ВЛЮБЕН
Защо все ме караш да се чувствам толкова слаб и смазан?
Сляп от любов по теб съм, светът за мене е размазан,
и никакви очила или лещи не биха спряли тази слепота,
и мракът, който ме обгръща през деня и през нощта. ...

На прага бях...
На прага стоях...
На прага на Рая,
който дори Адам не е познал.
И сякаш престъпях го, ...

Отмерено стенен часовник тиктака,
сам в утрото търся сигнал от деня,
сънят прелъстил е отново мечтата,
а в малък прозорец струи светлина!
И пак те съзирам, макар и далечна ...

... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата, ...

ДИНОЗАВЪРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ДЖОДИ
На Джоди Болтън ù омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът ù стана толкова непоносим, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като ...

Душата, която разпознава неправди, не може да прояви благородство, а само милост.
----
Благородният не забелязва онова, от което милостта така насъщно се нуждае - греха и признанието. (чувал ли е някой за милостив бог, който да е благороден).
----
Милостивият притежава "силата" да прости, благородни ...

Той си отива.
Слънцето залязва.
Денят се сбогува.
Той го взима със себе си.
Тъжна птица ми напява. ...

Не искам любовта да идва с деня,
нито пък искам да идва с нощта,
не искам да витае в ума,
уморих се да бера душа,
уморих се да омайва ме в розова мъгла, ...

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
Самюъл Колдридж
Ела тази нощ
на брега лунносребърен, ...

Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя, ...

Любовта, велика и единствена,
веднъж в живота се случва.
Мислим си, че е измислена,
докато на вратата ни не почука.
Химични реакции протичат, ...

Притихва градът след такова обичане,
дори и липите с листа не шептят,
настъпил е час на нежно обричане
и гларуси палави в нощта не кръжат.
Притихва морето, изморено от тичане, ...

Не съм достойна да бъда наричана цвете.
В осанка грацилна ми липсват безчет:
и нежност, и феерия, и словестни корсети,
и грация, с която да пристъпвам напред.
Не съм достойна да бъда наричана цвете. ...

Безумно обикаляме стени
на срамни и лъжливи извинения.
Преследват ни фалшивите цени,
обсебени от битови проблеми.
Прашинките на времето летят. ...

Навярно няма пак да съм същата.
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...

Минаваше полунощ. По прозореца потропваха уморени пролетени капки дъжд. Бях потънал в поредната онлайн битка. Нещо силно и рязко изтрополи. Не може да бъде. На тавана на къщата ни не живееше никой. Всички спяха в този час. Бях сам в стаята и много объркан. Тези игри изглежда започваха да ми се отраз ...

Как летиш
Живееш в свят, от норми воден
и изграден от правила.
Летиш щастлив и уж свободен,
ала снабден ли си с крила? ...

Остави ме сама, неразбрана!
Не протягай за прошка ръка!
Искам за малко сама да остана
без илюзии, без любов, без тъга.
Много време живях задушена, ...

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма ...

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
- Така ли? Ами аз къде да отида?
- Където си искаш. Само изчезвай от тук!
- Нима аз не струвам нищо за теб?
- Не разбра ли? Айде, чао? ...

Ще бъде тихо,
колкото зората,
червената зора на самолети.
Разглезен вятър
лиже от билата, ...

О, Михаил!
В нощта аз срещнах Майстора да скита
и търси свойта Маргарита.
А ти кажи ми
защо се влюбих в твоя Йешуа ...

Сватба
Честит да бъде този ден,
на сватбата, на празника красива,
когато две души в едно се сливат,
обричат се във вярност цял живот. ...

Студен, снежен,
кален и с голи дървета,
светът е прекрасен, дори и без грим.
Премръзнали, там
се целуват врабчета ...

Прошка
Моя грешна любов, днес не идвай при мен.
Остани там, където си. Днес е
в християнския свят, най-човечният ден:
Опрощаване на греховете. ...

Т Р О Х И Т Е
В живота ми - троха от вкусната погача,
търкаляща се вечно между смеха и плача,
не го заслужих с нищо, ала за своя слава
съдбата все трошици ми раздава. ...

Оплитат паяжинна мрежица
бръчките по нейното лице.
И всяка бръчица–чертица
има корен в нежното сърце.
Живот – не по масло и мед, ...

Животът ни е сън прекрасен
и най-вероятно е щастлив,
въпреки че ние мислим за него,
че е доста сив.
Животът ни е уникален и неповторим. ...

Небето днес ми е на гости,
събрано ниско.
И светлината си не носи,
не носи нищо.
Нарочно, за да бъде мое, ...

Стопена в лабиринтите от време
на зими две без теб. Останах глуха
и сляпа в пролетните бързеи.
Почти не дишах, толкова ненужна.
Пространствата са само разстояния, ...

Седях и го гледах. В кафенето почти не бяха останали хора, а и с него седяхме толкова отдавна тук, че ми беше писнало да се крия.
Той забеляза, че го гледам. Май се притесни, странно, не правеше впечатление на срамежлив. Не ме поглеждаше, гледаше само в тефтера си и не пишеше. И не мислеше какво да ...

Любовта ми от вчера е сляпа,
късче лед и попадна в окото
и се чувства щастлива донякъде,
ослепяла, преди да прогледне широко.
А пък ти и търсиш очите ...

Защо ме гледате така
бездушна, тихо мълчалива?
Изящна маска порцелан,
от лед по-хладна, но красива.
Застанала далеч от мен... ...

тази нощ мюриъл
в ретрочерно
размествам пластовете
на незначещото нищо
изваждам от дълбокото ...

Морето ми нашепва спомени за тебе,
помилван от поредната вълна.
Навярно в този миг до теб е друг -
надявам се дано не е така.
Морето ми нашепва : ...

БЪДИ КАКЪВТО СИ
Никола искаше да накара Милена да му повярва. Но щеше ли да се овладее, дали нямаше да се издаде, че разиграва театър? “Светът е една голяма сцена. Всички сме актьори и играем, кой по-добре, кой по лошо – мислеше си младият мъж. Животът е пиеса с разпределени роли – за едни са главни ...

Сън и реалност -
еднакви са,
в черно и бяло слети...
Лъжа и измяна -
морал са, ...

Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Н ...