Море.
Лъчисто бяло вино в мен.
Златист мираж. И ромон.
И ръмеж.
И Христо Фотевият "Реквием". ...

"Грешат тия, които мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват."
Омар Хаям
Когато устните ни се потърсят,
напуснала синкопите на времето,
душата ми докосва твоята душа. ...

САМОСЪХРАНЕНИЕ
Все проблемна съм ви. Непривична.
Неудобна съм ви. Не типична.
И конфликтна. И дисхармонична.
Като сянка – остро-графична. ...

Мислите ми влюбено към теб прескачат,
не мога за миг от теб да се отдалеча.
Очите пълнят се със сълзи, плачат
Обичам те, разбери!
Терзая се постоянно от миража, ...

Животът е игра с прости правила,
в която опитваш да спечелиш следващия ден.
И всеки миг от него е мъничка война,
но понякога оставаш победен!
Новото утро е безценна награда, ...

Душата ми избухва
на хиляди парчета във пространството...
Но ти не се страхуваш.
Събираш ги.
Във теб ме приютяваш ...

Правейки олтар от разбити мечти
търсех себе си в материално, повърхностно
бездушно съществуване дори.
Вървях сама в пустиня от лъжи,
търсейки капка надежда за просветление, ...

В живота всичко се променя
и лошото с доброто се върти,
коритото реката сменя,
не можеш да ме имаш само ти.
Гората сменя облеклата ...

Сутрин е. Самотно рано.
Идват първите зари
да погалят с топлина
този, що до мене спи.
Легнал тихо тук, спокоен, ...

Много дълго те чаках, прокапах
като есенен лист след дъжда.
Много исках, но вече не мога
да събудя във теб любовта.
Всички пътища свършват в сърцето, ...

Ти и Той
Далечен силует пред мен стои.
Дъхът ми спира, устните горят.
Край мен припламват шеметни искри,
а твойте устни за любов шептят. ...

Небето ме погледна -
реши да ме разсмее.
Едно стъпалце слезна
единствено за мене.
На пръсти се надигнах, ...

"Лори не спиш ли..."
На Никола Вапцаров
Не спя, Поете,
толкова години -
работих в този същия завод - ...

"Между душата на деня,
предивéчерно"
(посветено)
Времето изтече и болката с него.
Няма какво да спре да утолявам ...

Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини, ...

Очите ми понякога са стъклени
и Космосът е в малките им сфери.
Прегръщаш ме. До болка те прегръщам.
Телата ни се свързват. И разделят.
Днес мракът е дълбок и ароматен, ...

Не си отивай никога от мен!
Не се завръщай само да поплачеш!
Животът ми е тих, но уморен
от удари на касоразбивачи.
Дълбоко в мен остава само то – ...

На една 18-годишна приятелка
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен, ...

Тя много дълго вече е сама,
а месецът е равен на година.
Часът е седем, ставайте, деца,
че слънцето наднича зад комина...
Във чаша мляко - две сълзи, ...

Кой си ти, човекът, скрит зад думите,
изписани на километри разстояние?
Кой си ти, човекът, дърпащ струните,
на чуждите души без колебание?
Кой си ти, циничният, студеният и мрачен? ...

БОЛКА
Ти дойде… Нямах с теб уговорка.
Зашлеви ме направо в лицето.
Като черна котка пресече ми пътя
(бях забравила палци да стискам). ...

Имал Кòсът във гората
най-голямата заплата,
че макар и малко прост,
важен е заемал пост.
Но... решила Кума Лиса ...

ФАТА МОРГАНА
„С книжните кораби
няма да стигнеш доникъде.
Истинските са тъжни…”
Иван Пейчев ...

По стар обичай, на софрата стопанката прибавяше лук, чесън, орехи, мед, туршия, които и предаваха празничност. В нейното изобилие людете виждаха бъдещото плодородие от всичко, което беше поставено тук. Не трябваше да се забравя и суровото жито. Трапезата се нареждаше на земята. Разстилаше се слама, ...

Ще те посрещна там –
в отвъдното
след хиляди луни.
По усмивката ще ме откриеш
между другите. ...

New wave of home made music is now here! Enjoy !

Приятелю, и ти ли...
поемаш по различен път.
Годините не са броени,
но настъпва миг такъв.
Още помня утрото, когато ...