Търся машината на времето,
защото искам да се върна.
Да премахна от плещите си бремето
и в щастлив човек да се превърна.
Не искам в бъдещето да поглеждам - ...

Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек.
Тик-так, прохожда, проговаря ...

(пак резервен линк за vbox7, ако тук звучи на вълчи вой и тенекета - http://vbox7.com/play:93408ca3)
Такааааа, пак почвам с пояснения:)) Рифът за нищо не става, ЗНАМ:) Тва парче не го бях пипала от година-две, а сега го записах на второ изсвирване. Всъщност не ми пука кой знае колко за рифа, тъй кат ...

Под - прогнил, във бабешко кафяво.
Стени - във диярична охра, щамповани с цветя.
Лампа с шнур - дом на група насекоми.
Завеси - изтъкани от цигарен дим.
Легло с пружина - хлътнала и скърца, ...

ЗАМИНА
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби със алени платна.
Есента нечакана дойде на моя праг,
пред щастието издигна стена. ...

Кръговрат
Наздраве казвам за пореден път
и чашите звънят със тон тържествен.
Забравям за тъга и скръб.
Да беше вечен този миг божествен. ...

Както си седях,
сякаш огледалото ми заговори,
мигом онемях,
щото почна с мен да спори.
'Имаш нужда от почивка' ...

ОЧИТЕ
Очите за себе си са винаги по-далекогледи от очите за другите.

Надникнах в теб, а там бе полунощно.
Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.
И във мъгли надеждата ми боса се залута,
в невидимите, сънени реки.
Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака. ...

Беше любов до скоро това,
сега какво е, не зная?!
Не стигаха въздух, пространства, слова,
а сега е празна нашата стая!
Чувства безкрайни, прегръдки силни до болка, ...

Три тичинки, прашец и няколко листенца,
природата така е сътворила.
Цвят, поклащан от ветреца плахо,
в полето – потопен е в цветната магия.
Капчици роса попиват в него, ...

Очаквах те
и ти дойде,
прегърни ме сега
и ме понеси на твойте крила.
Това си ти, самота?!!! ...

Ох, отде се взе, не знам,
ама вече се не трае!
Скокне тука, скокне там –
иска ужким да играем,
а пък все ме заслепява! ...

Часовникът тиктака монотонно.
Стрелките пак танцуват своя танц.
Върху една съм сбърчила челото си -
секундичката в твоя час.
Ухая ли на звездните букети ...

Целият човешки живот
се събира
в едно
Изречение:
Усмихни се, Човече, ...

Не ме гледай с влюбени очи
и нищо не казвай!
Поне за миг замълчи,
да ме прегръщат ръцете ти, не позволявай!
Не искам да се заблуждаваш, ...

"Да се завърнеш в бащината къща..."
Какъв ти дом! Панелни недомислици,
които вездесъщо ни превръщат
в безскрупулни, брутални, алчни хищници,
залостили зад тежките врати ...

АСАНСЬОР
Уж случайно се видяхме.
Асансьорът ни събра.
Някак аварийно спряхме
на секунда от целта. ...

КОГАТО
Когато спра пред други да се кръстя
във храма на умрелите надежди.
Пред себе си навярно ще възкръсна,
за да родя мечтите си безбрежни. ...

(приказка за необяснимото)
Виждаха го често наоколо. Диво момче, със странна външност. Имаше грубо, боядисано с охра лице, със силно издадена напред долна челюст, а дългата, сплъстена коса му придаваше зловещ вид. Беше нисък и набит, с къси крака. Дори за непретенциозните жители на долината, момчето ...

Познато движение, познат аромат.
Кой си? Нямам нужда от отговор. Зная.
Ти си онзи мой стар непознат.
Ти си ангелът, изгонен от Рая.
Ти си гримаса от пронизваща болка. ...

Залез, заря от пурпурни цветове,
гали окото кавказкото слънце.
Звезди, светлина от чудни светове,
аз съм в купчината жито зрънце.
Буря, ръка с незнайна сила могъща, ...

Ето ги!
Ето ги моите вечери -
като тъжни момичета,
като птици на клетка обречени,
като нежни сърца необичани - ...

От себичните
мисли и страсти,
отболели са
днес
сетивата. ...

Търся те, в забързаното утро на града,
в потоците от блъскащи се хора,
глави привели, носещи със себе си
фалш и суета,
не чуващи на пеещите птици хора. ...

Раздавам късчета обич по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си - ...

май днес
не ми е ден
искам да си замълча
но някак пак не мога
и душа ми изнемогва ...

днес се виждаме
и не говорим
ако говорим думите бодат
ехото на болката
думите на болката ...

Животът е сънна измама,
където щастие ту има, ту няма.
За някои е велико постижение,
за други мъка - унижение...
И този недовършен пъзел обвързва ...

Защо изчезна ти във мен...?
Защо направи ме щастлива...?
И пак Любов си в този ден,
когато мъката ми дива
ме хвърля в размисъл безумен ...

Нощта се спуска
и бавно закрива очите
с меко покривало.
Сърцето прелива
от объркани чувства ...

С душа на ангел ®
Едно дете с очи красиви,
но тъжни – с бликнали сълзи,
поглежда ме и в тях аз виждам
мечти – за полет към звезди! ...

Валяло е. До пояс наваляло.
И въздухът искри от белота.
И някакво тържествено начало
пилее дъх пред моята врата.
Със птичи стъпки тръгва пак към теб ...