По действителен случай с моят братовчед
Стоян Кирилов от с. Голема Раковица
НАШИЯТ ЛОВЕЦ
Стоянчо се прави на ловец най-велик,
но хвали се само май този комик. ...

През пръстите изтича
неусетно пясъка на
времето фриволно.
Остават жалки песъчинки
по дланите. ...

Дишам "под наем".
Някакси по навик...
Вземам си поука,
но не спирам да греша...
Обичам от душа, ...

На днешния ден, освен всички носещи името на Св. Николай Чудотворец, празнуват и всички бургазлии, защото 6 декември е денят на моя прекрасен роден град БУРГАС.
С този стих искам да поздравя всички бургазлии, творящи или четящи в този сайт.
Честит имен ден и на всички именници!
И най-вече - Ники (Бе ...

Вече усещаш отчуждението ми. Чувстваш другия. Казваш, че няма блясък в очите ми, когато те гледам, казваш, че вече не съм същата. Може би предчувстваш. Може би знаеш, може би те боли, че съм такава; хладна, студена - повече от всякога неопитомена... Питаш има ли друг, питаш обичам ли те; какво да ти ...

Остави ме още малко
да бъда аз злодеят,
да се насладя на тази радост,
издигнала живота в култ.
Искам просто да заспя, ...

Невярна,
за тебе е призвание,
погубваща,
за тебе е съдба
очите Ти ...

Усмихвам се, а колко е фалшиво
да се усмихваш на инат
и с ярост твоите пръсти да притискаш,
до вените на черната печал.
Във мрак се къпе всяка болка ...

Уморих се
Уморих се
от фалш и суети,
от полуистини
и откровени лъжи. ...

Завръщане у дома
Катя бе момиче от народа, както се казваше тогава, с работнически произход.
Не живееха зле, напротив, мама и татко с добри заплати, а дядо и баба се трудеха здраво в едно, близко до Варна, добруджанско село.
Почти никога нищо не и бе липсвало, но тя винаги бе завиждала на моряшките ...

Когато тъмнината жадна ме изпива,
когато черна нощ над мен своята гневна мощ излива,
когато гледам към зората, а тя си отива,
когато глъхне до мен тишината
и попиват я лапите на самотата, ...

Не можеш ли да ме измислиш принце?
Пантофките отдавна отесняха ми.
И затова съм боса в сънищата ти
в които стъпвам със нозе от лава.
Следите ми разпалват залезите ...

За сбогом
За сбогом песен не пей ми,
по-добре си мълчи.
Там, върху старите пейки,
страдание ни мъчи. ...

Надава вик,
вкаменена от болка
душа.
Светът свършва,
щом те няма ...

Когато стигнеш до
четир'сет,
времето за миг
замира.
Спира хода си ...

Джордж Бенсън и тази луна,
влязла в стаята без разрешение...
Аз танцувах безкрайно сама
и лицата си хиляди сменях.
Преминаваха тъмни вълни ...

Обичах я дори след края,
обичах я, макар че ме рани...
Безумно мила,
по-красива от ангели дори,
но с времето се озлобила - ...

Аз съм фурия,обсипвам със звезден прах небесата.
Аз съм и муза, а всъщност да бъда вярна не мога.
Аз съм богиня, на Зевса великия бог дъщерята.
Аз съм стихия,отпила от изобилието на рога.
Аз съм стръвница, по цял ден кръстосвам гората ...

Зимните празници
Снегът увисва над града,
сърдито гледа изпод вежди
и ловко скрива в свойте мрежи
на есента златистите одежди. ...

>>> Преди година време, а сякаш беше вчера,
>>> написах стих, че ставам на четирдесет и две.
>>> Надолу, по наклона на времето вървейки,
>>> четирдесет и три подкарвам, но ми е добре.
>>> ...

Дъхът ти стопля моето легло
и става горещо.
Две огнени ръце -
като езици,
ме лизват в пламналата пещ. ...

За миг остана сама. Седна на масичката и извади от джоба си стара снимка. Бяха минали 7 години. Седем тежки за нея години, през които трябваше да се справя сама. Кога станаха толкова? Помнеше последния път, когато го видя, сякаш беше вчера. Спомняше си красивите му зелени очи и усмивката му. Каза й, ...

Този Алексанър не е поредният измислен герой. Той дори е повече от истински. Мечта, блян, преживяване, много болка и много страдание. Когато имаш всичко (което ти е достатъчно) Онази - съдбата, решава, че имаш прекалено много, че трябва да ти го отнеме. Замахва с костеливата си ръка и го опустошава. ...

Всъщност, това е съчинение-разсъждение, но не знам къде да го публикувам, а спешно трябва да разбера къде да редактирам! Затова ви моля да ми помогнете, като ми кажете къде какво да поправя! Благодаря ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!
Иван Вазов. Немили-недраги. Българските хъшове между несретата и героизма.
Увод: П ...

Душата ми гори, сърцето ми едва тупти!
Чудя се къде си ти, чудя се обичаш ли ме както преди!?
И плача с глас, и заплитам пръстите в коси и моля се на Господ
върни се!... Остани завинаги!...
Посветето на Г.Д.

Дадох ти всичко, което пожела.
Бях до теб и пазех твоята душа.
Вложих в приятелството ни
разбитото си от лъжи сърце...
... а то ме молеше да спра. ...

Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка, ...

Вълкът наскоро бил продал моловете в София, свършила му концесията на боклука и решил да търси ново поприще да пере парите на Луканов.
Отворил вълкът строителна фирма в гората и тъкмо когато вече се бил изпънал пред камината с пура Davidoff2000 в едната ръка и Johnie Walker зелен етикет в другата, р ...