Ручеят говори с шепот тих,
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...

Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...

Виждал ли си пораженията от разбит живот,
стенещ в безизходица и озлобение.
Болката е впила до костта хобот
и изсмуква всяка мисъл за спасение.
Днес безмилостни и развратени умове, ...

Онлайн банкиране,
сърфиране,
пред камера гримиране,
дори умиране
на живо. ...

Думите,
които изридаваш,
тях за теб
боли ги,
а които ...

- Имаш ли време за едно кафе днес, Наталия? Цял преди обяд съм с шевната машина - "Сингер", на майка ми. От старо сако ще ушия на Александър елек, а за Михаил имам малко останал плат за две ризки.
- Сядай, Милана! Тъкмо ще почина малко. Динко днес е дежурен, децата играят, яденето ври. Време е за ка ...

Жените нямат вина
за грозната грехота,
че са:
душа,
сърца, ...

Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...

Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...

В ДЪРЖАВАТА НА ПАДАЩИЯ МРАК
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...

Поливане
Помощ-внимание добро "поливането" е.
Уравновесяване.
Лодка става съдът хаотично плаващ.
Хаотичните мисли тревожни - ...

Родена съм
Родена съм да те обичам,
да бъдеш в моята душа.
Родена съм да те наричам
със най-красиви имена. ...

Сънувах те нощес,
беше толкова красива!
Облечена с финес,
а душата ти бе жива...
Парфюмът танцуваше около теб, ...

Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...

Н А Д Г Р А Ж Д А Н Е
Когато човек няма смелост,
да взема смели,твърди решения,
надхвърлящи неговите критерии,
след време ще се срамува от себе си. ...

„Майче, ѝма ли
безкрили ангели?“ - „Да,
чеде! - Рожбите!...“

Кое ще бъде първото на ума ти да си запалиш ти цигара
без вода в Студентски град - кажи ми как се взима топъл душ, по долу в коментара
и няма tabs да свириш на китара
lazy е само началото, бъдещата пара(дим*) и съответното на пара(кинти)
без ударEния човечеството заминава си ...

Обичам света ти Боже -
във бяло, ефирно и пролет.
Със трепетна ласка, ложе
в интимен и шеметен полет!
Във цялост, хармония, космос ...

Били трудни времена - потънали в мрак...
под тежко робство...и тогава там във тъмнината!
Будителите запалили светлината в мрака...!
Припламвал пламъка и не угасвал -
разнасяло се словото - тайно през нощта ...

Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци. ...

Есен – цветна съвършеност,
нищо че не си зелена.
Есен топла, есен златна
нещо леко ми загатна.
Нещо твое, нещо мое. ...

Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...

Скитникът арменец 30
Шосето е право като ученическа линийка, чаааак до хоризонта. Няма завой, няма чупка, все напред и малко нагоре. От двете страни земя с цвят на керемида, прясно печена керемида. Едно безкрайно керемидено море.
В далечината силуети на паметници също с цвета на керемида. Намираме с ...

Светът ми притихва в теб,
оглеждайки се в очите ти,
и докато те съзерцавам
в себе си знам защо съм тук.
Небето притихваш в мен, ...

ОТХАПНАХ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Направих любов
с песни
(снощи). ...

КРАЙНА ГАРА ВАРНА
... понякога и аз се разтоварвам от римите, връхлитащи по мрак –
замъквам се самин на гара Варна, изпращам и посрещам влак след влак,
подпирам си ръждясалия буфер, тропосвам гаровия си площад,
с куп книги в мукавения ми куфар, с това ли ще ме помни този свят? – ...

Самозвански съд обвинява
поручик Голицин в измяна
за вражеска песен изпяна:
„Зачем нам чужая земля?“.

Снегът е снел в краката ми лазура
и аз вървя усмихнат
по сините ливади на небето
в една спокойна и набожна тишина.
Днес нямам никакви въпроси, ...

Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...

Подам ли ти го във ръцете
и устно почнеш да го сричаш
ще ти разперя ли крилете,
ще те науча ли и да обичаш?
Или пък неговият вкус ...