Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който ...

Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял ...

устните ти са мелодия
разтварям се винаги
в нея
а когато ме заключиш там
резонантното усещане ...

Ручейко,
бликнал сред горските дебри,
чист като детска сълза,
тичай надолу,
докато намериш ...

Горчив/о/а/и
Горчиво беше - още щом те наблюдавах.
Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.
Горчиво беше всеки път, когато те предавах.
Горчив бе образът, на който аз се спрях. ...

Ти нямаш време за Здравей и Добър ден,
да не говорим за кафе с цигара,
светът около теб е тъп, ограничен,
боиш се от въздушно-капкова зараза.
Поемаш въздух и издишваш все по план, ...

Когато слънцето залезе
и всички заспят,
тогава тайничко
с теб може да направим
някой скришни неща... ...

Не очаквай ти от мене нежен стих,
нежността си изтървах във тоалетната.
От думи за любов аз се напих
и завинаги изтрих си ги от речника.
Не очаквай ти от мен да пиша рими ...

Стъпките ходят по едни пътища.
Разумът търси други пътеки.
...........................
А сърцето си иска своето.
Господи, дай му го!

С теб различно мълчим. И различно се молим,
само влакът еднакво не спира пред нас,
тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –
стиснал шепа от топлата есенна пръст.
Помогни ми да срежа на две тази ябълка ...

Не вярвах да се справя...
но успях...
не ме боли от твойте изневери,
различна от това, което бях,
прощаваща до крайност... ...

Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...

Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огря ...

Ти ли, майчице небесна,
ти ли, ангел бял прекрасен,
ме дари с тази обич,
за която вечно ще жадувам.
Твоите очички греят ...

Когато те замерват... Избери
със камъните замък да издигнеш.
Не вярвай вече в дребните лъжи,
че мост ни свързва и докосва ни душите.
Защо ти трябваше да полетиш? ...

КЪМ АПОСТОЛА
Зима.
Февруари.
Небето е синьо –
Апостолът гледа небето. ...

СМЕЛА ПЕНСИОНЕРСКА КАПЕЛА
Весело се днес живее - цял един народ се смее.
Има пълна свобода - и на село, и в града.
Можеш всичко да говориш, да мълчиш или да спориш,
да гладуваш и ядеш, или просто да умреш. ...

Животът е пътят, който човек преминава. Физически свободният човек изживява живота си както прецени, иска, желае. Всеки пътува с мечтите си със спомените си, дори и някои да го натъжават. Животът е нашето богатство, което да съхраним и пазим. Когато избирам как да живея живота си, преценявам кое е п ...

Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора, ...

Моят НЯКОЙ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… ...

Тази тъга как си я крила
в големите твои очи,
сълзите дълбоко къде си стаила,
проронваш ги скришом, нали?
Косите защо си грижливо прибрала, ...

Чистата съвест
била възглаве.
Що за човек си
става наяве -
малка проверка - ...

Шипка
Бях роза без бодли, опитомена,
атлазена и нежна, и уханна.
Ти, моят принц, бе моята вселена,
но днеска съм ненужна, нежелана. ...

Дали защото толкова те исках,
си фантазирах приказка безкрай,
или защото в мене се разплиска
с вълна, която няма бряг и край.
И се въртя във кръг от мисли ...

Очите ти са водопади
Очите ти са водопади,
сълзите си изливат във лоното на тиха пазва.
Като капки падат,
като тихи листопади, ...

"...Подожди немного,
отдохнëшь и ты." - Лермонтов
Уморен.
От това, че се съмва.
от това, че се мръква. ...

Не разпознавам себе си в мъглата,
не виждам нищо и в тъма вървя,
от студ умирам и към светлината
протягам аз премръзнала ръка.
В студа аз търся пак искрица огън, ...

Тази сутрин откъснах кокиче.
Взех го в шепа, дъхът ми замря.
Ето, жив съм, жив и щастлив съм,
че усещам как слънце земята загря.
И долавям как пулсът ми бие ...

По стъклата
рисувам със пръсти
твоето име
Запотени победили
те имат ...

На бунището безкрайно
цвете цъфнало омайно
и боклуците се възхитили,
бързо те го задушили!

От безразличието ти
ме боли.
От любовта ти -
също.
Погледнеш ли ме, ...

Чувам стон, а после грохот, силен тътен във нощта,
мощен трясък, счупено стъкло, от вятъра ли е това?
Не, не е, това е моето голямо и нещастно сърце,
разлагащо се бавно във твоите нежни две ръце,
плачейки със кървави сълзи, скъсано на две, ...

Имало едно време
в рамките
на най-лилаво,
сините,
спираловидно, ...