Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
На сбогом
Не осъзнаваш, че вината е голяма.
Сега съм тук, а ти не си
и се чудя аз къде си ти.
Сега съм тук, а теб те няма. ...
За човека и щастието
Слънцето клонеше към поредния си залез и безмълвно потъна зад очертанията на планинските върхове. Наблюдавайки ги отстрани, човек би останал с впечатлението, че зад тях някой е разлял в безкрая реки от разтопено злато, с което бяха очертани контурите на планината.
А долу, ниско ...
Човешка съдба...
Кратко за чакането и движението
Чакащите си остават с чакането. Всичко преминава покрай тях и все едно, че не живеят собствения си живот.
Вървящите имат избор. Тръгват по утъпкани пътеки или сами проправят свои. Важното е да не спират. И да не се огъват пред препятствията.
Пълзящите бавно се придвиж ...
Сянка
открих искрица надежда.
Научиха ме тихите сенки
в тях да търся утеха.
В тях да живея смисъл намерих, ...
Писмо до съпругата ти
Не го хвърляй, защото те е страх!
Понякога е по-добре да се преборим и да
застанем лице в лице със страха, вместо
да бягаме от него и от проблемите! ...
Учителко
къде си ти, далече ли замина?
Поехме всяка своя кратък път
и спомена за теб е моят цветен кът.
Сега децата ми зясмяни ...
Към Бога в мен
Защо не взе и мене, Боже,
когато беше време за това,
кога от брачното ми ложе
отне ми дръзко любовта. ...
Бялата бреза
чиито клони, натежали от безброй листа,
ще се прекършат всеки миг
и в този момент ще чуеш моя вик -
той е зов за теб, защото бялата бреза ...
Вратата е отворена
Всяка нощ оставям
вратата отворена
и чакам в тъмното
стаен ...
Неповторимите секунди
Тик-так...
Часовникът отброява тези така
прекрасни и неповторими секунди...
Може би звучи малко тъжно. ...
31
Отдавна никой не заравя пръсти
в косите ми.
Отдавна тялото ми не познава
ласки търсещи. ...
Престани
но ти нахлуваш, нахален си, завладяваш душата ми и всичко ми взимаш ти.
Сърцето ми пак заплени ти,
омота ме в мрежите си, не съм както преди,
но пак се оставям да ме лъжеш ти. ...