Мълчание
Възхищавам се на твоето мълчание,
на чувства неизречени, които парят,
моят стих е моето признание
и на думите ще сложа края. ...

Морето в черен сатен е покрито,
с вълни от бели дантели обвито.
Скърбят водите - ледени, солени,
сивеят от болка скалите студени.
Пясъците слънчеви сивеят, ...

Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...

!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...

Усещам, че нова грешка сграбчвам,
знам, че после много ще боли.
По стълбата на страданието доброволно се изкачвам,
но човешко е да се греши, нали?
А как осъзнатия грях да избегна и спра, ...

Използвани думи, от говорене изтъркани,
на простия човек простите думи объркани
долитат от простия мъничък свят,
от тяхната сила изпадам в несвяст.
Нахлуват в мен и една по една се редят, ...

ДО в. "България днес"
гр. Атина
Г ъ р ц и я
Здравей, редакция,
Уважавам и оценявам вашия труд и се надявам, че ще поместите по-долу написаното по повод побликуваното стихотворение "На някой поети" в бр. 431 от ...

целунах те
докато спиш
достраша ме
да не те събудя
но толкова притихнал бе ...

Кажи ми - как нощем заспиваш,
щом знаеш, че някъде там,
под звездния плащ, нас покриващ,
тъгува за теб някой сам?
Кажи ми дали ти се случват ...

Аз зная - ще се каем някой ден
за времето, изгубено напразно,
за всеки час, със теб несподелен,
но мястото до двама ще е празно...
За прошката, недадена тогаз... ...

Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.
Ти помниш ли небето през нощта, ...

АЗ СЪМ ТУК
(в памет на брат ми)
Защо тъгуваш, ще се видим,
такъв е ходът на живота -
щом дошли сме, ще си идем. ...

Само още веднъж да те взема в ръцете си.
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си. ...

ЩЕ СЪТВОРЯ ЗА ТЕБ
Ще сътворя за теб вълшебен храм
от пролетни усмихнати цветя
и в този светъл храм на любовта
сърцето си на тебе ще отдам! ...

Знаеш ли какво е... да летиш?!
Свободно да си залепиш крилата.
Замах един, а после два и три...
със поглед към небето, не в земята.
Към слънцето, към облак светлосин, ...

Свят пълен с болка и тъга,
ала за мен не е така.
Не мога да плача и ридая,
когато за утеха съм роден.
Не мога болка да почувствам, ...

Зайо пак е на диета -
зеленчукови пюрета,
моркови, спанак, салати
чушки, бамя и домати.
Мечо пък обича мед, ...

Над тепета и птици,
едва доловима,
се прокрадна дъга
и се скри
изведнъж... ...

Понякога съжалявам за действията си,
но знам, че ще платя за грешките ми.
Знам, че ще се боря -
дори с живота труден, който водя.
С усмивка на лицето аз ще се изправя, ...

Падащи звезди
в живота ни
дъжд на оживелите мечти
красива приказка
за виждащи ...

Обичах те и бях тъпа,
и обичта ми, толкова голяма,
е била сляпа.
Всичко превърна се в измама.
Безумно беше твоето поведение, ...

Преди сто лета в една земя отвъд океаните и моретата живеел принц, прекрасен като нарцис. Всички девойки в страната били влюбени в него. Когато дошло време да се жени, заприиждали моми от всякъде, но той ги отпращал една по една. Баща му правел балове, канел знатни девойки – коя от коя по-красива, н ...

Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли с думи да сгрееш ...

Най-тихият ти шепот, който
по въздуха едва трепти...
За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!
И ми се иска да съм пианист.
Да напиша с теб безкрайна симфония ...

... прози
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство. ...

Глупавото маймунче
11.02.2010 – 13:00
На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звез ...

Истинска
Нима никой не може да те обича
такава, каквато си - истинска... реална?!
Не, недей да ставаш като другите - банална -
само, за да усетиш как някой в любов ти се врича. ...

В легло от сълзи спиш,
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение, ...

Казах си, че мога да те мразя
в апатично розово
и във почти безшумно синьо.
Всеки ден,
но не и във четвъртък. ...