Ако слизам от звездите,
ще нося тяхната тишина...
Ако идвам от недрата на земята,
ще нося нейната топлина...
Ако те целуна сега... ...

Едно хлапе избяга под дъжда,
събу обувките,
започна да танцува,
да тича
без да спре, ...

Ела при мен!
Да видя слънце
и да го докосна
без да се опаря,
и с рана да не остана. ...

Мой фалшив,
розов свят
и ти, човешко окаяние...
Малък ми е тоя свят -
това е моето наказание. ...

КЪСМЕТ
Стоим с директорката в клуба и бистрим политиката. От чашите ни се носи аромат на кафе. Блажено сме се отпуснали на меките кадифените възглавници. ”Кеф!”
На вратата се почуква. Докато кажем “да”, отпред ни се изтъпанчва загорял от слънцето мъж на видима възраст седемдесет. Сините му ястребови ...

Сънувам ли? Не, защото съм с отворени очи. Но всичко е като на сън. Морето е поезия, небето е невинност, вятърът е шепот, хоризонтът е трепет, чайките са свобода, лодките са самота. И няма никой друг - само аз и тя сме. Виждам я как излиза от морето и идва към мен, носена от последния порив на вълни ...

Нямам страх напред да продължа.
Ала не зная до къде ще стигна.
Имам само сили самотата да спася.
Нищо не успях да постигна...
Като лешояди те ядат отвътре ...

Ти си онзи миг от вечността,
в който аз разбрах, че си ми нужна!
Въздух си ми, глътчица вода –
всичко си ми, лястовице южна!
Като лъч се стрелна в моя ден, ...

Погледнеш ли в очите ми, ще видиш
светът, събран във кукленските ириси.
Загледай се във тях, ще се откриеш,
ще се познаеш, без да питаш ти ли си.
Мини през огъня на лудите ми мисли, ...

Обеща ли ми
Погали ме...
и разтопи тъгата ми
със топлите си длани.
Сладоледено разтече се ...

От буцата са разделени,
милиони песъчинки камък,
в стени по-късно претворени
на някакъв старинен замък.
Обречени в раздялата са те, ...

Невидян, непреживян е този залез.
Тих и мек.
Два облака
в неокосената трева
лежим ...

Цветя продаваш.
Цветя без корен, мъртви.
Не те ли е страх?
Риск е да продаваш смърт.
Казваш, гладна си. ...

Майката
Беше около 9 вечерта на 21-ви юли. Катя точно бе взела първата доза от толкова много време... Последно го бе правила деня преди да разбере, че е бременна. След това спря. С много усилия, но спря за доброто на детето.
Катя беше на 18 години. Всъщност беше забременяла още на 17. А онзи негодни ...

Утрин
Ти слънчев лъч за мен си нежен.
Едва-едва докосваш мойте длани.
И утрото е тъй спокойно.
Къде изчезна младостта ми? ...

Не съм билет в една посока.
Не съм и удоволствие, за да си угаждаш.
Да ти нося сладост - мога,
но трябва само да знаеш как да ме накараш.
На дъх от теб съм, ...

Не мога да повярвам, че се влюбих в теб...
Как ти позволих да влезеш в живота ми...
Не мога да повярвам, че не спирам да мисля за теб...
Как ти позволих да преобърнеш дните и нощите ми...
Не мога да повярвам, че не мога без теб... ...

Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше мно ...

Ерик стоеше спотаен на покрива на един златарски магазин и наблюдаваше къщата на Феон. Правеше го всяка вечер през последните два месеца и през по-голямата част от деня. Изучаваше навиците на пазачите, на прислугата и най-вече на единствената дъщеря на Феон. Най-желаното момиче в цял Тиарет. Феон бя ...

Видение
Ще те превърна в моя чакан грях,
но няма и със пръст да те докосна...
защото много, много ме е страх,
че ще изчезнеш... ще изчезнеш просто... ...

Казват, че времето лекува,
но още подписът ти върху мен стои.
Споменът за теб нахлува
и във сънищата ми дори.
Тази моя обич може би е феномен, ...

Тя седеше сама на една маса със скромна компания от няколко момичета и момчета. Беше красиво младо момиче с чаровна усмивка, изглеждаше надраснала възрастта си с умен и нежен поглед. Компанията разговаряше оживено, коментираха разни случки и събития, все пак живееха на село, намираха начин да се раз ...

Апартамент на втория етаж,
цветя первазите обвиват.
кафе, цигара, залък хляб
тефтер, във който думите заспиват.
С очите си - череши попрезрели, ...

Виждам те,
и няма вече огън във сърцето,
няма ли - излъгах,
още те обичам,
не мога да свикна ...

Лятна музика
научавам се да чувам
от гуру-щурец

Крясък на душа, жадуваща сладост,
отеква в прегръдка на божествена святост.
Жалейки за студените лица на Смъртта,
блъскат се в тъмнината безумни тела.
Слети в мъглата, голи, с ръце, ...

Блажено утро
Събуждаш се от сладък и насищащ сън,
тихите ти крачки по дървения под отвеждат те навън!
Окъпваш се в на нежното утро светлината,
с като роза, цъфнала усмивка на устата! ...

Три дена...
като третият ден от"Горещници"...
(не му беше време...
не личеше да са те... отстрани...)
Те бяха... ...

Светла е нощта, в която
влюбени звезди летят
и без думи шепне вятър
притчи за далечен свят...
Спомени таят душите ...

Pro-Pain
‘’Desensitize’’
Forced into black-and this is all we know.
Acquired taste to kill ourselves.
For demon seeds to grow. ...

“Образ светъл и неземен
той веднъж насън видял…”
Ал. Пушкин (Бедният рицар)
Най-напред усетих главата си празна, после и душата си празна. В полунощ преминаха мъгли и миражи, които се тълпят в сънищата, но нямам спомен от своите преображения; студът пълзи по коридорите и се посипват ледени кристали, ...