Ако пътят
надолу
е в твойта
посока,
не спирай ...

Налагат ú да е послушна,
да "чисти" като тях във сряда,
и само в петък да си "пуска" душа,
ах, майстори са те по впрягане!
Ръце потриват, пак да се ядосва, ...

В зелен миг
прелива вино
и шуми, и струи -
глътка въздиша,
а през риза прозрачна ...

Цветове
Понякога си мисля, че онова, което отличава различните места са цветовете. Тяхната неповторима палитра. Тяхната яркост.
Когато отиваш на юг, ти се струва, че аналоговото предаване е заменено с дигитално. Цветовете стават ярки и наситени. Като в рисунка с водни бои на 10-годишна ученичка.
Най ...

... само...
Перото му е остро като копие,
разсичаше потопно небесата,
дните ми посипваше със вопли,
а птиците... те вярват в чудесата... ...

27.
Не, нямаше някакъв вълшебен ефект, тип да ме понесат радостно на ръце с викове “Ура!” и да ме пратят на безплатна почивка на Хаваите. Но аз и не разчитах на нещо такова. “Много внимавай, какво и кога казваш!”, пак ме окуражи Смърделин, докато се борех с различни разсейващи фактори като световърт ...

Когато те притисне силно болката,
заседнала отляво на гърдите ти,
стопяват се като снежинки в лятото
мечтаните години на обичане.
Когато ти приседне недопито ...

Страстно и безумно,
ей тъй изведнъж
вирус ме залюби
вместо готин мъж.
Иска той от мене ...

От любовта ни какво ли остана -
малко огън и повече дим,
две-три ранички нейде в сърцето,
две-три снимки, на които държим.
Отлетяха предишните чувства ...

Дяконът
Сам съм, други няма!
В. Петлешков
За република чиста и свята
си мечтаел Апостолът страстно, ...

Стаени думи,
нежен плам,
преплитане,
вълшебство и магия...
Отмала сладостна ...

Тази люлка от твойте длани,
във които ме нежно люля,
нека пак под разцъфнали клони
да задъха във нас любовта.
Нека пак под небе теменужено ...

На внучката ми
Щъркелите долетяха
там, от юга, на ята.
Теменужки разцъфтяха,
дойде отново пролетта. ...

Чии сълзи огрява утрото
в зелената трева?
Чии ръце целува залезът
в синята вода?
Чие лице рисува споменът ...

Докато спиш, облегнат на умората,
след свършека на дългия ни делник,
недей сънува идещите с хората
измислици, виелици, метежи.
Достатъчни са моите видения, ...

Нима не ме обичаш вече?
Нима не искаш пак да ти попея
с гласа на непресъхващ ручей
и хванали се за ръце
по звездната пътека да вървим, ...

Брегове, брегове...
Между тях е река,
търси свое море
да се влее...
Сякаш бели коне ...

Събуди се леко и неочаквано, още не знаеше, че сънят го е напуснал. По лицето му кротко се стичаха сълзи, усети топлината по бузите си. Не знаеше реалност ли е това, или неспокойната мрежа на сънищата го държи още в плетката си. Очите му се насочиха напред в отсрещната стена и тогава разбра, че е ня ...

Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива...
И защо? ...

... И въздух поех си –
поредната глътка -
дълбока и чиста,
но толкова, толкова
кратко жестока! ...

Като стрък изсушена тръстика
от блатата край селото.
Само кости и восъчна кожа.
Кротко скръстил ръце.
Колко тесни ги правят ...

Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена, ...

един от тези дни
в които обувките
не ми стават
защото
изхлузват се от тях ...

В полет
Няма да се наситя на свободния полет!
На този възторг и на тази красота,
които ми пълнят душата и ставам поет,
за да възпея осъществената си мечта. ...

През кой ли праг като крадец прекрачваш?
(Усещам го и виждам го дори.)
Но вече
нито страдам, нито плача,
че огън от любов ...