Той живееше отдалечено,
в градче
в едно съвсем отдалечено време,
но не чак толкова, често,
понеже ...

"на една майка"
Сълзи заляха днес земята ,
ужасен вопъл разцепи тишината ,
забила нокти в ковчега ,
майка със сина си се разделя . ...

Като поточе бистро
в планината
с кристали
от въшебен звън,
трепти ...

Първи път
когато те усетих,
мамо,
то бе твоят скут -
уханен, ...

Потапям се във теб
като мъглата,
обвила с нежността си
морски бряг,
разрошвам ти косите ...

Веднъж съдбата решила да се пошегува. Измислила да създаде клас, който теоретически нямало как да съществува. Извадила от него типичните качества на класа като разбирателство, съпричастност, искреност. Решила да въплъти в него не бройки, а личности, уникални един спрямо други. Накрая, за да си почин ...

Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове ...

И ето, пускам те, свободен си да си отидеш,
върви, той, пътят ти, не е далеч...
Защо не тръгваш?! Какво не си видял?
Ще видиш. Тя, любовта ми, с теб ще е за веч...
И нека тя те придружава в тъмното, ...

Небето плези огнени езици,
плюе по земята бучки лед.
От плясъка на звучните камшици
страхът се буди в смелия човек.
Коне препускат в тъмното безвремие. ...

* * *
с много обич
на Нора
Вятърът нашепна
песен за тъга ...

Липата тежко се огъва,
прегърбена от ралото на вятъра,
душата й предсмъртно се опъва,
премрежено сълзят листата,
скрити зад чадъра. ...

Отиде си без време в тишината
и само спомени остават да тежат,
загърнати от обич в самотата,
болките в сърцето да тешат!
Обърни се и си върви, Тъга, ...

Среща кратка, закъсняла, като
нож пронизва моето сърце. Ти
стоеше там, отсреща и спомени
нахлуваха във нас. Как боли да
знам, че вече не си моя и ще си ...

Кошмарите витаеха наоколо
и болката от тях притисна силно,
и мислите ми гмуркаха се в топлото,
болезнено клокочене на вино.
И давех като кученца във бъчвите ...

Счупена част съм от момчето, което бях.
Сам над тетрадката римите плетях,
за пламенна любов копнях,
за единствената във живота си мечтах.
И слънце на моята улица изгря. ...

Когато вечер слънцето се скрие
и излезе нощната, пълна Луна,
сърцето ми силно започва да бие -
желание усещам да те целуна...
Да ме обгрее твоят нежен аромат... ...

Седем дена и седем нощи
аз не мога да заспя.
Странно…
за какво ли тъжи моята душа?
Плясък на вълните отвън разцепва тишината ...

ИНТИМНО...
Таз вечер, дълго чакана от двама,
смили се господ и ни я дари.
Таз вечер, толкова от нас желана,
да бъдем само аз и ти. ...

Грях, стои пред теб, не го виждаш...
признаваш ли си, или отричаш?
Само чужда болка и твоя вина,
друг ще страда, ти ще си останеш стена,
защото ти си ЖЕНА! ...

Знаеш ли какво е да обичаш?!
Да се будиш и да заспиваш с мисълта за един-единствен човек. Да сънуваш, а да си буден. Да говориш, а всъщност от устните ти да не излиза звук. Това е да обичаш, да живееш сякаш в друг свят, където съществувате само ти и той. Където сте само двамата, далеч от всички, защ ...

Когато
Летиш насън, очакваш изненади и хубави мигове.
Когато мечтаеш, виждаш живота с други очи.
Когато обичаш, обичаш завинаги.
Без капка съмнение, сякаш за последно. ...

Притихнала е вечерта
в очакване на нещо истински незримо.
Притихнал е и в мен света
и чака днешното неповторимо,
което идва тука и сега, ...

Струва ли си да обичам някой
и дали си заслужава да си точно ти?...
Трудничко ще станеш идеален
с твойте обиди и милионите лъжи.
Дали си струва да те помня?... ...

(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...

Там, където вятърът буен заспива,
там, където жарта в мигом се разгаря,
там, дето пенливо вино душа разтваря,
там, де и цветята шептят, щом ме видят,
там, де някой в небеса прелита, щом прелита, ...

Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...

БАЛОН
Любовта е като балон. Ако не се пукне, ще издиша.
Гледам хората как по сватби окичват колите си с балони. Вчера си намерих един такъв, зелен, и си пожелах и аз щастие, та макар и за кратко, докато издиша балонът. Е, или просто беше желание да си открадна малко щастие от непознати за мен хора. ...

Време забързано гониме –
то ни препъва и пак
вием, проклинаме, молиме,
хукваме бързо във бяг…
Отстрани – всичко размазано - ...

продължение:
Произлиза човешко изложение на еволюцията, отколкото тези карми - връзка между черния кръст на страданието в Евангелието със словото на Христос. Събуждат се силите на майката, настъпва към взаимовръзките на Микрокосмоса с Макрокосмоса - индивида и света.
"Слънцето пее своята стара песен ...

ОГНЕН КРЪСТ
Обагрят пламъци земята.
Вихрушка развява криле.
Слънце эад облака се скрило,
в огнен кръст от страх трепери ...

Имаме си две козленца!
Виж ги – като две момченца
скачат, гонят се из двора.
Ех, че радостен е Боре!
Като гледа и не трае – ...

Ще бъда силна, няма да се дам,
и заради теб ще трябва да се боря,
ще плащам на живота своя дан,
но чуй на теб какво ще отговоря.
Сделката ти с алкохола е стабилна, ...

Разплитам самотата
с топли пръсти,
потънали
във пазвата
на спомена. ...

Четвърто еспресо. От цигари ми писна.
Менюто разглеждам. Още умувам.
Скоро ще дойдеш. Отговор искаш
на тези въпроси, от които се страхувам...
Ще ме погледнеш открито и прямо. ...

Животът ни е посока без име,
която винаги се случва грешна,
по стъпките ù влачим се безименни
и ние, и ние самите безнадеждни.
И търсим нещо - знаем ли какво? ...

Един самотник в кръчмата седял си,
a за другар до него – чаша бира.
Край тях и хора имало нявярно,
но просто ги оставяли на мира.
Той бил чаровен, даже симпатичен ...

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато ...

Кой казва, че щурчетата умират –
че есенес изчезват от света?
А всъщност те на топличко се скриват
и чакат търпеливо пролетта.
Във ранно лято още ще запеят. ...

Мечта
Пороен дъжд над земята се сипе,
а около мене въртят и въртят се мечтите.
На теб те всичките са посветени,
и душата, и сърцето - пак на теб са подарени. ...

Остарях -
с детството, забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
със първата любов - със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино. ...