В светъл лъч при теб ще се върна.
Под одеалото ще надникна безумен.
Раменете ти с топлина ще обгърна.
Зад ухото ще те целуна.
Ще падна на бузката в капчица дъжд. ...

Жена и дете
в пролетната градина.
Какъв аромат!

„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов) ...

Все търся
онези пътеки,
които водят към теб
и в здрача,
и във светлината... ...

Започни да броиш наобратно.
Аз отдавна започнах да търся.
Приближавах се лято след лято
и в съня ти ще вляза на пръсти.
Но понякога просто забравям. ...

Смутена от вътрешната самота,
ти спиш, а аз мълча -
не искам да те будя,
добре ми е така -
прегърнал възглавницата ...

Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...

Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...

Неразумно е да те обичам все така,
нахлузил тишината – връхна дреха.
Неразумно е, но ти ми носиш топлина
и в очите ти прочитам даже ехото.
Долавяш с устни пулса ми, но ме боли, ...

Тежка глътка-страх.
Криво гърло-истина.
Вярата кашля.
...
Подкова-спомен. ...

След дълги години, прекарани в колебание и нерешителност, аз най-после реших да споделя с този лист от хартия целия ми живот, защото смятам, че повече не мога да нося това проклятие на раменете си. Сега ще разкажа какъв съм аз, откъде идвам и защо реших да сложа край на всичко това.
Направих справки ...

Осми март, 1857 година, Ню Йорк. За пръв път жените-работнички излизат на улицата, протестирайки срещу лошите условия на труд, неравностойно заплащане и липса на равноправие. Протестът им е разпръснат от полицията.
Така е и на следващата година, и по-следващата. Клара Цеткин има заслуга Осми март да ...

Тъмносиньо, синьо-зелено,
синьо, светлосиньо -
и до мен на брега
разпилени бели морски вълни!
Сутрин е! Рано! ...

ФИЛОСОФ
Човекът, загърнат в дебел кожух на автобусната спирка, е фило­софът Костадин. Лек, но пронизващ вятър духаше от насрещната страна и беше крайно неприятно да се стои на едно място без завет. Дребен селянин с тежка пътническа чанта спря мълчаливо до него, пусна огромната чанта в краката си и, ...

Къщата, в която живееше Ники, беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица. Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в гнездото, докато се излюпят птичетата, но най-много обичаше да гледа бижутата на май ...

Последен сняг
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши. ...

До болка ми липсваш...
Светът се сразява...
Отивам на Север...
Към Югът потегляш пък ти...
Пътища много, ...

Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...

Танцуват своя чуден валс цветята,
обзети от лъчист копнеж,
обагрен с цветовете на дъгата
и с дъх на пролетен цъфтеж.
Мелодия ефирна се излива - ...

I
Две черни очи
Георги знаеше какво да прави, знаеше къде да отиде, въпросът беше дали наистина го иска. Поне на едно нещо го бяха научили петте години в тези среди и това нещо беше да играе мръсно. Така изигра картите си срещу смъртния си враг, Ицо Добермана, когото застреля в главата. Сега седеше ...

Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...

Това е една странна смесица между две любими мои книги и доза фантазия! Надявам се да ви допадне, ако ви хареса, мога да добавя и останалите части! Да се има предвид, че съм начинаеща и може в бързината да съм допуснала правописни грешки, моля да ме извините за което!
Кратко описание
Моята история з ...

НА ВСИЧКИ ДАМИ
ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ
Българка
( „КАРИАТИДА” - БГ )
Благословена българка- богиня! ...

Две сенки на дървета.
Две съдби.
Два търсещи се клона.
Две купчинки листа.
Калинки две ...

Разсъмва се...
Петляно време.
Росата кротко
по листата дреме.
Щурци замлъкват... ...

Рецепта за щастие
Ако смесим чашата вино и прошката
и прибавим малко любов,
лесно на другите ще прощаваме грешките,
светът за нас ще бъде нов. ...

Като призрак, живеещ в мрака на нощта,
като дух, пропадащ в бездна, изпълнена със самота,
като сянка в нечий гроб,
ти живееш в този свят суров.
Белязан от безкористна лъжа, ...

Красивите нежни къдрици
спускат по твойто лице
нежнoсттa на звездните птици,
доброто, красиво женско сърце...
... Вижте повече ...

Светът притихнал е,
гробовно тихо е.
Единствено листата чуват се
как от клоните отронват се
и нежно падат на земята. ...

На твоя светъл празник, мамо,
бих искала да ти даря букет цветя.
Ще го сложа на едно място само,
а то отдавна вече не е у дома…
Затуй в мислите си те прегръщам, ...

Червена роза с дъх омаен,
ухание и светлина
във този мрачен свят,
неземна нишка или тайна,
наречена - Жена... ...

Спомени, спомени -
неизбледняващи сенки.
Спомени, спомени
на отдавнашни сценки.
Една ярка светлина ...

F L O R I A N
LE POISSON VOLANT
Certain poisson volant, mécontent de son sort,
Disait à sa vieille grand-mère:
"Je ne sais comment je dois faire ...

Технология на поезията
Понякога ей тъй,
че и както си стоя,
музата ме блъсне
във сърцето. ...

Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ...

Нощ е. Сняг и сънна тишина.
Нежно ме целуваш с влажни устни!
Тръпне мълчаливата луна,
искаща от нас любов да вкуси!
С теб, любима, сплитаме ръце: ...

Студено ми е, Дарлинг,
запали... цигара,
не, запали свещта
или луната.
С една прегръдка ...

Колкото дъждовни капки успееш да хванеш в
проливен дъжд, толкова е твоята любов
към мен. А колкото не успееш да уловиш,
това е моята любов към теб.