Когато не дишам,
когато те искам,
когато боли от дъжда по стъклата,
когато шептя
и мълча или викам, ...

Не искам да зная за всички предишни.
Дали са безброй, или една...
Недей да разказваш!
За мен е излишно
да слушам с коя бил си, кога. ...

Във всяка област на човешкото познание се крие бездна от поезия
К. Паустовски
От мистичната си поява в живота, през детството, зрелостта, та чак до мъдрата си старост ние съзерцаваме света, трупаме опит, търсим и разкъсваме пласт след пласт необятните сфери на човешкото познание. То ни опиянява, съб ...

Разреждам умората с мисъл
за почивка
на Маями.
Дозирам силите с поредното
кафе. ...

Затвори очите си!
За секунди всичко отминало забрави,
щракни плахо с пръсти,
нов човек се събуди.
Бъди частицата изгубена, ...

Крило на пеперуда ли ме докосна, или беше твоята протегната ръка.
Толкова нежност, толкова топлина, че сърцето ми се от щастие се разтуптя.
Измъкна ме от мрака и самотата, в които бях потънала преди това.
Само твоят поглед и твоята усмивка ме обгръщат с жадуваната топлина.
Дори да не си до мене вече ...

Нещо
А е нищо
Нищо а раздира
Нищо а събира
Трупа нещо ...

Стрелецо, мой!
Ти все забързан, някъде отправен,
опъваш гъвкава тетива
и цели някакви преследваш,
без дъх останал, неуниващ! ...

Със взлом
ще вляза там,
където не ме пускат.
Срам –
душата си изгубих ...

Когато тъгата цъфти
и рони листенца-спомени
в тревите на топлите мигове
до кладенчето на болката...
Тогава спи радостта ...

Късно е. Мракът на нощта обгръща всичко и всички. Тихо е. Само будилникът на нощното ми шкафче тиктака почти безшумно, отброявайки изтичащите секунди. ”Тик- так, тик- так” - кънти в главата ми звукът, сякаш и там има някакъв малък невидим часовник. Лежа в удобното си легло, опитвам се да заспя, но с ...

Харон*
Най-напред трябва да се обърна на другата страна и да заспя. Това е необходимо, защото напоследък не мога да прогоня натрапчивата идея, че съм пропуснал срока. Дори не зная какъв срок. Усещането за състояние на пълен провал ми се представя в няколко варианта и винаги с достатъчно убедителни а ...

Както добре знаем, всеки жител на републиката, включително и четящият тази статия, е редно да изпитва недоверие в бъдещето на България. Надеждите на българина най-безцеремонно се пречупват, когато се опита да получи помощ от държавата. Но ето, пред микрофона застава видният социолог проф. У., който ...

Аз съм четките, аз съм боите,
аз съм рамката и платното.
Ти си художникът, Ти си творецът.
Нарисувай от мен картина,
танцувай със мен, сътвори ме...

Безбройни лунните лъчи
в мене тихо се вселяват
вплетен дъжд в сълзи
нежно пак ме заговаря
Отрова проговаря в плен ...

Отдавна Ви заглеждам, позволете,
в мечтите си поне да съм до Вас,
аз зная, че не ще ме изберете,
не съм с достоен профил и анфас.
Аз знам, не съм заслужил този дар, ...

Не съм си убождала пръста
и не заспах като в приказка.
Бях си поръчала ръст,
който да е по рицарски.
Бях си измислила думите, ...

Недей навежда поглед!
И не искам вече сълзи!
Трудно ти е, знам - нали?
Недей, момиче!
Аз не искам веч сърцето ти да страда, ...

Отдалечаване
Букети от рози омайни
ти ми подаряваш и караш
сърцето ми лудо да бие.
Притварям очи, вдъхвам аромата... ...

Някога в стари времена
България поробена била
и имала герои тя безчет,
за свободата борили се с чест.
В моя стих ще възхваля ...

Защо ли нощем тревожно се будя?
Душата в очакване някакво тръпне,
мисълта за бягство как да пропъдя -
пътят пред мене не ще се отдръпне,
защото ме чака нейде далече ...

Алесандра Аморозо - Пристигаш ти
[Autori: Daniele Coro & Federica Camba (Federica Fratoni)]
[Автори: Даниеле Коро & Федерика Камба (Федерика Фратони)]
Arrivi tu
Sei un continente ancora da scoprire ...

Нямам повече сили да дишам
в тази черна кутия
като порцеланова кукла
с пречупени китки...
Там е тъмно и тясно ...

Nessun dorma!
Nessun dorma!
„София, 12. 05. 2010 г., Не мога да заспя. Не бива да заспивам.” – стандартни черни букви, изписани върху виртуална хартия без мастило, излезли изпод пръстите на един най-обикновен човек с необикновени мисли. Бялата стрелка на монитора се премести върху иконката с надпис ...

Омлет ришиф да сготвя - като лани,
кугиш на гости бе ми челядта!
Цял ден пилците си търсех в двóро,
'ма той - пителя, ма изненадá!
Пусегнех ли да вида у полóго, ...

В един апартамент панелен,
в празничния ден неделен -
беше по Велики пости -
пристигнаха от село гости.
Не бяха тръгнали за кратко. ...

След дългия ми опит с мъжете (все пак съм доста поживяла – 36 години) разбрах, че понякога мъжете могат да бъдат по-досадни и от жена. Не говорим за тези страхотните мъже, които те обичат и страдат мълчаливо, ако ги пренебрегваш, а за тези досадните, които не спират да те притесняват и тормозят. Дор ...

Ставам рано и нямам търпение
да се срещнем отново със теб.
С две ръце да се гушна трепереща,
да ме милваш до сетния дъх.
Ставам рано и гледам часовника, ...

Нахалство, безобразие, падение
на принципи и безграничен егоизъм -
това е обликът на моето съвремие,
контрастен на понятието хуманизъм.
И бих добавила към тази "чудна'' смес - ...

Магазин!
За преоценени стоки!
Щанд!
Зад него - жена.
Пред него - момиче. Под двайсетина. ...

Навършиха се сто години от рождението на един от най-талантливите, най-заслужилите и всеотдайно отдадените на българската езиковедска наука творци професор Андрейчин. За него в абсолютн степен важи мисълта на Ромен Ролан, че "някои мъртви са по-живи от живите". През целия си живот той изповядваше ма ...

ВРЕМЕ
Ефирен облак спуска се над нас
разтваря се във времето греховно
дъждът отмива лунната ни страст
споглеждаме се мило и виновно ...

Посветено…
Прощавай ми! Прощавай ми! Прощавай ми!
Така и мене ще научиш да прощавам.
Защото прошката, дори и да горчи,
единствена душите ни спасява. ...

Попита ме... И аз не премълчах.
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли, ...