Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта ...

Светът ми е наситен - като фон
и всеки ден нюансите са други.
Животът ми е жив хамелеон -
със екзотична болка от заблуди.
Светът ми е богат, но е и малък, ...

Времето в училище мина доста бързо. Неусетно и последният час намери своя край. Луиза и новата й приятелка тръгнаха към двора на училището, където щяха да чакат Даниел и Джонатан. Те седнаха на една от пейките и започнаха да ги търсят из тълпата, която излизаше от входната врата. Ето, че и техният р ...

Когато днес очакващо я гледах,
открих във мен неясни страхове,
разхвърлях ги и ритуално ги погребах
(не ми е нужен пълен набор грехове)!
Усетих някак Ревността да приближава, ...

Докога ще сме неграмотни и необразовани? Докога ще търпим потисничеството на наши и чужди? Докога ще бъдем нечии роби и васали?
България заслужава нашата помощ и любов. България с нейната многовековна и изстрадана история. България с красивата и замърсена от всички нас природа.
Обичам те, Родино!
Мр ...

Миг от самота - в съня ми тихо спиш до мен.
Топлината ти усещам пак, макар за малко
тъжно време.
Тъмнината ме покрива цяла - чак крилата
ми повяхват. ...

И аз ще ти се случа. Непременно.
От капка тиха нежност ще изплувам,
в очите ти дълбоки ще се гмурна,
където после дълго ще се губя.
Ще нося пролет, много ранна пролет, ...

Пропуснато повикване във полунощ
посочва телефонът.
Регистъра с контактите преглеждам.
И като тази тръпка няма втора -
надявам се да бъдеш ти отсреща. ...

СЪРЦЕТО МИ ДОРИ НЕ ТЕ УПРЕКНА,
ЗА ТВОИТЕ ОБИДИ ГЛУХА БЯХ,
КОПНЕЕХ ВСЕ ЗА ТЕБ И ТЕ ОБИЧАХ,
ЗА ГРЕШКИТЕ ТИ ДАЖЕ ОСЛЕПЯХ.
ВСЕ ГРЕШНА БЯХ И ВИНАГИ ВИНОВНА, ...

Самодивдядово - село във Виртуална област, където живеят на безопасно разстояние един от друг, подивели от самота диви и младежи в напреднала младост.
Музовирово - село, където живеят музите.
Самотанячка - ячка маниячка на тема самота.
Домъкиня - жена, която домъква за мъжа си храната в къщи, докато ...

СЛЪНЦЕ
Изгрява слънцето и ме докосва със своите златни пръсти.
Очите ми светят в тъмнината и се ражда денят...
Сърцето прелива с пурпурни цветове и прелива в гама.
Нейното дете е любовта, която посях в теб... ...

Аз те срещнах, любов,
и не те познах.
После ми каза вятърът...
Странно, не усетих
топлата тежест в душата си. ...

Когато слънцето занича
и забира последните лъчи,
за тебе сърцето ми попита
и тебе жадно търсят моите очи.
Във вечер лятна и прохладна ...

Отиде си! Завинаги! О, Боже!
Аз не успях да и се насладя.
В живота, зная, просто всичко може.
Изпратихме я даже без цветя.
А беше прелестна, вещаеща наслада ...

В небето
Танцува джаз
От напукана пролет
Светкавици
Могат ли да се забравят ...

На всички, които бяха с мен, докато разказвах приказката на сенките.
Без значение разбират ли я или не…
Представи си четири стени, ограждащи малко пространство. Една крушка виси от ниския таван. Под крушката седи човек, привел глава и положил ръцете си в скута. Това съм аз.
Не мога да се изправя, за ...

1. Целувката
- Как си, Бобче? Чакаш ме? Поръчвай кафето, на път съм!
Боби винаги е точен. Притежава английска точност и хладнокръвие. Пристига с 5 минути по-рано за всяка среща. За разлика от мен. Разхвърляна и разпиляна, колкото и да се старая винаги закъснявам. Боби казва, че ако не закъснея поне ...

Тишина... Тишина... Тишина...
Монотонната песен на влака.
Тази вечер аз пак съм сама.
Вече никой и нищо не чакам.
В мен горяха безбройни слънца. ...

Като реката буйна - гдето все пътува,
не срещнала в живота своя бряг...
И само пътища за нея съществуват...
Там, гдето в бурното море се влива -
така и аз разливах се във теб - ...

вдъхновено от:
"На ъгъла" (Ивана59)
>>>> прозвънва песен на авлига
>>>> искристо е в очите ти кафеви
>>>> и във косите ти разсъмва ...

Когато идиотите лудуват,
опитай се да се снишиш.
Когато всяко твое действие е обречено,
бягай колкото се може по-далеч.
Хвани без много шум нощния влак за където и да е. ...

Отпусни се, виждаш ли ме там -
зад тъмните завеси от забрава?
Изпускаш шанса - вече пропилян
от страх, че любовта ранява!
Спящ копнеж у теб нараства ...

Мечтая да докосна небето -
синя свила,
а от облаците бели
да си направя ложе.
Мечтая да докосна морето - ...

>> "... Какво да кажа, заложено е дълбоко в мен. Сакрално е. Смущаващо е да се опитваш да обясниш нещо необяснимо, което е и дълбоко интимно. Затова не искам да говоря глупости на тази тема."
>>>> Методи Савов, интервю със заглавие "Алпинизмът е нещо сакрално", публикувано на 22 май 2008 от Мария Сп ...