Нима самата аз -
съм предпоставка за лъжа.
Лукавството с красиви думи крачи,
с любовта държи се за ръка.
Постоянството брояло се за грехота, ...

Понякога ми се приисква
да съм жерав... или фламинго,
да съм оранжева и розова
с мека гальовна перушина.
Да съм летяща птица...! ...

Разпилявах облаците със замах.
Разпръснах ги в небето, хаотично.
Нали летя си?!
По-високо и от птица.
Разпръснах ветровете даже. ...

Искаш ли и на теб
стих да посветя?
Искаш ли да пиша
за дъжда?
Аз пък не искам ...

В гората – смут:
бяла сова яви се.
Потръпват всички,
предчувстват нещастие.
От белотата ...

ЖИВ
Трептят стрелките уморени,
препъва ме животът сив.
И бавно съхнат моите вени.
… А колко искам да съм жив!

Шарж
Целувам ръката, която пише,
т.е. двете.
Изчерпателен ответ
получих късно вчера ...

* * *
Давам си почивка!
:))))
Прозявам се
тъжно ...

"Сега вече не"
Ти ли беше това момиче,
в което аз се влюбих?
Ти ли ме накара
да забравя страха си? ...

Аз грешка съм на майката природа,
на Господ син съм и на Дявол син,
червен и черен поп във карточна колода,
светът за мен е празен и немил.
Коя си ти така да се усмихваш ...

Днеска красива е - искам я силно,
а утре е грозна и бягам от нея.
Днес ми допада, възпявам я милно,
а утре не искам така да живея.
Днес благосклонна, добра, непорочна, ...

Рошави,
годините през рамката
надничат...
Образът
в картината ...

Малка стара къща с цъфнали липи.
Деца се боричкат, крещят.
Птички смутени от клон на клон летят.
От зори до късен мрак
пакости се вихрят пак. ...

Ден след ден се будя, за да видя
празнотата, пламтяща вътре в мен.
Нощ след нощ не мога да се боря
с магията, хващаща ме в този плен.
Дните бързичко минават ...

Спи, ангел, спи!...
Недей будува.
Недей да страдаш
за обречени души.
Сънувай тихо ...

- Рапиране ли, това пък какво е?! - попита един ден Ко Та Рак, след като облиза малка капка мляко от мустаците си.
- Това е вид музика - отговори му Сянка, на когото бяха на гости днес.
- Така ли?! - възкликна Ко и отново хвана тарамбуката - Не съм я чувал.
- Не може да си чувал за всичко - каза Но ...

Лицето ми - море, полято с рифове,
очите ми са сини урагани,
а мислите напукано извиваха
думите, изречени през пяна.
Излезли през устата ми в музика, ...

Хлътнало, уморено, проскърцващо...
Колко ли си го тормозил?
Леглото ти.
Олтара ни.
Където тайно извършваме ...

Без душа...
Убит от егоизъм - странни чувства,
а тези каменни сърца поглъщат
тъй лакомо и без насита.
Безмилостно, те нови страници отгръщат, ...

Goran Bregovic - Babylon
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени п ...

Умореното мое момче
на компютъра пак е застанал
и ме търси,
и ме чака,
чете ...

Камък търкулнат по хълма,
мъх не задържа.
Знае - полето го чака.
Ако е вкаменено сърцето,
не знае, ...

>>> Липсата ти стърже.
>>> Драска
>>> като с кремък
>>> и хвърчат малки парченца -
>>> денем черни ...

Играта започва
в топлата есен
покрита
от жълто- кафяви листа,
празна душата ...

тих вятър пее
между брезите
влакът пори
студения въздух
сиви гълъби кълват ...

Пет стиха...в капка нежност,
стопени във една сълза,
сълза, потънала във мрака,
преминала във Вечността.
В нощта усмихната ме мамиш, ...

Потъват мислите ми и река размътват.
Умът разбунено понечва да заплува
открил водата своя, душата не удавила,
най-нежни пролетни мечти не скършила.
Разчупила на части от скачени съдове, ...