Бялата Алис
на Алис
Бялата Алис в Триест на кея,
тя всички посреща, луд съм по нея,
Бялата Алис не ме поглежда, ...

BEN ZAMANIMI KAYBETTIM, SEN ISE BENI
(Аз изгубих времето, а ти мен)
Не плачи за мен, любов моя.
Тази нощ е толкова свята.
Разголена и обезумяла ...

Изчерпвам се...
Но не случайно
навън
порой от чувства заваля...
И е стихийно, ...

Лутах се сам в тъмнината
и зовеше те душата,
но ти не дойде,
а аз плаках като малко дете.
Всичко за мене беше ти, ...

копнежно
Живеех в страниците на нощта,
а времето на дните се изнизваше,
в една безкрайна пустота.
Оставено само. Сред нищото. ...

През целия си съзнателен живот човек се стреми към съвършенство. Здравомислещият човек винаги използва обкръжението, за да се огледа и да види що за „птица" е и как се вписва в „ятото". Когато се оглежда, той търси човек, който да прилича на него, човек който би усетил душата му и би могъл да му под ...

Очите на хората
Вървиш в мъглата, скитник.
Скрит, но и пред погледа на всеки.
Очите на хората, огледало,
лице, безлично, едно нищо. ...

След пет лета...
Има очи, които не заспиват
и по цели нощи будни стоят,
има две сърца, които не изстиват
и се борят, въпреки студът... ...

Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют ...

ПО ПЪТ КЪМ МИНАЛОТО ЩАСТИЕ...
Звезди издъхват без причастие...
Одра луната в облак разтревожен
приседнал спомен невъзможен,
по път към миналото щастие... ...

Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.
Умирам аз, но не за туй, че час последен ...

Не чуваш ли
как ни вика
любовната пътека,
която по ръба на бездна
все върви? ...

Беше поредният скучен ден, в който реших да си остана в къщи. Направих си голяма чаша кафе и седнах сънена пред компютъра. Не исках да си пиша с познати, затова просто ги игнорирах и започнах да се ровя из интернет. Много бях слушала за прословутите сайтове за запознанства, но така и не ми оставаше ...

В очите на баба съм виждала татко,
удавен в дълбоката паст на сълзата й.
Голям като вик и студен като замък.
По-дребен от слънце, по-тежък от вятър...
По устни от восък се стича усмивка, ...

Сбогом, моя любов
Тъжен поглед, премрежен от сълзи.
Усмивка тиха, изпълнена от сладки спомени.
Устни прошепват думи заветни, но звук не излиза:
„Сбогом, моя любов, раздялата е близо.” ...

Зад кадър
Животът ни – необходима проекция.
Нюанси от пространство.
Огради от време.
Родени, с билет за прожекция, ...

КОМПРОМИСНО
да премълчим
среднощните кошмари
пред порцелановия поглед
на вещите ...

къде отива капката
целунала те по косата
която ти с ръка
встрани премести
ето ...

Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...

В живота
плачех,
мъчих се,
ревнувах...
Сама решавах ...

Изплакала съм всичките ти сънища,
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши...
От липсата на въздух не умирах, ...

Да... валят аплодисменти
понякога над мен в живота.
Не... не съм звезда от висините,
понякога съм тъжна проза.
Да... изпята песен съм несвойска, ...

УСМИХВАМ СЕ
Усмихвам се, защото се събудих,
до мен видях те и отново в теб се влюбих.
Усетих как сърцето ми препуска лудо,
усмихвам се, това е малко чудо. ...

Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...

Тичам...
В една безименна посока, която заличава всеки миг от теб създаден.
Бягам...
Единственият начин да запазя себе си е да изгубя и сетните си сили.
Картини от съня се явяват като скитници. Повтарят до безумие обречения лик на моята отдаденост. А по пътя, осеян с недостижими истини, е по-добре д ...