Непонятно... Учестено...
Дишането, искам да кажа.
Как, защо идваш при мене?
Сън ли си, или видение важно?
Високо... Непреодолимо... ...

КРИВАТА КРУША
В сравнение с дърветат отдясно и отляво,
на всички хора в селото изглеждаше им крива,
а всъщност крушата си бе напълно права -
тя просто бе израсла в крива нива.

Една история за необяснимите поврати в любовта
Понякога нещата се случват необяснимо защо – по неясни за нас причини. Оказали се на предела на своите възможности, загърбили себе си и това, което сме били, се налага да превъзмогнем всички предели, до които сме достигнали, за да продължим... и да се п ...

Светлината ми танцува за теб,
изблъсква изоставените страдания,
подрежда копнежно букет,
смалява големите разстояния.
Тишината ми нахлува за теб, ...

Навярно съм изгубила ума си
и цялото приличие на този свят -
държа в ръцете си парченце бъдеще
и никому не ще го дам.
По пясъка са твоите стъпки, ...

Два еднакви слона няма!
Няма два еднакви коня!
Две кози еднакви няма,
две звезди еднакви няма ...
Два атома еднакви няма! ...

От първия път, когато се докоснахме с очи,
единствено магията можеше да открадне сърцето ми.
Аз винаги се боя за него, така че...
легни до мен сега и лъжи ми говори - сладки лъжи.
Стига да не става въпрос за любов. ...

В онзи миг, когато се целуваха звездите,
и някъде над нас струяха звездопади...
В онзи миг, когато пееха щурците,
и под прозореца ни правеха си серенади.
В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ ...

Зеница ми бъди. През теб да виждам
дори невидимите светове.
Разбий стените, дето ме зазиждат –
открий ми хоризонт. И върхове.
Мечтата ми бъди, която леко ...

Сезоните на сърцето
Нижат се годините - тече животът.
Като на кинолента избелява споменът.
А ние, пешките, играем свойте ходове
и искаме в сиво утро дъга да излезе. ...

Какво ми носиш, смугло Лято,
горещо мое, с цигански очи?
В узрялата магия на житата
са скрити тайни, страсти и мечти.
Дъхът ти зноен ме съблича, ...

Омръзна ми от грим и маски
От фалш и от лъжливи ласки
Сякаш вятърът ги носи
Всеки милостиня проси
Залепват като прах по кожа ...

Илюзия, мечта и вдъхновение…
Потъвам в нереалността
на някакви лъжи, съмнения…
виртуална изкривеност и тъга,
самозаблуждение, така желано, ...

Песента, запушила ушите ми,
не спира да тананика,
нещо иска да ми каже сякаш.
До мен си ти, а не чувам твоите думи,
устните ти шепнещи ...

Когато те искам, те няма,
това безспирно много боли,
а няма нищо друго в замяна,
сърцето пусто без обич кърви.
Когато те потърся до мене ...

СКЪПЕРНИК НА ДУМИ
Отекват стъпки в тишината -
извечно нещо си отива,
отсреща някой тъмнината
прогонва с мъничко огниво. ...

Отдавна си мечтала за гарсон
красив, наперен и с льо фин фасон,
да ходел той по мои капризú,
и всички да ми ги задоволи.
Аз търсила от тук до Сен Пиер, ...

* * *
Лятна жега.
Крачи сянката пред мен
по дългия път.

Писмо от 3 лице
"Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."
На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена ...

Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи, ...

Пред мен вълшебната река,
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче! ...

Когато съм сам, аз те срещам
в градина от слънце и сън!
Летиш ти към мене вълшебна,
като роза бодеш с всеки трън.
И кръвта ми тиха щом бликне, ...

Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява – ...