Юлето & Канибал
- Не ми се слуша вече за любов,
не искам да твърдиш, че ме обичаш.
По дяволите тоя славослов -
ако си само влюбен, ти си никой! ...

Ден рожден и чаша бяло вино -
отново тук, до масата, седя сама.
Напук на всяко холивудско кино,
освен мене, друг няма у дома.
В прозореца е мойто отражение, ...

Денят е натежал от грехове
и уморено моли свойта прошка.
Здрачава се и шепот на нозе
по калдъръма се понася кротко.
Клепалото надава плахо глас, ...

Слънчеви сълзи–дъждовни капки
мелодично рони утринта.
Дъжд вали и в паузите кратки
кротко се усмихва пролетта!
Примитивен, ала благ, южнякът ...

Изгарям!
В очите ти виждам надежда
и спомен
за нещо предишно.
Не питам... ...

Бях силен, когато си тръгваше,
не трепна в очите сълза
и устни прехапал в мълчание,
дарих те с нова съдба.
И силен останах, безропотен, ...

Това е ехото.
То търси те, не аз.
Ехти в гърдите ми.
Люлее дробовете ми.
Присвива под лъжичката. ...

Това наистина се случи,
от твоето докосване
започна всичко,
аз не съм на себе си...
Какво ми направи, ...

Паля пак цигара от цигара.
Грозен навик туй е за жена.
Може би, с дима отравям
в мене на живота същността?
Може би чернилка е душата ми ...

- Тук пише - посочи с нокът Ко Та Рак мястото в книгата, което го бе заинтригувало - че гравитацията е сила, действаща между две тела, които имат маса.
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...

Когато имаш нужда ти от мен,
но аз да съм до теб не искаш.
И продължаваш да подтискаш
сърцето си, от своя ум пленен.
Тогава аз ще идвам и сама ...

ПЕСЕН ЗА ТЕБ
Годините лудо препускат напред,
но спомени живи в сърцата оставят.
От чувства и мисли красиви обзет,
потъвам в нвземна, блажена забрава. ...

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ
Пореден ден рожден с пореден номер,
безсмислена поредна равносметка.
Какво от туй, че искам да съм стожер
на ценности, като в нелепа плетка ...

Ето ме, жива и светла!
Бяла икона - пред тебе стоя.
Ти чака ли, с молитва и клетва?
Ориса ли моята с твойта съдба?
Написа ли своето бяло начало? ...

ПИЖО И ПЕНДА
Малкото момиче
Пенда се нарича.
Момченцето Пижо се казва,
постоянно се подмазва - ...

Писмо любовно пишех на момиче,
а после треперех аз и плахо сричах -
объркан бях, че много я обичах!
Момичето писмото взе,
усмихна се щастливо, ...

Тежки нощи, тежки изневери,
пагубно душата ми тежи.
Цял живот преследвала химери,
днес откривам твоите очи.
Те не лъжат, те не укоряват, ...

Две релси траверса ги държи,
две релси не могат да служат сами,
едно семейство от двамата се състои,
едно семейство разкъсано много боли.
Две релси със счупени тръби, ...

От всичко имам за двама.
Някои неща за трима.
И колкото повече давам,
толкова повече имам.
Плащам, каквото съм длъжен, ...

Еднакви сме - две успоредни прави,
два лъча без допирни точки,
два стиха, даже без заглавие,
без поанта - само с многоточие...
Еднакви сме - две светещи планети, ...

Това, което обичам, е да гледам мач на любимия Челси, изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никели ...

Обадил се мъжага на жена си:
- Кажи ми скъпа, какви обичаш плодове?
Ягоди, банани, ананаси
или от всички вкусовé?...
А тя се чуди - (що пък за въпроси тъпи?) ...

Ампутирани са душите ни,
изтерзани и измъчени,
нямат смелостта да се срещнат очите ни
на хладнокръвие научени...
Изморена съм от несподеляне, ...

Есенен ден
Поредният есенен ден.
Нищо по-различно от вчера.
Лекият вятър развява и последните самотни листа,
а аз със тях се нося сега. ...

Нощта подири
две загубени следи.
Отрони сълзи.
***
Лунна тишина ...

Жестока си,
жестока, когато на улицата край мене минаваш,
цялата в краски, червило и грим.
Пътека от тих полъх оставяш,
следи ароматен и дъхав парфюм. ...

Дърветата привели клони
Ласкаят нежно мойта плът
Дървета правят ми поклони
Галят ме и сторват път
Даряват ми спокойствие зелено ...

АПОСТОЛЕ,
колко време се взираме,
а не можем да те видим на бесилото,
където толкова пъти те бесиха.
Кажи ни, Василе, ...

Твоите кафеви очи
бяха тъжни, големи,
красиви...
(Мечтани...)
Моите светли мечти ...

Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за п ...

Когато човек забрави звука на смеха,
когато безнадеждност обгърне ума,
когато дълбоко потъне ножът в гърба,
когато тишината изпълни слуха,
когато сърцето му спре да тупти, ...

Не се срамувай от себе си. В очите на другите си много повече от това, което виждаш в огледалото всеки ден. В моите очи си много повече от себе си. Аз виждам мечтите ти.
Не се страхувай да се изправиш пред другите. Понякога те няма да те разбират. Няма да виждат истинския човек вътре в теб. Не се ст ...

Думичка една
Думи, просто думи,
докато не проговориш ти.
Само думичка кажи
и любовта ще се възроди. ...

Когато мракът спусне се над нейната квартира сива,
когато я обгърне в тесен ореол
и се с вечерната буря слива,
и настава летен ураган.
Очите й - като топази тъмни и студени - ...

Тишината те прави невидим.
Невидим сред прекомерния шум.
Тя не може да бъде оценена,
преди гърмът на последния куршум.
Тишината е тайна, която властва ...

ДЪЖД
Вали монотонен и мрачен дъждът
от облаци-къдели. Преде ли, преде…
Кротко спи – отдавна - градът.
… Сънят за ръка ме повежда. Къде?

За всичките лъжливи обещания!
За всичката болка, която така щедро ти ми подари!
За всичките погледи, скрити с омраза!
За всичките причинени от тебе сълзи!
За всичките вечери в гробно мълчание! ...

Вдъхновено от Валя
С благодарност!
Зимни облаци.
Скреж, луна и тишина.
Вълк и вълчица. ...