Две самотни души,
в мрака загубени,
търсят приятелско рамо,
да поплачат тъжно само.
Чезнат в тъмнина, ...

Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението в ...

Предизвиквам нежност в теб,
толкова съм малка...
Губя се в ръцете ти,
цялата ме разтрепера...
Чувствам те навсякъде по мен, ...

Безмълвно докосване към нежността
или просто капка любов...
Капка, родена във вечността,
за да дарява наяве живот...
Докосва с ръце копринено-нежното й тяло. ...

Един прекрасен ден,
една усмивка.
Най-после се случва и на мен -
в сърцето ми светъл лъч прониква.
Но мълния, последвал писък - ...

Агония
Проститутката не представлява нищо друго, освен по собствено желание самоубиваща се плът. Всеки сексуален акт е сякаш ръчкане с нож надълбоко в слънчевия сплит. Ръчкане, при което душата кръвопуска. Кръвта излиза бавно и мъчително от всичките й артерии и вени. И сякаш и самата тя притежава не ...

Някой ме осъди на безпаметност -
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.
А някой ме уплаши на събуждане, ...

>>> С благодарност
>>> към Х.К.Андерсен, Разказвачът
>>> на най-човешките приказки
Душата ми е пепел, принце мой,
защото чувам как ме обвиняваш, ...

Посветено
Нахлу като крадец.
Във мене.
Във моята душа.
Скъпоценното открадна. ...

И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя. ...

Накъде ме поведе без път и посока,
накъде посред низ полудели треви -
тук ще срещнем стрък разцъфнала пролет
и калинка със детски разпилени мечти.
И несбъднат вековен копнеж ще извика ...

Летни вечери
Слънцето, претурено на запад,
полегнало бе, сякаш да почине.
Уморило се беше да чака
и този ден да си замине. ...

на Лидия, гр. Смолян
Розата на любовта
Хормонът ме отведе в планина,
но там история получи се една...
Уж любов трябваше да посея ...

Дано, когато ти си тръгнеш,
да те преследвам и да бъда споменът горчив!
На всяка крачка, решиш ли ти да се обърнеш,
да виждаш мен и моите очи!
Дано, когато я прегръщаш, ...

докато стенеше мъглата по миглите
обсъдихме студа
грипната епидемия
и старите сметки за плащане
всяка дума разчекната между нас ...

Съседът ми отсреща не е местен,
наскоро купи къща срещу нас,
оказа се човекът свестен,
сприятелихме се почти за час.
От столицата тоз комшия ...

Tarja Turunen – Boy and The Ghost
The streets are empty
Inside it's warm
His hands are shaking
They locked the door ...

Гола, нахална и... мъдра,
с умисъл за прощаване.
Махам с ръка и тръгвам,
"сбогом" е силно казано.
Дълго ще ме разнищват ...

Изморих се да питам, изморих се да чакам,
изморих се да търся ненужни неща...
В тишината на мрака да извиквам пазача,
са отключи и тази... нарисувана врата...
На бетона под сивата стряха ...

Σώμα μου
Σώμα μου απόψε πάλι νίκησες
και την καρδιά μου λύγισες
καυτό σκοτάδι μέσα μου η μοναξιά
σώμα μου καημένο δε σε ορίζω πια ...

Мелодията на тази песен беше измислена през лятото на 1982г., а текстът - през м.01.1984 г. в гр. Любимец, където служих. Първата част от текста е по действителни преживявания. С героинята все още се разминаваме по улиците на Хасково, кимайки си учтиво...
Към песента има и видеоклип, който можете да ...

Антично
Всичко е толкова старо -
стари са твойте слова,
даже и нашата гара
е толкова стара сега!... ...

МОЛИТВА
Накажи ме, Господи, с любов,
сред олтара душата ми да ляга,
и заслужил твоя Благослов,
все ръце към тебе да протягам! ...

отначало
Ето ме...
Отново съм в дълбока черна дупка
и ми се налага да започвам отначало.
Последната клечка от кибрита свърши ...

Не съм щастлива,
само смея се.
И нещастна не съм,
просто плача.
Не съм изгубена, ...

Тичаме из улици въображаеми,
с надеждата да се намерим.
Гоним се по стълби нескончаеми,
и все не можем да се видим.
Пращаме си нощем мисли тайни, ...

Помогни ми... да полетим...
Цяла сега се разпадам на части.
После във длани събирам парчетата.
Режат. Боли ме.
И разпиляна от спомени, ...

Погнусата бавно прониква в сърцата ни
и обхваща нашето съзнание.
Тя път си пробива, прегазва душата ни,
участник във безумно състезание.
От рано сутрин вестникът съобщава ...

Философия на управлението
Нахокаха ни от Европа здравата,
за дето гепнахме парите на държавата.
Не са живели тука и не знаят -
керванът си върви, а кучетата лаят. ...

ОЩЕ ЕДНО ЮЛСКО УТРО
Последно юлско утро -
безоблачно небе,
горещо щедро слънце,
прохладен лек ветрец... ...

Не ми простиха... погледа изписан,
очите ми са питащи звезди,
в които истината се съблича
и с бавни стъпки пошлостта отми.
Не ми простиха... думите, венчани ...

Чичо Гошо е герой.
Вчера манджа сготви той.
Днес ще се опита пак,
щото е голям юнак.
Слага в тенджера вода. ...

Рано сутринта в хотел "Верея" се бяха събрали ученици, оцелели от нощта на бала. Тържеството по случай завършването на 12 клас беше разкошно и прекрасно. Всички ученици и учители танцуваха и се забавляваха до полунощ. След това някои абитуриенти се прибраха, а останалите бяха решили да се опитат да ...