Тя беше щастливо момиче на тринадесет години. Имаше си всичко – верни приятели, любящо семейство, здраве и късмет. Но ù липсваше нещо. Нещо много важно в живота на всеки тийнейджър. Липсваше ù човек, на когото да даде цялата си любов, цялото си сърце. Човек, който да я обича така, както никой друг. ...

На искреността и откровението
си заслужава глава да наведеш
и с усмивка да изречеш
благодаря ти, нека върне ти се
хубавият поздрав и нека ...

Разбирам езика на цветята. Мисля, че съм го казвала вече. Ще го кажа и на вас.
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...

Кой съм аз?
Наследник на маймуни,
отломка жалка
на случаен взрив...
Безцелно ходещ ...

Радост - печал
Изгрев - залез
Лошо - добро
Подем - падение
Обич - 0мраза ...

Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...

ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, по­дпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепи­телен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...

Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...

*
Комплекс за съвършенство.
Най-съвършена е система с възможно най-малко елементи.
Всеки елемент по-малко прави системата с една степен по-стабилна – много по-малко свръзки между елементите за разпадане, както и един елемент по-малко за повреждане.
Съвършената система ще бъде с безкрайно малко възмо ...

Азбучни истини за България
"Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово..."
из"Азбучна молитва"на Константин Преславски
История българска – история вечна, ...

Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия,
а баща ù изглежда е Господ.
Стъпва бавно. Забързва дихания. ...

…от и до...
…А пътищата даже и да се отдалечават,
не могат всичкото в душите ни да заличават…
На прага на раздялата помахай и върви -
не се отчайвай, не плачи, не се бави… ...

Аз цялата съм
Пясък
и Море,
и черна мида
с перлено сърце, ...

Бъди чаровна и усмихната за двама
За пред мъжете нека си страхотната мадама
Във бизнеса бъди ти стилна дама
А за децата си - естествено щастлива мама
Усмивка винаги лицето ти да озарява ...

Елен и заек (басня)
По горска пътечка
на тясна отсечка
се заек изпречка
на... мислите мечка(?) – ...

Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
на нощта жестока!
Тебеширено момиче, ...

Душата ми нежна е дълбоко в мен.
И като плаче, и като се радва, сияе.
Искрите в очите ти проникват навсякъде в мен,
непоколебимо, напористо...
Иска ти се и на мен също... ...

Маги,
Много исках да се сгуша при него, защото ми беше студено и защото исках да усетя парфюма му.
Станахме, тръгнахме, стигнахме до онова дърво, където седях и ти писах онова писмо и аз му казах: ,,Спри!"; той спря, обърна се към мен и аз го прегърнах.
Чувах сърцето му, усещах парфюма му и, най-важ ...

Една безмълвна вечер
Когато тишината витаеше наоколо и тъмнината я покриваше със своите криле, едно страхливо момиченце лееше сълзите си. Нощта като острие пробиваше нейното детско сърце, страхът я разкъсваше. Бе ранена от собствените си мечти, от похабените спомени в миналото, които я преследваха в ...

Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото с ...

Едни мъгли... движат се тягостно,
а после - мираж, потъвам.
Едно момче седи на ръба на тротоара,
а после - умирам.
Димът от цигарата се стеле бавно ...

Когато нямаше с кого да споделя,
вие бяхте ми насреща.
За всяка моя болка и тъга
с усмивка подавахте ръка.
Пред вас душата си разкривах ...

Какво стана с мен, не разбрах,
в един момент съм добра, в друг съм зла,
първо се смея, а после крещя,
плача, успокоявам се и спя.
Събуждам се сутрин с уморени очи, ...

-Добро утро! Как си? Дремна ли добре?
-Да, почти... Кажи.
-Имам важни вести. Седнал ли си?
-Легнал... Будиш ме. Кажи.
-Не зная как да ти го кажа точно. ...

В едни очи угасна пламъкът
и те загубиха нежния си цвят.
Една душа изгуби си хвърчилото,
а то ù бе криле и свобода.
В едно сърце спря ритъмът ...

Нещо щуро направи
Вятъра с мене прегърни
Слънцето с устни докосни
На луната бяла намигни
Усмихни се и живей ...

Да седиш на моето място,
да се гледаш през моите очи,
да разбереш колко безупречно
красива, сладка, нежна,
колко перфектна всъщност СИ, ...

Бях сигурна че съм дресирала сърцето
във леден ритъм да тупти.
Да не се вълнува от морето,
от вятъра, смъртта и любовта дори...
В един прекрасен ден ...

Обречена...
Любов моя - лилиев цвят
във водите на езеро.
Открия ли те,
кича със теб сърцето си. ...