Секундите с размити очертания
небрежно разпиляват вечността.
Загадъчна и глуха от мълчание,
ти пак си тук. С изправена глава.
Светът си бърза. Ти владееш времето. ...

Защо неспирно в моя ден вали?
Порой от дъжд на спомени предишни.
Аз толкова те чаках, но – уви! –
ти с пустото се сля в една въздишка.
Разбирам колко странно е това – ...

Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...

Ах, как прекрасен бе мигът, когато,
мечтаейки любов, без свян - всецяло -
отдаде се на вятъра жената.
Сканира с устни голото й тяло
немирникът. Разроши й косите, ...

ЕМИГРАНТ
Иван бавно се надигна от протъркания диван и с провлачена походка влезе в кухнята. Пристъп на кашлица го разтърси. Запали цигара и жадно дръпна. Писък на сирена прониза тишината на дъждовното утро. Проследи с безразличие полицейската кола, която профуча и взе бутилката с водка.
Изящните мах ...

Двойка в час
(Бях на шестнайсе)
Имам две и вече полудях,
за миг на легло се озовах,
тази госпожа е твърде луда ...

Призрачни фаталности се крият
в стаята тъй прашна, там, където
зад завеси от самотности умират
намигванията беззвездни на небето.
А на пода силуетът дреме ...

И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град ...

Ромейн е на 18, слуша японски рок и пуши Camel. Господ му е дал мазна коса, проблемна кожа и френско гражданство. Дотук добре.
Първият ни разговор беше много лаконичен, почти като онези диалози, които се побират в едно кубче от японско комикс списание. Ромейн ообожава японски комикс списания. Той е ...

През погледа на любовницата
Красива, малка, честна и добра,
сама на празника ще бъда пак,
фатална Валентинка без крила,
среднощен прелез за семеен влак. ...

Вървя край плажа в хладна есен
и спомням си с тъга
за миналите дни горещи
и за прохладната вода.
Затворя ли за миг очите - ...

Слънце грее, ала в мен е тъмна нощ.
Лъчи от смях наоколо, а в мен пак снежинки от сълзи.
Една буря вее, клончета падат едно по едно,
но аз ги събирам с надежда,
макар и безнадеждно да е моето дърво. ...

Беше там, когато те пожелах,
беше там, когато поемах дъха ти,
когато нощем не спях,
а плувах в ума ти.
Беше там, когато за другите нищо не значех, ...

След Охридското езеро…
Безумна небрежност
и алчност човешка
кораб във скръб потопи…
Водата, не с нежност, ...

Той имаше по няколко лица
и краен срок за всяко безразличие.
Децата му... не са му и деца,
жените му са луди многоточия.
Глупакът – заприличал на глупак, ...

Говоря си със вятъра, с листата,
със кучето на двора, с есента.
И виртуално гоня самотата,
но път към мене все намира тя.
Отидоха си близките. Останах ...

Можем ли да простим
Съвсем скоро, само преди месец отмина един хубав християнски празник -„Сирни заговезни”, на който е прието хората да си искат прошка един от друг. Но какво е прошката и дали тя не е само маската, зад която се крият нашите грешки?!
Грешките са различни. Те са случайни или неслучай ...

МИГОВЕ НАД ПРОПАСТТА
- Внимание! Внимание – всеки неволно се обръща към радио точката: ”Сигурно нещо гори. Къде?” питат се всички. Ръцете сръчно обличат бойните дрехи, а под лоста се чува туп, туп: “Катастрофа” - продължава радиоуредбата. Разтворят се железните врати и пожарникарите за миг са в черв ...

София
“Сердика е моят Рим...”
Константин Велики
Ти си град, посветен на премъдрост свещена
и си град, доверен на Христос. ...

Посях посоките. Навреме.
В зимен ден. Дървета имах.
(нямах си огнище).
От шепи гладни птици храних.
Мечти, омесени с трохи. ...

Ти си толкова различна от другите,
умна, мислеща, интелигентна,
тъй добре се прикриваш, непринудено
разговаряш, държиш се естествено...
Тези стихове, добре подредени ...

Казват, надеждата ще оправи света,
мечтата ще спаси роба,
но ето пак ще говорим
как всеки лази в гроба.
Как весел стих да напиша, ...

С него съм, но се чувствам сама,
прегръща ме, но не чувствам топлина.
Целувайки, търся твоите устни,
гледайки го, търся твоите очи.
Странно е, в него търся теб, ...

Едно лято кехлибарено
за теб ще ми спомни,
когато тичах по поляните
с дъхава мащерка
и плетох венци ...

Скрий тия очи, да не виждам
точно какво искам от теб.
Скрий тази усмивка, за да забравя
какво правя сега тук до теб.
Скрий тия ръце да забравя ...

- Айде, бабо Пето, чупи питата! - изведе я от унеса чана Пена.
Старицата постави месала на главата си, взе питата и подскочи на един крак три пъти. Тя се разчупи на две парчета и задъха приятно. Лека мъглица се издигаше и лепнеше по ноздрите. Керана пое питата, която ù подаде баба Петра и накъса на ...

И тази вечер погледнах Луната
и я попитах с ръка на сърцето:
Защо такава ми била съдбата
да скитам нейде по небето?
Защо в две хубави очи се влюбих аз ...

Коридорът беше дълъг, дълъг…
И от ляво и дясно стаи, стаи…
И във всяка от тях хора, хора…
Отдолу имаше още няколко коридора, а пък отгоре не ги знаеш колко са.
Много народ. И все учени, все с големи тапии. Тук работеха, ама кой какво правеше, си знаеха в съседните стаи, по комшийски. Така си и преск ...

Влюбени щурци припяват
носталгичните си песни
с дъх на лятна незабрава
и ухание на есен.
Още тайничко въздишат ...

"Мили деца и..." Тук Саши малко се поколебава, но се сеща да включи и мен в обръщението си - "... и мили бащи! Започва приказката за черния триглав змей!" Гласът му е тайнствено шепнещ, хипнотичен. Малката се сгушва в тъмното до мен, без да смее дъх да си поеме. Аз също съм завладян от разказа на Са ...

Събудих се от крясъка на гарвани,
тук, на място, от което се страхувам,
ръцете си видях ограбени...
Наистина ли съществуваше...?
Край мене сенки на безброй души, ...

Не бързай, деньо,
аз съм само сянка.
Да поживея в светлия ти дом.
Отворено е. Залезът ме чака.
Вечерницата е на хоризонта - ...