Нагарчам ли във нощите ти, мили,
разсичам ли съня ти на парчета,
на устните ми допира боли ли,
тръпчив ли е вкусът ми като пепел...
Прорязват ли те сълзите ми като плача, ...

На Б.
Сънят е кратък.
Само миг,
когато ужким се отдалечаваме.
Минаваме през три врати ...

Споменът като кошута
разлиства в моята душа...
Истината, от никой тя нечута,
че за теб бих пребродила света.
В сънищата ми поне да беше идвал, ...

И пак ухае на липи през моя юни.
И пак по детски светнал е денят.
А слънцето хлапашки поздрав праща
на непорасналото в мен дете.
Усмивката ми с птича песен се понася. ...

Проклета любовта ти без възторг!
Такава остани -
разлистена за мойта горест.
Любовта е свобода, а аз съм жалък роб.
Слънчева, душата ми е преизподня, ...

Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...

Странна фирма аз видях наскоро.
Дейност - изкупуване на мед.
Всеки, все за фирмата говори,
казва се - "Киркор и Бенаред".
Струпани са възрастни и млади, ...

Яхтата - начин на живот
Изповед на един плевенчанин
Ваня и Ален Гочеви са семейство с дете на 15 години. Тя е на 36, зодия Дева, а той на 39, зодия Рак. Двамата, освен че са влюбени един в друг, са влюбени и в морето. Ален работи на ветроходни и моторни яхти в Гърция като шпикер. Пътува по всички ср ...

С метали и масла над Пиапонсия
връхлитаха пиратите зловещо,
разхвърлили жените даже стомните,
припалваха в параклисите свещи.
А в църквата убиваха... безбожници ...

В очите ти блестеше ярката луна,
тъй нежна, обаятелна, красива...
Разпръскваше тя мрака във нощта.
Събуждаше, обаче...
само сенки уродливи... ...

Съм била такава-онакава...
Ме видели в крачка тук и там...
На прахосмукачка ма равнява -
сичко вътре, вънка - нито грам.
Първа пушка, чул да ма наричат. ...

Посоката без теб налучквах в зимна пряспа
и с нещо много скъпо сякаш се разделях.
Ту нейде в синьото изкачвах се и се потапях,
ту в собствена измислица пропадах...
Ръце към теб протягах, пак ли закъснели? ...

Lady Gaga – Summer boy
Nowhere yah, were going nowhere... Fast!
Maybe this time I’ll be yours and you’ll be mine.
C-c-c-crazy...
get your ass in my bed- ...

Ти боса стоиш...
Върху теб - моята риза.
В тънките пръсти
запалена свещ
и гориш... ...

Слънцето се самопогребва.
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...

не ме изплювай на брега...
не искам
солената ти пазва
е като душата ми...
по пясъчни ...

Гората е прохладна, пълна с тайни.
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.
Килимът от треви, листа и клонки, ...

Винаги ни се иска да сме с розови очила и да не ги махнем. Но не всичко е толкова розово и весело. Понякога се налага да махнем розовите очила и да живеем в реалния свят. Животът трябва да бъде труден и изпълнен с неприятности... Няма нищо хубаво. В повечето от случаите ни се струва, че няма да издъ ...

Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...

Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...

Огледай се! Какво ти имаш?
Все същото, нали?!
А пита ли се и какво ти взимаш?
Това ли бе? Дали?
Отхапваш твърде смело! ...

Мои са
звездите вечер.
Мой е изгревът червен.
Хоризонтите далечни.
Синьото небе над мен. ...

При теб за малко ще се върна,
ще видя твоите влажни очи,
нежно пак ще те прегърна,
а ти от болка не плачи,
защото тихо аз ще се обърна ...

Бездействието ме убива бавно.
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...

По какво се разпознава
опакото на деня.
Палавата ми съседка
авантакиса грабна,
дирижира на баира ...

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

Питай ме и аз ще отговоря.
Поискай ми и аз ще ти дам.
Дали това, с което ще те даря...
не те плаши? - Май те хвана срам!
Какво ме гледаш тъй учуден ти? ...

Като сладко изкушение
покорява мислите ти,
предизвиква в теб вълнение,
заслепява очите ти.
Той идва изневиделица ...

Уморих се.
В безкрая - дълбоки води.
Потопих се.
( в пороите вечни
на безводни мечти) ...

Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.
Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен. ...

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...

Вълните бяха черни. И водата.
И никъде по нощното небе
не виждах спомен от Луната.
Не виждах нищо. Освен теб.
И там, в поредните откраднати секунди, ...

Обичай ме без думи!
Докосвай ме с очи!
Рисувай ме със устни!
Накарай всичко в мен да закрещи!
С поглед ме обгръщай! ...

Вятърът вее, листата събира;
Есента се ражда - лятото умира.
Черен гарван грачи - ято събира.
През тъмен облак
- сноп лъчи път си намира. ...

Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...

"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...