В поглед твой откривам себе си,
детето с големите мечти.
Животът с разкошните му прелести,
трапчинките с радостни сълзи.
Обичам в тебе неперфектното, ...

Последната вина ми загорча.
Не беше като другите ненужна.
Очаквах я. Но пак ме заболя,
дотолкова, че исках да е чужда.
Дотолкова, че празнотата в мен ...

(нещо като басня)
Живял на село скакалец –
повехнал селски убавец.
С една скрибуцаща гъдулка
катурвал чат-пат чужда булка. ...

Предновогодишно
Днеска тук сме се събрали
весели другари.
Да изпратим старата година,
с вино и ракия. ...

Върни се, желан шанс мой,
или остави ме във вечен покой.
Със луди пръсти аз сгреших
и отровата доброволно изпих.
Сякаш беше вчера. ...

Аз, господин никой,
дошъл от нищото,
търсейки истината,
загубих чувствата си
някъде по пътя, ...

Огън
Винаги след дълга пауза първото ми палене е малко несигурно и плахо, като котка, прибираща се в къщи след дълго отсъствие, не знаеща дали ще й се зарадват или скарат... Тялото може да забрави, умът също, но духът - никога. Скоро огънят и духът ми отново се сляха и аз започнах да запридам своите ...

В тези заскрежени бели дни
вижда се стар коминен дим,
връща той към детски години,
а те бяха толкова незабравими!
Спомням си как се пързалях, ...

Мъртва тишина се спусна в мразовитата зимна нощ в гората до малко село. Сняг имаше навсякъде... Дърветата скърцаха, като че ли искаха да проходят. Мъртви тътени идваха из краищата на огромното поле. Вятърът беше по-силен и по-студен от всякога. Дори и мъртвите в близкото гробище сякаш се страхуват о ...

на А.
Разбираш ли какво е да те Нямам -
крилата си как режа
и падам неразбираща?
Оттекват в тишина сълзите ми - ...

Беше горещ юнски следобед, в самото начало на лятото. Малката Даниел Смит играеше в задния двор на къщата, край лехата със зеленчуци, когато внезапно я стресна силен звук от мегафон. Гласът, който идваше от улицата, извади малкото и скучно градче от следобедната дрямка. Мощният глас на мегафона съоб ...

Сякаш сънувам, а всъщност не...
мечтая или тъгувам, или някой ме зове
в ледените светове?
Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,
бродят без посока, без светлина. ...

Пулсиращите ветрове и
утрето,
във зимен сън
снежинките
заскрежват. ...

Знам ти всички писма. С запетаите.
Свикнах хляб и вода да ми бъдат.
Като птици отлитат си датите...
С теб изпращам деня. С теб осъмвам.
И когато мълчим, разговаряме. ...

Вечната надежда
За тебе ще събудя тишина
и ще накарам крясък да заглъхне,
да се разкае вечната вина
във дните наши - страшни и объркани. ...

ВЪРВИ СИ
В очите ти тъжни поглеждам,
а устните с болка мълвят:
"Върви си, няма как да те обичам.
върви си, докато още има как... ...

На Коледа стават чудеса!
Самотата чудо ли е?!
Това получих за пореден път.
Няма ли там, отгоре, да се уморят?!
Нека спрат да пращат тая самота. ...

ПЛАЧА ОТ РАДОСТ
Бавно престъпват сълзите.
Тежко се носи страхът.
Дай им да пият горките,
капки от твоята плът. ...

Докосване на мисли
се слива във нощта.
Вселени малки, ярки,
проблясват сред дъжда.
Те капките използват ...

Тази нощ реших да избягам някъде далече!
Тази нощ реших да бъда сам с мислите си!
Тази нощ реших да говоря със звездите,
за да мога да излекувам своята болка!
Хей, звездице, защо светиш тъй красиво? ...

Говори
Ти мислиш ли за мен - кажи,
но истината, не лъжи.
Застани пред мене мъжки
и говори ми без задръжки. ...

***
бели нишки...
по косите ми
заплита времето,
като пътища, ...

Бягаш ти сега от мен,
връщаш се отново.
Искаш ме до теб,
но пък си тръгваш.
Искаш ме за миг, ...

Той си нямаше дом.
Беше невероятно богат.
Детски гласчета го сричаха в думичка "мама".
В дните на робството
беше невидим ковач ...

Какво да правя?
Отчаян в мрака
с мислите си пак съм
и мъката тежи в гърдите ми -
с въздишка тежка се опитва да излезе. ...

Под слънцето,
забулено в мъгла от падналата нощ,
което всъщност значи, че сме другаде…
на място, на което разстоянието е над разума,
а светлината е разкош, ...

На всички, които откриват себе си тук
Светли български души,
Бог да ви благослови,
че останали сте будни
в изпитанията трудни; ...

Зимата навред настъпи.
Сняг натрупа. Как искри!
Ала дрянът щом напъпи,
хич не чувствам студ дори!
Ще изприпкам в миг навънка. ...

Чета името на твърдата корица,
изписано с нежност, грижа,
личи колко много е обичал
авторът своята творба.
Неговата рожба в ръцете си държа, ...

Всяка нова година е просто врата,
зад която ни чакат безброй неизвестни.
Всяка нова година е светла мечта
и я срещаме винаги с радост и песни.
Може утре да дойде с тъга и беди, ...

Застреляй ме.
Знаеш ли как ми е хубаво
да се будя
от тежки куршумени крясъци?!
А тя, тая, наглата, ...

Утрото - почти изкукуригало,
като глас от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало,
а телата - болни за прегръщане.
Мразя се, защото те обичам. ...

Един ден ще осъзная,
че не трябва за тебе да мечтая,
но кога ще стане това,
моля се да е скоро или поне преди да умра!?
Животът ми е адски труден, ...

Всеки миг е рай!
Стани част от него!
Виждаш ли ангела в небето?
Пее той весели песни.
Почувствай свободата, ...

Аз съм черно отражение във бяло огледало,
изгубено хвърчило, от детска ръка отлетяло.
Аз съм мъничка снежинка сред дъжда,
която пада във мътна река.
Аз съм вдовица, отишла на забавление, ...

Неочаквано за мен, този стих се роди като бял и чак впоследствие го преработих в класически. Ще се радвам да разбера доколко първият ми опит е успешен и дали преработката не губи нещо спрямо него.
Желая на всички весели празници и много щастие през новата година!
И всеки път...
Всеки път, когато
път ...