Искам да мълча в потръпващия мрак.
Единствена луната да ме чуе.
Камбанено да дишам. Като в храм.
Ранима пеперуда душата ми да бъде.
И искам да крещя, когато няма ме. ...

И всичко почна "само" с възпитание –
да се държиш "нормално" според всички "норми",
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми.
И власт, и воля, и образование, ...

- Погледни внимателно онази ябълка...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни в ...

Пристан
Рисувах си съсухрени светкавици
и после ги съшивах със лилаво.
А във душата скъсаните страници
не можех да подвържа пак във цяло. ...

Простила съм за всичко... искам да забравя,
глава да вдигна и напред да продължа,
харесвах те, но ти ме пренебрегна,
не те коря - ти нямаш тук вина...
Не ме наказвай с толкова омраза, ...

КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО
Във всяко място на Земята има различни хора. Те се различават външно - по цвета на кожата, косата, очите, ръста, килограмите. Различават се и по религия, култура, традиции, обичаи и разбирания за света. Естествено, хората не мислят еднакво и това води до различни интерес ...

Специалист по всичко
Дъщеря ми горчиво заплака,
че на куклата се счупи ръката,
но проблемът аз разреших
и ръката обратно залепих. ...

В черно-бяло после ще ни имаш.
В мислите, в блянове и спомени.
Затова не спирай с очи да снимаш,
доде сме топли и още разголени.
Доде съм под теб като стихия ...

Колко още трябва да се боря, ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...

Кажи ми...,
после го кажи на всички,
че не очакваш нищо!
Кажи ми,
кажи си го за себе си , ...

Тя беше усмихнато, младо момиче,
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.
Той беше млад и прекрасен. И нежен. ...

Разпукнал чашката си
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...

Извинявай, че те занимавам с моите простотии, ама заради това
произведение не ме допуснаха до фестивала Бардфест в Ловеч. Е, поне си
го допълних с куплетче. Оказа се също, че и на другите подобни
фестивали засега не ме канят. Заради това си разпространявам
творчеството по този начин. Ми то не може с ...

Тъгата тъжно ме тъгувала и затъжила,
под стрехата във душата ми се задомила -
дом домувала, пожара с болка тя тушила
и сърцето в паяжина с мъка омагьосала, пленила...

Наскоро една симпатична лелка ме „маркира" за зет.
Искаш ли да ти направя психо-портрет?
Имаш приятели, които само ти смяташ за такива.
Можеш да бъдеш и кротка, и дива.
Има една песен, от която те боли. Спомени тежки. ...

Имаш име.
Как да те наричам?
Говориш ми.
Чувам ли те аз?
Виждам те. ...

Обичал ли си?
Тривиално ли е да искам да съм щастлива?
Ако да, нека загубя цялата връзка с този свят.
Нека ме има само в мечтите,
и то в тези с любовен заряд! ...

ЕСЕННИ КАРАМБОЛИ
Тишина привечер, щурци.
Остър писък на блокирали гуми.
Карамбол в червено и бяло.
* * * ...

Очите ти изплуват в мислите ми
и ме приканват с палав блясък.
Сякаш искат да ми кажат нещо
със звука на птичи крясък.
Ще ги почакам, може и да заговорят ...

Остави ме да плача.
Не изтривай сълзите. Нека капят.
В сълзите намирам утеха.
В сълзите давя тъгата.
Не искам повече рани. ...

И лодките се сляха с пясъчните дюни,
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари. ...

Под мен е сивата пулсираща вода.
И спомням си (долавям) силуети.
Те бяха два,
евентуално сто...
но бяха ли въобще там? ...

През 1966 год. Недялко Йорданов пише текста на песента "Някога, Някога" (толкова някога, колкото девет лета...) по своя собствена музика и като съавтор с Борис Карадимчев и Хайгашод Агасян. Припявайки си веднъж тази песничка, в мен се роди идеята и започнах да нареждам свои думички. Така се получи т ...

ЖИВА ВОДА
Колко пътища извървях -
прашни и стръмни,
удавени в кал.
Жива вода дирих край тях. ...

Къде е моята муза?
Защо сърцето ми
прескача пак?
Свирам се отново
в кукуруза ...

Обичам те
с двете си ръце, когато галя те до мен.
Обичам те
с очите, които бродят,
търсейки те близо до мен. ...

И ставам сутрин, в огледалото поглеждам –
за миг се сещам аз за този път объркан.
Затворено си в мен... но се изцеждам...
Защо ли те държа затворен... ще се побъркам...
Или е късно вече? Не... не зная ...

Глава първа
Шикамару бягаше...
- Наруто...!
- Ух... да - отвърна момчето и се заозърта за приятеля си.
- Тсунаде-сама те вика... мисля, че ще е за мисия. ...

Под слънцето във падналите сенки
лозята се оплискваха - лениво.
Берачите изтръгваха ги нежно -
картина на движение красиво.
Залепяха им пръстите в зелено, ...

От снощната вихрушка
нямам сили за любов.
Усмивките, сълзите...
те ме изтощиха, от снощните викове
в душата ми със зов. ...

ЗАКЪСНЕЛИЯТ E - MAIL
- И какво ще правиш сега без мен - питаше Ема с онова ехидно изражение, което той мразеше от дъното на душата си?
- Чекии, чекии ще правя - отвърна Мартин с възможно най-самодоволната и подигравателна физиономия, на която бе способен.
Тя затръшна външната врата с такава сила, че ...

...

След буря и гръм...
След подлост и гавра човешка,
след болка и смут...
цигулката движи ли, движи
своя забързан лък... ...

Sotis Volanis - Stalia stalia
Stala i zwi pernaei,
fevgei, pisw den gyrnaei
Xanetai otan thymwnei
kai ton xrono ton xrewnei ...