Срещнах те съвсем случайно,
блясък в очите ти открих,
може да е банално,
вратичка към сърцето ти намерих.
Влязох и си открих местенце, ...

Не е по силите ми другите да съдя.
Опитвам се и в сянката да вникна.
Но вместо лека, ставам все по-плътна,
и все по-трудно мога да извикам,
или поне да изрека душата си, ...

Изтляха последните дни на октомври.
Завъртя ни главите мисъл греховна.
Така ни замая туй циганско лято,
с мирис на букова шума и влага.
Вятърът топлата длан си прокара, ...

Щастлива минах под цветна дъга.
Бях омагьосана, чакайки влюбена.
Излязох! После затворих врата!
Оставих частица от мене изгубена.
Преценката за чувството ми бе лъжливо, ...

Вече не мога да пиша.
Дори ми е трудно да мисля.
Сякаш ума си издишах,
когато се борех за смисъл.
Когато се биех за вечност, ...

Животът е гаден... няма смисъл да ви убеждавам в това, знам дори, че няма смисъл и да го казвам. Всеки е наясно с това и не е нужно още някой да "открива топлата вода". Но това, което много хора забравят е, че колкото е ужасен и несправедлив, точно толкова и хубав може да бъде той. Всъщност, той е т ...

Празнота
Седя в празната стая
и искам да си с мен.
Липсваш ми много,
да те видя копнея всеки ден. ...

Напръска някой с бяло снощи сливите
и в розово бадемите окъпа.
В ефирни дрехи, като самодиви,
те плахо под прозореца пристъват.
Изми до блясък някой небосвода ...

...
Опърпулен спомен - сънят -
слънчева пъпка разпуква.
Утрин неопомнена,
наедрява, ...

Как ми се свидиш да те събудя -
както заспал си... е грехота.
Трепкат ти миглите - чифт пеперуди.
Страх ме е - чак си задържам дъха.
Мен ме притисна греховно небето, ...

Любов моя, недотъгувана,
недоплакана, недочакана,
вече не те и сънувам
в лапите котешки на мрака.
Любов моя, недоискана, ...

Не си това, което някога за мене беше.
Със очи златисто нежни и със ангелско лице.
Ако беше ангел, да ме пазиш щеше,
но не и да ровичкаш грубо в моето сърце.
Не си красивият ми спомен от мечтите. ...

Подхождаш към мен консуматорски,
сякаш аз пък подхождам различно...
Гледам на теб изследователски,
всъщност, то е толкова логично...
Но направи ми място в живота си, ...

Както покрив врязва се в небето,
както кораб пори вълни в морето...
С теб любов, движим се по звездна карта,
всеки ден насищаме пространства,
с опит носталгичен да пребродим, ...

Бряг
Всеки изгрев е различен,
а залезът - незабравим,
морето силните мъже обича,
защото любовта ги връща на брега. ...

Посвещение
На живота железният плуг,
когато мяра подир мяра
посява в нас, един в друг,
зрънцето на нашата вяра - ...

Пречупени дървета с мъртва плът,
треви, изпити от студа до сиво...
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя. ...

Не вярвам във пролетни знаци,
както не вярвам и в разцъфнали нарциси,
не вярвам в хвърчилата, когато не кацат,
както не вярвам в посоки, когато са три...
Не вярвам в ръката, повторно протегната, ...

Плачещо момиче
Плачещо момиче,
наивност в нежността.
Плачещо момиче,
сладки мисли в красота. ...

Няма друго чувство.
Любовта е живот, любовта е глупост, любовта е абсурд.
Оставаш безмълвен, оставаш сакат, оставаш съкрушен, разрушен, но богат.
Няма друга подобна сила, няма друг заряд,
който да те кара да ескплоадираш. ...

Дали си спомняш светлите ни нощи?
Снега, затрупал цъфнали дървета.
И... нищо, че е пролет и ухае.
(Сковани са земята и небето).
Една соната тихичко звучеше ...

Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем, ...

Настръхнало и свито
в излинялото от ветрове палто,
Студеното унило стиска
в продънените джòбове
дъха си хапещ и мъглите. ...

Аз не наранявам,
но и не прощавам.
Аз не обиждам,
но ме обиждат.
Аз не мразя, ...

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...

Върви и да се свършва. Като преди сякаш сто години. Скачай. Викай. Умирай. От щастие или от болка. Утре пак си сама. На 14-ти. И тогава, преди един месец - пак.
Върви и да си тръгва. Последни минути. Една въздишка. Не искай да се връщам.
Върви и да се свършва.
Тогава ще скачам. За шестнадесет. За жи ...

Ето я и цялата песен, въпреки че в домашни условия има още какво да се желае! Това е един приемлив вариант! Текст и музика - Божидар Ганчев. Оригиналният аранжимент е негов, но няма група, с която да го направим. Настоящият аранжимент е от Живко Димитров (изключителен китарист). Свири всички инструм ...

Не вярвам някога да спра да те обичам!
Обречена съм да си ида с тази обич!
Дори когато и пред себе си отричам,
душата ми крещи: Без теб не мога.
А иска ми се да съм безразлична ...

Изстина чашата с кафе
(като ръцете ми - самотни птици)
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.
Пропуснах - някак късогледо ...