Напиши по стъклото със пръсти ,,обичам''.
С потни устни запечатай с целувка.
На колЕне сега аз пред теб коленича,
в шепи стиснала последното лято!
Издълбай със длето по небето звездите. ...

Събират се отново всички пътища
и време ли дойде за равносметка?!
... А паяжината е сложна плетка
и сметката – отново без кръчмаря…
Опиташ ли се да разхлабиш възлите, ...

Толкова много преживях
и толкова съм се променила.
Много истини узнах,
много свои съм разкрила.
А днес сърцето пак жадува ...

Болка
В душата пусто е мъртвило,
сърцето празно е прогнило,
таз чернилка всичко заличи,
любовта ми... чувствата уби. ...

В Свят - призрачна развалина,
живях Аз - Вятър, дух, Мъгла,
сред Креп и траурни обкови,
де плуват лепнещи отрови...
Там сънища-Кошмари бродят, ...

Искам само ТИШИНА!
Уморена съм!
Толкова съм уморена...
от лъжи, измислици и суета...
В такива мигове ...

В сатенени чаршафи на голото легло,
вплетени с теб в едно кълбо.
Огънят гори мокрото ми тяло,
искаш ти да влезнеш в мен изцяло.
Пот се стича, но ми харесва, ...

Черга е Душата ми -
разнищена и вехта.
По краищата И пълзи сълза.
Простираш я отново под нозете си,
но заричам се - това ще спра. ...

Надеждите ми в миг се изпариха,
щом името и нежно промълви.
Студени тръпки ме побиха
и мечтите ми на пух и прах разби.
Коя е тя? Не я познавам! ...

Нека да направим света по-добър!!!
Жени все с дрехи модни,
вият кучета бездомни.
Богат брои парите, иска още,
изоставено сираче плаче нощем. ...

> Защо за теб не спирам
>
> аз да мисля?
>
> С какво открадна ми сърцето? ...

Събудих се, облян в пот. Докоснах лицето си с ръка - съвсем без да го обмислям. Ръката ми беше обляна в кръв. Помислих си: "Дали не умирам?"
Скочих от леглото и застанах пред огледалото - действително, навсякъде по мен имаше кръв. Започнах да търся рани по тялото си... очевадно нямах такива. Лицето ...

чисто е навсякъде, Бланш
огледалото
завесите от крепон
хартиените рози
леките ...

Мразя те, знаеш ли?
Мразя те за всички хубави моменти,
за любовта ти,
за силата, която притежаваш над мен.
Мразя те за това, че не ме освобождаваш. ...

С мир се изливаш от облак светлоок,
с живо дихание, протяжна мелодия.
Случва се да изгарям и сенките,
не едно към едно, сякаш и теб.
И само те преоткривам в историята, ...

Как сбогом да кажа...?
Моя любов,
от сънища нежни повикана,
тайно отдавна бленувана,
от сълзИте ми с болка изваяна... ...

Aз съм призрака в туй тъмно огледало,
що в таз' стая с векове седяло.
В мрежа от тръни бодливи оковало
болка, радост и спомени, за които
времето е спряло. ...

Логиката е нещо изкуствено,
няма никаква логика,
тя е същото, като с деветте живота на котките..
Тя бяга боса към светлината,
хванала чехлите си в ръка ...

Започна световно ли, европейско ли, първенство, но обаче по футбол. Викам си - какво ще правя сега аз, когато моят ден и нощ ще виси пред телевизора. Любовник да си хвана ли, що ли? Ама с тоя мой късмет пак на някой футболен фен ще попадна. За какво ми е пак беля на главата, мани.
Реших, ще седна да ...

Зазвъняха сини мъниста.
Вечер нежно разделя се с Ден.
Моя циганко, вятър мой, моя Искро,
потанцувай, потанцувай за мен!
Черни къдри галят земята. ...

Хайде, хора, събудете се от мрака,
изхвърлете злобата от сърцата си!
Не ù позволявайте да убие
и малкото останала ви доброта!
Не губете вяра в себе си и в доброто, ...

Онази теменужена нежност в очите ти
нека ми замае главата както някога.
Тогава, когато вплетените ни пръсти
значеха повече от коментара на света.
В прегръдки от мускус да потъна, ...

Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...

Ангелът в леда
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии ...

Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...

Изневерих ти с вълните,
прегръщаха ме те, прегръщах ги и аз,
бризът сбъдваше мечтите,
на които ти отвръщаше с мраз.
Слънцето ме галеше горещо, ...

Блудница
Ето, че блудницата се завърна.
Прибра се тя отново у дома.
Раздърпана, презряна, грешна,
приседна тихо и заспа. ...

Все още в къщи тихо си седя,
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.
Все още не узрявам за прегръдка, ...

Към мен ли протягаш ръка?
Към мен, от която до вчера се отричаше.
Към мен, която въпреки това те обичаше.
Аз не съм онова - наивното момиче!
Осъзнах с цялото си същество какво е болка. ...

ПОСЛЕДНА ИЗПОВЕД
Отивам си вече от този свят
тъй много прегрешил.
Отивам си все още млад,
но много преживял през през тез години. ...

Обичам те! Ще ми простиш ли?
Да знам, не бяхме се разбирали така...
Мостовете към мен ще изгориш ли?
Недей! Обичам те... подай ръка...
Каквото и да кажа, е излишно. ...