По случай Деня на Будителите
Днес на Българската реч
нека отдадем прослава!
Че отблизо и далеч
всички Тя обединява. ...

В очите най-красиви на света.
Винаги, когато ме погледнат, давя се в тях.
Но пояс аз не искам.
Искам да умра в тез очи прекрасни.
И за тях да бъда цар. ...

Ако аз съм точка А с център "любов",
а ти си точка Б с център "нуждая се от нея" -
то между нас ще съществува отсечка с дължина
"Цял живот".
И ако тази отсечка е надеждна и може да издържи ...

и вятърът на намерението
и намеренията на вятъра
са в мен.
сърфирам.
разхождам мислите си в моя свят ...

000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави с ...

музиката
(но не само)
любовта
(но не само)
да съм с теб ...

Гледам вече остарелите ти снимки на компютъра ми, правени преди година за мен и за последен път разкривам чувствата си пред белия лист. Днес съм решила да се откажа от този си порок - да продължавам да се измъчвам за нещо, никога непросъществувало. Измина много време, адски много време, откакто ме о ...

На два различни бряга стоим
и се гледаме отчуждени,
ти сякаш си от друга вселена,
а аз имам чувства ранени.
Там, където аз отивам, ...

Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха веч ...

Помогни ми
Безметежен хаос, нощ
и тъмнина зова.
Зова ви - призрачно съчувстващи
на мойта тленна горест. ...

Ако цветята можеха да видят очите ти,
ако можеха с пръсти да докоснат кожата ти,
те биха били жадни за дъжд от сълзите ти,
а листата им биха желали за другарче душата ти...
Ако цветята можеха да усетят докосването, ...

Красиво цвете цъфна в моя двор.
С хубави листенца и стебло.
Шарките му са като дъга,
искам аз със него да летя.
Ала капна капка на цвета ...

Живеейки по собствена посока,
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...

Какво ми се случи вчера
Разговарям с теб и съдружниците ти, докато с почти перверзно удоволствие наблюдавам учудения ти поглед. Изобщо не очакваше да видиш това, нали? Мислеше, че все още съм онова нещастно, нуждаещо се, жалко момиченце, затънало до гуша в безсмисления си копнеж по теб. Мислеше, че ...

Нуждата от топлина принуждава
непознатите да стоят в групи,
като малките точки на графиките
в тежкия ти учебник по физика.
Все още в мрак, малката спирка ...

Времето ме хвана под ръка
и ме заведе там, където си почива.
Там, където в капките роса -
можеш да надникнеш в смисъла.
Боровете мъдро премълчават ...

Живея... на два метра под земята.
В мойте два квадрата самота.
Ела ми на гости, ако искаш,
но, знай, дойдеш ли - не можеш да си идеш.
Тук господар е нощта. ...

Нежността ти е
като сутрешна роса.
Напоителна...
***
Боса нагазвам ...

Ако бях участник във играта,*
тази – със детектор на лъжата,
и запитат:
- Спал ли си със ...нея?
Ще отвърна: ...

За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям
въпроси, мисли, страхове безбройни. ...

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.
Аз просто браня моя свят, ...

Под небесния шир до светофара
денем и нощем работи кръчмата стара.
Там влизат всички - познанство цари,
щом се има време и малко пари.
Кръчмата предлага мезета разни ...

Две очи познати -
поглед мил и топъл,
а в тях сълзи прикрити
надават силен вопъл.
Две очи красиви ...

Вървим
Вървим! Неуморно се борим
и всеки вдълбал е в душата си болка
и няма мечти. Все по-малко говорим,
въртим поредната душевна обиколка... ...

Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...

... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...

ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...

Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...

- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...

СРЕЩА С АВТОРА
(REMER СЕ НАМЕСВА)
(На онези, които искат да научат повече за героите в този откъс, препоръчвам публикуваните в профила ми „Гардеробът е доставен” и „Нощна интерлюдия”)
Когато се материализирах върху кулата на бившия Партиен дом, беше към десет часа. Ръмеше ситен и студен октомврийски ...

Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...

Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания го ...

Сега се събудих, но не нормално,
не знам, да не съм в положение кошмарно.
Оглеждам се наоколо да видя нещо,
което да ми е познато - минимално.
Вглеждам се, но не виждам, ...

Една самотна вълна се разби в скалата...
след нея последваха други...
Под нощната светлина на Луната,
под песните тихи на щурците...
Аз боса стоях на брега и си мислех ...

Четири стени и време спряло.
ТВ-водещите – неизменно млади.
Смътен спомен в прашно огледало.
Дълго премълчавани балади.
Тихо шумолящи балдахини, ...

Ще оцелея в хомофобската машина,
защото съм свободен, защото съм с крила
и тази нощ, примамливо необяснима,
очаква ме на прага да я приютя.
Посрещам я от всички булеварди, ...

Добре.
Искаш да поговорим.
Искаш да мерим предателства.
Слагай твойто отгоре!
Само махни обстоятелствата. ...