На Добромир Тонев
Аз те виждам да яздиш, Поете –
конче-вихър под тебе лети.
И расте, възмъжава сърцето–
от родените в него мечти. ...

На чертата на сините залези
аз отново изгубих съня
в самота. Спрях дори и цигарите –
не намирам утеха в дима.
Тишината, прогонила думите, ...

Не ме спасявай...
С шегите ти съм свикнала, Съдба,
не ме спасявай... извор не променяй...
От пустия ти храм го пожелах,
за да усети жаждата по мене... ...

ЗНАЕШ ЛИ...
Знаеш ли какво е
сутрин да плиснеш
на очите си
две-три шепи студена вода?... ...

Нова луна е изгряла.
Светла и топла.
Ято гълъби излетяха
от очите ми
и в гнездо я превърнаха. ...

КОТКА-ИДИОТКА
Той:
МИСЛЕХ НЯКАК СИ ДА КРИВНА
И ДА СПРА СЛУЧАЙНОСТТА,
НО КОЛАТА МИ УВИСНА ...

Така исках да ти дам нежност...
Тази, която стотици години събирах...
Уби я глупавата ми небрежност
и погледът празен подире ми.
След това, щом веселбата притихне ...

Ще се превърна в теб,
това го мога... Зная.
(Ще бъда твойта кръв
и твоето сърце.)
Дори да тъна в изнемога, ...

КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...

Питай ме!
Сега си с нея, аз го зная,
няма нужда да измисляш оправдания.
Питай ме, как те желая,
как ме измъчват дяволски страдания... ...

Животът се оказа празна урна,
съборена от вятъра по хълма.
Капачето внезапно се търкулна
и фина пепел дробa ми изпълни.
А миг преди пожарът на мечтите ...

Уютно от мечтите
Здравей! Ще може ли да вляза?
Навън студено е и дъжд вали...
Мокър съм. Ще гледам да не цапам...
Да, може чай и ром вътре сипи. ...

Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...

Светът е в криза.
Тази дума се прокрадва ежедневно в съзнанието ни. Този момент на масова психоза, всяване на страх сред населението е може би отново част от общия план за обединение на народите. Един-единствен ръководещ разум, който съвсем скоро ще се оформи като такъв. Ще разгърне крилете си и све ...

Истината е това, в което вярваме.
Мъж с брадичка, вярващ в Бог,
спори с двама опоненти -
(първокурсници студенти)
астроном и биолог. ...

Боксувай
в мръсотията,
която ти дава ежедневието!
И пътувай
от време на време, ...

Дълбоки са очите ми. Дълбоки.
Умееш ли да плуваш, е въпроса?
До днес ако си газил само в локви,
нормално е да бъдеш паникьосан.
Потъва се, да знаеш, адски лесно, ...

Безкрайна пустиня от болка.
Далечен оазис-мечта.
Парещи стъпки-спомени.
Молитви за жива вода.
Двугърби камили-чувствата ...

Гаснат надежди.
Една по една
във водата падат
звездни сълзи,
а вълните, ...

Родино, моля те за прошка!
“Цялата страна като дъга е.
Всеки цвят крещи да е начело.”
Валентин Йорданов („Свято” дело")
Не могат днес като дъгата ...

Ако имаше Бог,
не би имало битки,
ни вдовици зачернени,
ни милиони избити...
И дечица невинни ...

Даръл Швайцър и Джордж Скитърс пиеха кафе. Намираха се в кафе-сладкарница „Уошингтън“ и седяха на маса за пушачи почти в самия център на заведението. Говореха си от близо час, когато Даръл почувства някаква влага.
Беше петият ден на февруари 2005 година. Навън не валеше нито дребен, тормозещ бузите ...

Поглеждам към стената
и виждам твоята ръка.
Ах, как искам да не беше така,
но, колко жалко - това е само мечта.
Сега съм тук, с теб и без теб, ...

Той живееше отдалечено,
в градче
в едно съвсем отдалечено време,
но не чак толкова, често,
понеже ...

"на една майка"
Сълзи заляха днес земята ,
ужасен вопъл разцепи тишината ,
забила нокти в ковчега ,
майка със сина си се разделя . ...

Като поточе бистро
в планината
с кристали
от въшебен звън,
трепти ...

Първи път
когато те усетих,
мамо,
то бе твоят скут -
уханен, ...

Потапям се във теб
като мъглата,
обвила с нежността си
морски бряг,
разрошвам ти косите ...

Веднъж съдбата решила да се пошегува. Измислила да създаде клас, който теоретически нямало как да съществува. Извадила от него типичните качества на класа като разбирателство, съпричастност, искреност. Решила да въплъти в него не бройки, а личности, уникални един спрямо други. Накрая, за да си почин ...

Безусетни копнежи
ни галят
и с усмивка ни хапят
гадините,
самодиви огньове ...