Отсях от плявата зърното.
Посях. Навсякъде поникна.
Ожънах. Смлях. Омесих пита.
И гладните нахраних.
Сега си тръгвам. Гладна. ...

МОЯТ БОГ
Простете, не разбирам оня бог,
със своите страдания изкупил
греховете всички на човеците.
Дори на неродените. ...

Буря е навън – ужасна, делнична печал.
Сякаш тъмен сън от петъчния ден ме бе откъснал.
Мрачно е навън – стенат облаците сиви.
Де е моят сън, де са мойте сили?
Петък е, но страшен петък – ужасен, грешен и далечен. ...

Ти пак ме изкарваш велик,
но какво е великото в мен?
Две катранено черни очи,
слети в поглед - хаплив и студен,
и мъничък белег за спомен ...

"Емблема"
Мисля си какво бих могъл да дам -
нещо, дори и малко на моя вековен народ.
Страна голяма колкото мъжката ми длан -
емблемата "Българин" ще нося гордо. ...

Да те стопи умората насън.
Да се напълниш хора и бълхи.
Да сториш и ума си и гласа -
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко, ...

Fallen angel
I wanna know (4x)
Yeah, I wanna know
I wanna know
You had me fooled ...

Marilyn Manson - I Want To Disappear
Look at me now I've got no religion.
Look at me now I'm so vacant.
Look at me now I was a virgin.
Look at me now grew up to be a whore, ...

Мрази чистотата Боре.
Вечно някъде скитори
и след туй, омърлян цял,
се прибира изгладнял.
Ала, с хигиена скаран, ...

Страната ни е подивяла,
преследват ни и страх, и бяс;
и вместо лястовица бяла,
чер гарван пак кръжи над нас.
Заплахи, бомби и омраза, ...

Ухаеш на море и пясък,
на залези и топла пръст...
Над тебе чайките със крясък
разпъват въздуха на кръст.
И тялото ти очертава ...

Не замръквайте край манастира
Ако малко ум ви се намира,
не замръквайте край манастира!
Тези си слова за да докажа,
случай истински ще ви разкажа. ...

Мама си отиде
неизползваните ú памперси
целуват сълзите ми
+ + +
Уморени косачи ...

Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...

Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...

Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.
Забравените мечти те отвеждат да скиташ.
Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.
Разбираеми. Прости. С тях да политаш...
Искаш да се превърнеш в милиарди искрици. ...

Южни ветрове
на Надя
Мечтите загубихме в полети.
Свободата е нашият дом,
в градината празен е столът ти, ...

Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.
Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб. ...

Искам всичко между нас да се повтори.
Толкова горещо, силно го желая.
И тогава в мойта мрачна стая
твоят глас ще проговори
и при мен ще дойде светлината. ...

Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...

ЧАДЪР
Като свещ огрява старата луна.
На пръсти идва есента златиста.
Дъждът посява своите зърна.
Асфалт блести целия в маниста. ...

Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...

Вървя към училището на брат ми и минавам покрай табела „Децата нямат спирачки!”. Да, у нас и камионите, и автобусите, и колите нямат спирачки. Тогава за кого е предназначена тази табела? За онези 13 следи в Ямбол, или другите в Бяла?
Кой трябва да се замисли колко точно е необходимо, за да осигуриш ...

Не съм се натанцувала,
не съм се намечтала,
не съм успяла още
напълно да се покваря,
все тъй сърцето си раздавам ...

Търсих те безкрайно в
морето от сълзи.
Чаках те неуморно в
мъглата от тъмнина
с широко отворени очи, ...

Аз ли бях тази, която се вреше
постоянно в устата на хората,
най-неразумната и най-грешната,
дето често сама си говореше,
дето се спъваше в мъжките страсти, ...

Скоро ще докосна тези лъчи,
които по теб ще танцуват,
така ще докосна онези очи,
които мойте жадуват.
Скоро ще слушам онзи булевард, ...

И трябваше да има разстояния,
които любовта да прелети;
и трябваше да ми направят рани
годините – с несбъднати мечти,
за да прогледна и да се науча, ...

Защо си тъжен, принце мой?
Защо е мрачен твоят взор?
Край нас цари блажен покой...
Кристален, звездният простор
изпраща галещи лъчи. ...

Дрезгав глас в нищетата,
тихи стонове в далечината,
нещо ненормално, аморално...
страх таи се в душата...
Страхът от различното и нелогичното... ...

Обичаш ли ме истински, когато
стоиш далече, някъде в нощта?
Аз дълго чаках те във мрака,
... даже плаках,
Но пак я няма твоята ръка... ...

Писмо до поискване
Когато скуката отмие скоро
и сладостта на медения месец,
ще станем като всички други хора
по-малко тъжни и по-малко весели. ...

Бъди навеки все такава;
кристално чиста, приказно красива,
сияйна като утринна роса.
Бъди сестра на Афродита
с невинно чиста, ангелска душа... ...