Обречена любов...
аз искам отново да повярвам в тебе!
Подай ръка, не прихвай в тъжен плач.
По кожата ми ти следите ще намериш
... следите от сълзите на палач. ...

По козите пътеки
смъкват се мъглите
все надолу - към реката
в дефилето.
А тя ...

Даже да не искаш,
вместо теб ще се усмихвам
и когато плачеш
ще целувам сълзите ти.
Без ти да знаеш, ...

Спомени
възкръсват в мен сега,
спомени,
не мога да ви спра!
Отдавна ви заключих ...

Изпей ми тази твойта песен,
която казва, че ще има лято
и лъчите във косите ще се губят,
а морето ще е чисто и ще дава радост.
Пей за тази, твоята любима, ...

Когато тъгата ме тихо прегръща
и сънища тровят покоя ми хладен,
тогава ми устни усмивка обгръща,
пробягва в ума ми и блян безпощаден.
Копнеж по чувства, дълбоко прикрити, ...

Дните ми минават, изпълнени с тъга -
защо така страдам, защо всичко ме боли,
защо живота ме срази...?
Дните минават, лошите спомени остават,
започнах леко да се съвземам, ...

Сън страшен и тъжен сънувах,
а мама ми каза, че бълнувах.
Обещавам, няма да ви забравя
и грешките чужди аз ще поправя.
За малкото сираче, ...

До дървото момиче плаче,
унизено, скубещо свойте коси.
Изневярата видя на своето момче
и се чуди дали да му прости.
Ненадейно отвори една врата, ...

Здравей, Любов. Прости ми, че нахалствам,
но днес отново мислих си за теб.
На пръсти ме познаваш. Често падам,
не ме вини! Аз просто съм човек.
Аз още пазя в себе си - дълбоко, ...

Осъдена да скитам по света,
осъдена на щастие сама.
И своите успехи аз проклинам,
затова, че пак ще съм сама.
И вместо радостно да се смея, ...

О, не от дива страст необуздана,
не за мимолетен шеметен екстаз,
дойдох при теб и с тебе ще остана
до сетния си дъх, до сетния си час.
Аз, цялата към теб съм устремена. ...

С любов
Като вятър в косите ти, като дъждът в очите ти,
като слънцето, което сутрин те гали с нежните си
лъчи, като луната, която без сън ще те оставя до зори.
С теб съм, любов моя, навсякъде, запомни, моя радост, ...

Аз те нося в сърцето си
и не искам да знам,
че отдавна до мене те няма,
ветрове днес се молят
във нашия храм, ...

Марк Златомиров и Яромир Сигрица
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
Валеше сняг. Започна точно преди пет минути. Венера усещаше снежинките по лицето си, те нежно се стапяха и се стичаха по изящното ù лице. Беше си мислила, че кентавърът няма да се появи. Вярваше прекалено много на харитите (това са всич ...

Студена сянка двама ни дели.
Аз и ти ли сме тези непознати?
От плът и кръв стоиш пред мен -
студен, далечен.
Нито трепет, нито свян. ...

Понякога чувствам празнотата,
понякога надеждата.
Понякога чувствам безсилието,
понякога решителността.
Понякога чувствам, че съм на прав път, ...

Творецът е човешко същество – с право да бъде себе си, да избира, да съзидава. Колкото повече търси, колкото по-дълго върви към хоризонтите на душата си, толкова по-илюзорно е достигането до онзи Едем, за който мечтае.
Дяволът в образа на Компромиси го следва по петите, изкушавайки го със слава, без ...

Какво съм аз?
Кълбо от страх и "нищо", което
другите да разбират!
Това е ясно!
Единстевеният гръб си само себе си!!! ...

"Have you never met a woman who inspires you to love? Until your every sense is filled with her? You inhale her. You taste her. You see your unborn children in her eyes and know that your heart has at last found a home. Your life begins with her, and without her it must surely end."
( "Don Juan DeMa ...

Каляска за милейди
Не ù провървя.
Тъкмо беше вдигнала ръка, когато един пъргав младеж с арогантно излъчване внезапно изскочи пред нея и ù отмъкна таксито. Доплака ù се. Закъсняваше вече с десет минути за поредното интервю, този път за администратор във фитнеса на един голям хотел. Нямаше да е никак ...

Не(чо)вечен
Да се смееш на себе си. Като гробар
да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.
Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,
а с корона-рога май на власт си дошъл… ...

Бяха минали дълги години, откакто нехората бродиха по Земята. Дългите и непрестанни човешки войни и ненаситната алчност на хората бяха направили от тази планета полу-мъртво сметище, където всички доизживяваха дните си. Всъщност дни нямаше – атмосферата беше покрита с прах и пепел, който не позволява ...

Всички липси превърнах в доверия
и закрачих по пътя на мислите.
Изрисувах зад прозореца светли мечти,
а от ъгъла сринах безумни съмнения.
Щом пулсира във мене отново кръвта, ...

Нищо особено.
Мъж ми направи път.
Нищо особено.
Просто държеше вратата
и ме покани с жест - ...

Жадна съм. Колко съм жадна, животе!
Как искам да пия от твоите извори,
как искам да плувам в твоите морета
и да ме люшкат техните вълни!
Дай ми да пия от онази - Живата вода, ...

Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.
Отиде си, във мен остави зима, ...

утре ще ми е чудно
за чудесата
как било ми е мъчно
за вятъра
и за дъгата ...

Заглавието на есето асоциира въпроса: "Какво е човекът?".
Безспорно човекът е трудно разгадаем, една сложна система (ако тази дума може да се съвмести с думата "човек"). Той трудно може да бъде анализиран, защото в него живее и Дяволът, и Богът". Няма човек, лишен от недостатъци, защото всяко човешк ...

Лом 28 А
На пръв поглед
нищо особено,
ще кажете,
дори неправилно ...

Под дъжда самотно момиче ранимо,
като черен призрак в нощта,
пресъхнали устни прехапва унило
и преглъща с трепет на мъртва тъга.
Спомени идват, край него се гонят, ...

Октомврийско слънце
Октомврийско Слънце със момчешко лице
ми погали очите с обещаващи пръсти.
Замириса на страст, на любов, на море,
...и на пясъчни нощи, от спомени гъсти. ...

Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември. ...

В дух на вечно откровение
ме срещна споменът отново с теб.
И някак с безкрайно вдъхновение
ме люшна в мечти безчет.
Така и не успях да скрия ...

ЗАСПИВА
В прозорците гнездят залезни огньове.
Нощта ги гаси, като черни очи.
Облак хваща луната с нокти орлови.
Градът заспива под звездни лъчи.

Пренебрежение
Огледалото на моята душа
надира се от твоето презрение.
Крещи безчувствената тишина,
обзела нямото ти отражение. ...

здравей верлен това съм аз рембо
и хамлет [не] играе хамлет
в някаква градина
там където няма имена
а имам правото да замълча ...

Реших
Реших, че няма повече да страдам,
защото ме захвърли непотребна...
Научих се да падам и да ставам,
да се надсмивам над съдбата си солена! ...