Животът наш е като едно старо дърво,
с клони прекършени, листа изсъхнали.
Клоните са нашите наранени сърца,
а листата са изсъхнали, пожълтели -
същo като изминалите ни години. ...

Очите ти... са като две езера кристално чиста вода. Бисери два, блестящи на лунна светлина. Искрени, пълни с любов. Чакащи единствено живот.

Отдавна ме чакате, мои роднини,
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...

Обичам те. Тръпно и човешки.
В сърцето, с най-чистия копнеж.
Сякаш душата ми в теб е родена
от твойта чудна, магьосна искра.
Обичам те. Буреносно и вятърно. ...

Тази нощ
ще приближа до теб.
Няма да усетиш
как с усмивката си ще те галя
и ще те изпивам с поглед. ...

Дори когато си тъжен, се усмихни.
Дори когато плачеш, през сълзи усмихни се.
Дори цялото нещастие да е върху твоите рамена,
вдигни високо глава и се усмихни.
Не крий усмивката си, ...

От упор
Приятелство не чакай ти от мен -
познаваш ме като петте си пръстта.
От ласки лицемерни бях сломен,
а не от подли удари под кръста. ...

Реката лениво хлъзна
голото си влажно тяло
между изпосталелите
ридове
на планината. ...

В хаоса на дните се лутаме.
Тичаме. Спираме.
Все нещо търсим.
Има ни, няма ни...
А не осъзнаваме, че прашинки сме. ...

СБОГУВАНЕ
Сбогувах се със старите приятели,
ала забравих да им кажа лично...
Останаха ми някои познати
и няколко от другите – безлични! ...

Не искам повече да те целувам – устните ти – парещи бодли.
Не искам повече да те поглеждам – очите ти – море от сълзи.
Не искам повече да те желая – чувствата – пепел от мечти...
Мечта си моя и копнеж.
От всичко си за мен, по малко... ...

Във черен петък ли си ме родила,
та ме остави, майко, без късмет,
във черна люлка ли си ме люляла,
та ме намира мъката навред!
А, може би, орисници жестоки ...

Неугледен, с издраскана буза,
приближава, кой мислиш– Гаврош?!
Парвенюта поглеждат го гузно,
попрелели в излишен разкош.
В уморения ритъм на времето ...

Дали са грешни "грешните" и праведни -
светците с ореол поизбледнял?
Иконите от хора са създадени,
а хората са просто шепа кал.
С какво ли обуздава се покварата - ...

И какво, че ме остави –
не ти пукаше, че ме боли!
Нямаше смисъл от всичките тези сълзи!
И какво, че те молех –
думите ми не достигаха до теб, нали? ...

Назад зад теб е пусто....
обърнеш ли се... късно...
и там живота си прочиташ...
за какъв човек се считаш?
Ти страдал си безконечно... ...

Щастието...
Какво е то?
Дойде и изведнъж отлети
като бяла сънувана чайка.
А ти оставаш на брега. ...

Кажи ми поне една причина
да се кача на покрива, Карлсон...?
през девет стъпала в десето
нагоре по витата стълба към покрива
има неотворени врати към високото ...

ПРИКАЗКА
Облян от топла светлина,
отворих поглед към света.
Полегнал бях под кичест дъб
със гледка към омаен връх. ...

В сърцето ти дълбая отпечатък,
по който да ме разпознаеш ти,
че пътят на живота - твърде кратък -
все прави опити да ни дели,
Там новото начало аз поставям ...

Давам – като имам.
Раздавам – няма да складирам.
Вземи – тежи, нали?
Носи – няма да хвърлям.
Пази – друго нямам. ...

Усмихнати летим по ръба на вълната
сред бездънен океан от любов.
Живеем със пулса на Земята,
открили в щастието облика си нов.
В сърцата ни е жарко лято, ...

А з ще съм винаги вътре в теб.
Б урята в твойто сърце.
В ятърът, милващ косите ти.
Г аля те, мое сърце.
Д умите – топлят ме, палят ме. ...

За пореден път несправедливостта ме прережда на опашката на живота. Защо да не го направи, типично в неин стил. На нея не й трябва позволение. Тя е царица в това да получава каквото си поиска, без значение, че някой ще бъде недоволен, пренебрегнат, грешно оценен или най-точно казано - прав. Някой, н ...

Навън е лято. Валеше дъжд.
Сега улиците миришат на мене.
Аз ли коя съм?
Жена.

С ритници и лакти -
работа чиста -
пътя проправя си
кариериста.
Чистата съвест ...

Димяща цигара, аромат на кафе®
Димяща цигара, аромат на кафе...
Въздишка отронена в тъмното...
Нощ без луна, разбито сърце..
Колко още ще чакам да съмне! ...

Със ласка ме събуди утринта.
Усмихната до твойто рамо,
царяха в мене мир и красота,
докоснати от щастие голямо.
Унесен си и гледам те как спиш. ...

Хубава си! С лебедова шия,
с дивия копнеж по висините.
Луднала под пъстрата шамия
с кончето, препуснала в мерите.
Хубава си! С дъх на окосено. ...

Дарявам ти любов
С кафе могъл би всеки да събуди
любимата, до рамото му лик склонила.
И всеки може с допир пеперуден
от устните на спящата ...

Обещавам да съм пак щура щурачка -
с цветни боички да оцветя света,
слънчеви зайчета да заподскачат
по побелялата ми коса.
Боса да вървя по горски пътеки, ...

Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...

Мълча!
В спомени болезнени се ровя -
откривам черно късче от тъга,
покрито с пепел и горчи като отрова,
поело мириса на твоята снага. ...

Не са толкова дълги дните,
не чак толкова,
колкото нямото на един залез...
Не е страшна толкова болката,
когато е вменяемо бреме ...

Мдам, тя нашата приятелка, Любов, не подбира,
но пък така сполучливо импровизира,
когато сред тълпата душите събира...
или пък несподелена през живота дриблира...
Но няма по-голям дар за душата ...

Съдба
окичена...
сребърно
сияние
вик и болка ...

С черни коси те завивам.
С бели пръсти те галя.
Спомена нежно приспивам
с душа отмаляла.
Нежни клепки притварям, ...

отдавна ме няма карлито
в сенките на тополите
и точките се съединиха в контур
където разгадавам съдбата
във всичките и части ...

За вино и мечти родено,
закътано сред планина,
със бели къщи подредени,
край пясъци, гора, река…
Под сипеи красиви, прашни, ...