Първолаци
Пред прага на училището плахо
пристъпвате с букетчета в ръце...
Да знаете как само ви завиждам -
за тръпката във всяко личице. ...

Научих се
Не се радвам на чистото синьо небе,
бистро, окъпано в злато.
Не обичам равно като тепсия море -
напомня ми малко на блато. ...

Щастлив финал поне за двама,
а "happy end" всъщност е измама,
усмивките - и тях ги няма.
Влюбената двойка от екрана, потъва в забрава,
сякаш никога я няма. ...

Магнетичен поглед вадиш,
искаш от мен да се избавиш,
магнетично - гледам те,
искаш магнетизъм между двама ни.
Магнетично да се съюзят телата ни, ...

В един миг
И сега не се страхувам,
смело ти говоря със очи.
Казвам ти, че снощи те сънувах,
че дните ми огряваш ти. ...

Бях на ръба на живота прекрасен.
Угасваше последният лъч светлина.
Всеки миг беше страшен, ужасен,
но с любимите хора не останах сама.
Майка ми - кротка светица, ...

От огъня пламъци късам,
за да умрат. Но красиво.
Искрици се бавно разпръскват
до екстаз... толкова близо.
А щом запее тишината, ...

БЕЗ ЗВЕЗДА
Стаята на хижаря угасна.Всичко потъна в мрак. Само отгоре, като кандила в храм, блещукат звездите. Поглеждам на изток. Търся блестяща звезда. Дядо я наричаше Керванджийката. Някога за часовник са ползвали звездите, повдигне човек тояга и разбере колко часа има до изгрева. Тази звезда се я ...

Във своето оскъдно облекло,
макар че всявга камъкът студен е,
пак топла е Венера от Милò.
Ликът ѝ от кого ли сътворен е?
Не знам... Мисли за дивното търпенье ...

„Искам да заплача... помогни ми да заплача.
Дори това отне ми света, дори силата да сбъдна здрача.
Помогни ми да заплача, защото пресъхнаха страните ми, но в сърцето мъката ме дави от проклятия. Ако ти си ми приятел, помогни ми да заплача, защото нямам сили да го сторя, успях да стана силна и непобе ...

Пропасти-мисли...
Задъхани чувства
по ръба на мига
плахо стъпват.
Сънени истини ...

Тревата гали голите ми пръсти,
изсъхнала от стъпките ти есен,
садя в сърцето си напръстник
и пея с ятата тъжната си песен.
Отровата на билката едва попива ...

Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е ...

"Без свещи за срещи"
Не те познавам,
не се познавам. Отдавна
тръгнах в посоката на вятъра.
Не си ми онзи, нито този. ...

Вървях към теб с копнежа
да те оплета във мрежа,
но май оплете ме ти
с двусмислените ти лъжи.
Не ставам аз за кукла, ...

Потропват пръстите дъждовни по стъклото,
в очакване вратата да отворя.
Разпръснала е есента косите си от злато,
и върху морните поля - дъждовно стене.
Капчукът сънен се изправя зад стената, ...

Нарисувай ми небе -
нощно, ясно, със безброй звезди.
Месечина пълна нека също грее
и със сияние тъмата озари.
Нарисувай ми поляни - ...

xAxO feat Ivich - Свобода в рими (prod by RadoRe$)

Наречи ме луда, наречи ме както искаш,
наречи ме магьосница, наречи ме така.
Наречи ме измамница, кажи как ще мe викаш.
Наречи ме проклетница, наречи ме съдба.
Наречи ме както според теб ми отива. ...

Душата си отворих - цялата,
поканих те със мъничка молба...
Минавайки през нея на раздялата,
да не оставяш никаква тъга!
Приседнал тихо в полумрака, ...

Върни ми куршума,
искам да видя рая,
върни ми куршума,
това не е края,
това е рая, ...

Направих една грешна стъпка,
когато осъзнах,
че вървя във вярната посока.
Трудно се взимат решения. Особено правилни. И кой със сигурност знае кое е правилно и кое грешно. Има ли определение - за улеснение на незнаещи като мен. Не, мисля, че няма. Следователно всяка стъпка в различните ситуации може ...

Водопадите
застинаха самотни.
Последен пристан...

Веднъж той ми каза: „You remind me my life is just a piece of university”. Той беше умен и никак наивен. Осъзнаваше последствието от всяка своя крачка и въпреки това пристъпваше със затворени очи. Не го интересуваше колко сериозно беше последсвието, защото дори то си имаше срок на годност, точно как ...

СТРАТЕГИЯ
Какво е нежност, топлина и хлад?
Един тъй земен, хармоничен кръговрат.
По слънчеви залези кой се прибира?
Към домашен уют, една самодива... ...

Махни си якето, макар и да е марково.
И ризата деним, с карирания джоб.
Развързвай бързо тези черни връзки.
Обувките скъпи събуй и под ключ.
Сложи кадифените джинси... Ела... ...

Ти си тръгваш - безмълвен, смирен,
ти не мислиш за идния ден.
За деня, в който аз ще съм тъжна, сломена,
за деня, в който аз ще плача и стена.
Ти си тръгваш - безмилостен, мрачен. ...

Пореден месия возправи снага
и ревна щастлива тук всяка овца
- Намерихме вожда - овчар със съдба.
Ще има за паша, егрек и вода!
Припяват овцете задружно, във хор, ...

Зимни трохи
Прецъфтяха очите ми -
два цвята изронени.
Превърнах се на виелица,
разпиляваща спомени. ...

Нараняваш ме...
А дори не разбираш
как ме разсичаш на две,
едната половина е светла –
там те обичам, ...

Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа! ...

Сбогом
Сбогом, учителко любима,
сбогом, весел клас,
сбогом, весела дружина,
сбогом, роден час! ...

вяра си нямам
нито надежда
само обич…
закътана някъде в джоба
и с треперещи пръсти ...

И идвам пак за малко, ей така, на гости.
И обич пак ти давам, тъй набързо.
Врата след мене някой ще залости,
ще прекъсне туй, що ни свързва.
За минута само да съм с тебе, ...

Минават дни, аз не спирам да плача. Не мога да си простя всичко, което сторих.
Защо направих грешките и всичко хубаво изгубих, аз ли бях виновен?
Нощите ми минават в непрестанен рев, а дните ми в празнота, загледал се в една точка и не отриващ смисъла да живея. Аз просто се опитвах да съм добър и ме ...

09.09.2009
Не можах да спя снощи и пуснах телевизора да гледам нещо... обикновено дават евтини филми и пошли предавания, достатъчно скучни, за да ме приспят...
Но се изненадах - по Нова Тв известни лица кършеха тела под прожекторите... интересно...
Трагикомедията се казваше "Vip Dance"...
Отново "дв ...

Звъня на себе си и разговарям - с непознатия отсреща.
Той се извини културно и... затвори.
Писнало му от случайни срещи.

Издателството ми иска нова книга,
кани ме да участвам на панаира.
На мен друго ми се прави -
да сме си насаме с жена ми.

Денят напира, но личи,
че водят го мъглите -
поръсват пътя със сълзи,
блестящи сред тревите.
Денят напира... куп лъчи - ...