СВАТБЕНО ПРИГОТОВЛЕНИЕ
В дома на чана Пена цареше приготовление. Одаите светеха до късно.
Тази сутрин, когато слънцето плискаше като из ведро калдъръма с тесни плочници на улица "Търговска", Кольо бързаше към дюкяна на Кочо Кокумяуков. Там можеше да намери туй, що трябваше и на невестата, и на него. ...

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка ...

Това ли беше всичко? –
един художник промълвил,
когато погледнал платното,
обагрено от неговата кръв. –
Аз, ...

Неволно ми припомняш
всичко мое -
това, което съм и съм била.
Неволно ме завръщаш
към покоя, ...

когато в полунощ
заглъхва вятър
послушай шепота ми
стичащ се
в съня... ...

Нощта на падащите звезди
В една такава нощ,
огряна от самотната луна,
видях звезда изгаряща да пада.
В една безкрайна нощ ...

Господи,
в името на Исус!
От душа и сърце
те моля,
прости на мен, ...

Стигат до игрището, а Иво тича:
- Госпожо Стоичкова, и ние с мама искаме да участваме.
- Не може, вече сте закъснели и второто състезание току-що започна, гледай...
Всички тичаха отсечка от 50м, а в края и взимаха тенис топче. С него замеряха поставения пред всеки клас кош, отдалечен на около четири ...

Накъде препускаш, душа?
Смъртта всеки миг
дърпа юздата-живот,
за да тичаш по-силно...
Изранени са твоите мисли-нозе ...

Аз няма да те дам на старостта -
вратата под носа ù ще заключа.
Не искам да угасне тая жар,
която нестинарките измъчи.
Не искам да бледнее лудостта ...

Още е лято
още е
звездни и топли
са нощите
и музика ...

Мълчи горчиво селската ни къща
и гледа плахо там, в далечината.
Очаква някой все да се завръща,
да хлопа тихо, тихо на вратата.
Въздиша кротко кривата ù стряха ...

Виктор се придвижи бързо до на центъра на града. Половин час след полунощ автомобилите по пътищата се броят на пръсти и без да пуска сирената, той пристигна малко след като го повикаха. Беше странно – имаше труп, хората около него се суетяха, но мисълта му беше при нея. Започваше да се плаши от всич ...

Сълза в душа
душата в стих
порой мисловен
кръвта бучи
сърце решето ...

Поизчуках колата.
А тя взе, че светна!
Погледнах я!
Супер!
Направо перфектна! ...

Живяло някога, когато светът бил още млад, момиче. То било много красиво, с дълги руси коси, очи по-зелени от планинска ливада, озарена от утринните лъчи на слънцето и устни нежни като цвят на праскова. Името ù било Яна. Когато навършила шестнадесет години, се влюбила в най-чаровното момче в селото ...

Страхуваш се с очи да ме докоснеш
там, където всички първо гледат,
да не видя как в уют ме жалиш
и блясък в ръцете ми посипваш.
До мене сядаш, ала леко с гръб ...

В очите ти стрели остатъци
в ръце кацнал гарван като статуя
две сълзи на устните замръзнали
сърцето сред оковите лежи
небето мълнии раздират ...

Мълния блесна.
Надежда за хлад роди.
Дъжд ще се лее.
Морето - мъртво.
Земята - тресяща се. ...

7.
Той ясно различаваше нежните ù очертания в полумрака – стройно тяло, стегнати малки гърди, леко полюшващи се в ритъма на удоволствието.
Тази жена наистина знаеше как да доставя удоволствие...
Никога не я беше питал за предишните ù прегрешения с други мъже - но поведението ù на „уличница”, уменият ...

Аз ли там не бях, или просто теб те нямаше?
Исках твоето внимание, дори то да ме нараняваше.
Имах ли избор, или ти направи моя?
Знаеш добре, защото той много прилича на твоя.
Сега съм пак сама, но теб не ще виня. ...

Сирачето
Беше около 11 вечерта на 21-ви юли. Мая, заедно с нейните приятели, се прибираха от поредната вечер "на кафенце" в малкото градче Стамболийски. По пътя обсъждаха обикновените неща, нещата, за които говореха всяка вечер. Смееха се. Колкото и обикновен, скучен и някак си безсмислен да беше жи ...

Когато бавно ти отнемат свободата
Когато закони те в ъгъл притискат,
когато заплатата банка ти вземе,
когато робот да си свише поискат,
тогава готви се – за битка е време! ...

Всяка нощ си ти в съня ми,
като неочакван гост -
ровиш ми вкосите
и ми шепнеш с любов,
а аз те гледам и си мисля ...

Пуловерът
Веднъж и аз реших да хукна към безкрая.
Но там ми доскуча и върнах се наново тук,
в един оставен дом - в града, далеч от Рая.
При спомените си уплашено надникнах пак. ...

Как ненавиждам очите си,
така измамно се смяха...
Как мразя празнотата в гърдите си.
Устните опитаха да лъжат. И успяха.
От снимки се изрязвам ...

Амалия бе красиво 18 годишно момиче. Не приличаше на връстниците си. Намираха я за по-различна, на моменти дори странна. Тя усещаше нещата по начин, непознат за тях, чувстваше силно всичко, което се случваше, дори неща, които околните не забелязваха.
Първото, което забелязваха всички, бе студенината ...

Когато с любовта се заговорим,
приличаме на две оранжеви слънца,
горещо вплели длани в длани,
говорим си без думи, без слова.
Когато с любовта не си говорим - спорим. ...

Няма нещо по-красиво,
вярвай ми ти,
от това да виждам радост
в твоите очи.
Хей, момиче синеоко, ...

Наздраве за предателите!
За демоните, които пелин
са устните ми
и стъпало високо за гордостта им
в самотните вечери. ...

Ако можеха да говорят,
какво ли щяха да ни кажат те?
Не си мисли, че не страдат - дори и те плачат,
но няма кой да им се призове.
Без глас, самотни, ...

НАСТРОЕНИЕ
Доволните не ще ме разберат –
невкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата. ...

СПОЛУКА
В съня ми, татко, пак дойде.
Ти никога не ме напусна.
Усмихна се и в детството ме върна,
когато аз, на твойте колене, ...

Не чувате ли?
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива. ...

Тази нощ
звезден дъжд ще вали.
Персеидите -
синкаво-бели въздишки -
ще кръстосват небето. ...

ТЕЛЕФОНЪТ
Телефонът мълчи. Телефонът бръмчи.
Как стоиш онемял? Вцепенил си се цял.
За това ли стоиш? Да ме дразниш ли ти?
Искам сини очи и лазурни вълни ...

Животът ги издигна с титла "цар"
в завéт от позлатено слово -
един невероятен дар,
от който всеки възгордя се много.
Крака изтриха в чистия килим, ...

НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ
Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целия ...