Докоснах се до твоята душа...
и само музика във мен звучи.
Там всеки звук е истина,
със който дишаш и боли.
Докоснах се до твоята душа... ...

Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк, ...

Минава полунощ
Софийските мъгли
крият спомени,
които оживяват.
Ще дойде утрото - ...

„По време на криза се инвестира в изкуство, злато и диаманти”. Интересно изказване, което прочетох наскоро. За последните две няма място за съмнение, но за първото, мога да се замисля – и не само аз. Като се има предвид, че от доста време сме в криза, не съм забелязала особено да се инвестира в изку ...

Прилив на спомен
в залива на мечта.
Сънена младост...
Отлив на мисли.
Тъга - самотна скала. ...

Сънувана песен
Запей ми онази тъжна песен
и аз, положил на гърдите ти глава,
ще слушам отдаден и унесен
как тихо отлитат старинните слова. ...

Вяра, Надежда, Любов.
Как ли от епоха толкова стара
би оцелял човекът без
ВЯРА?
Кой ли от тъмнината го извежда, ...

Разпиляни оранжеви цигулки
обагрена в оранж симфония
дирижира есенен вятър

Често си задаваме въпроса
дали да вярваме в любовта,
когато пред очите младостта ни тича боса
с богати дарове в ръка.
Каквото иска, тя е взела с охота, ...

Да, пак тръгвам оттук нататък...
Гората е обляна от смрачаващата се тишина на лятната вечер, обгърната от разперената пелерина на задушната мараня от близкото блатище и озвучена от неуморната песен на щурците! Аз си шляпам, не ме боли, не ми е студено и не съм гладна. Мога да си вървя така, колкото ...

Тръгвам си, а може би не трябваше да идвам.
А всъщност какво ме накара да дойда при теб...
Исках те, а дали не съм се лъгала, се питам,
кажи, защо превърна сърцето ми във лед?...
Виждам те, аз не преставам да те гледам ...

Ти трябва да си лягаш, миличка.
Ти трябва да си лягаш...
Мъглите спускат се над теб...
Мъглите спускат се.
Ще те целуна и ще ти говоря... ...

Аз не искам да имам по много
от онази любов пред очите ми.
Предполагам, че нося на болка,
но страхът ме удавя. Не дишам.
И сънувам море, топъл пясък и риби. ...

ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...

Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини. ...

Сърцето си отворих за любов,
във любовта ти цяла се разтворих...
Но не, не беше ти готов,
сърцето си за мен затвори...
Сега желаеш ме и се отдаваш, ...

Когато денят от умора си тръгне,
отстъпвайки бавно път на нощта,
когато очаквам при мен да се върнеш,
усетил, че в мен се заражда страстта,
когато всяка частица от разум, ...

Ти си дъждът,
тихо шепнещ в сърцето,
ти си морето ми бурно от страсти,
ти си небето в очите ни слети -
глътка живителна, приказно щастие. ...

Затвори ме в приказка. Твоя, неизмислена.
Нека бъда фея, принцеса, магьосница даже.
Във твойте магии нека аз бъда вписана.
За мен никой друг не може така да разкаже.
Нека страниците да са от чист детски смях, ...

Съня дъга. И днес, облечена в най-белоснежни облаци, ме издебва тук, край балюстрадата пред Морското казино, във което отдавна хвърлят зарове и карти единствено старите гларуси. И синята рулетка на морето завърта кълбото от страх и от смелост. Голямата печалба е... сънят. И бонус - тихата влажна тъг ...

Ето ме пак в началото. Стоя до теб и съзнанието ми е празно, краката ми треперят, сърцето ми бие толкова лудо, устните ми мечтаят да докоснат твоите, тялото ми жадува за топлината на твоето. Гордостта - само тя ме възпира да послушам лудостта, взимаща връх над съзнанието ми. Стоиш пред мен и ме моли ...

Не умирай в съня си, когато тъжна идваш
на моя нежен пристан, за да си отидеш!
Не умирай в прегръдките ми нежни,
когато те са най-нежни сред твоята кожа!
Не искам да си отидеш от моите мечти, ...

Наша малка тайна
Безсънна нощ поредна,
едно в главата ми щурее,
тъга смущаваща, нередна
сърцето ми жалее. ...

За тази - Уморената,недоспалата - късно е!
Звъни, чакаща призори
да получи златния си пай
задоволена нейде,после утолена,
мъркаща от лова си , ...

Зачем они пытаются
учить тому, как надо жить?
штрих-код с рожденья каждому,
и его не изменить.
покажут то, что выгодно, ...

Somewhere only we know
I walked across an empty land
I knew the pathway like the back of my hand
I felt the earth beneath my feet
Sat by the river and it make me complete ...

В онзи град, сред хилядите хора,
се намерихме безумни, ти и аз.
Не беше нужно даже да говорим,
говореха сърцата вместо нас.
В прегръдка ме заключи нежно ...

САМОТА
Над топлите клони,
бисерни сълзи рони дъждът.
Мокър и мрачен се озъбва градът.
Времето спира пред твоята врата. ...

Докога ще ме целуваш „за последно”?
Докога ще ме целуваш „за последно”?
Защо наистина не си отидеш…
Да се завръщаш винаги е вредно!
Да отминаваш трябва да тренираш... ...

В стиха за мене няма "сложно",
но да не чувам "хър" и "мър",
като река да се изложа -
аз и в това съм най-добър!

Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...

* * *
Сълзите си видях като на длан -
кристално чисти, пълни с черен огън
и в отражението на светлия им плам
разбрах, че да се възродя аз мога... ...