от направения избор – все ...
Агония (редактирано)
Вървя. Но пусто е.
Боли да нямам цел
(затуй понякога дори
завиждам на Сизиф...) ...