В БиблОс живял един търговец тих,
обичал да се среща той с моряците
да пие с тях, да пее до зори,
а те за "Свят Широк" да му разказват.
И тъй "случайно" (в сряда може би) ...

Късно е да бъдем непознати.
Бързо остарява всеки миг.
А пък аз съм непростимо млада.
И не вярвам в думата преди.
Рано е в душата ми да мръкне. ...

ПРОЛЕТНА РАЗХОДКА
Днес Ежко в гората
разходи децата.
Там срещна Вълчана
и Лиса-хитрана. ...

Измислен и наивно чуден,
моят свят е райски кът,
в него винаги съм буден
за любов, живот и звезден път.
Моят свят кипи от страст, ...

Отдавна беше,
не помня точно,
занемарили са се датите,
но старият клошар,
избръснат ...

Върти се,
непрестанно,
неуморно...
Земята -
кълбо ...

Тихо приседнах,
не ме забеляза…
Призрак съм в бяло,
изтъкан от печал…
Буря съм страшна, ...

Писмо самотно. До теб, който си наполовина океан... Искам да потъна в теб. Когато усетя дъха ти на морска пяна, дъха на водата, с която се храня - аромат на музика и обич, разтварям се като лунен лъч по лицето ти. Но ти... ти, който нямаш лице... ти, който наполовина си дух... ти, който си любимата ...

В памет на баща ми, от когото научих тази песен (не съм я чувал никъде другаде)...
Записана е в домашни условия.

Винена чаша
Хладно вътре в мен присветка
дълга, мека светлина
и ледът в плътта гореща се пропуква
и усуква ...

РЕШЕНИЕ КРАЙ КАЗАНА ЗА СМЕТ
Мразиш ме, че имам хляб, циганино брат?
Но не съм съвсем и сляп... Зная що е глад!
Пълня ти торбите пак с трайна зимнина -
да не ровиш със мерак все по хладина... ...

Образованието. Една от любимите ми теми. За съжаление, в днешно време в България да се наречеш „умен човек” е пошло толкова, колкото да гледаш Парламентарния контрол в петък сутрин по ТВ България. Тотално са заличени основни човешки ценности, сякаш знанието е мръсен порок, който трябва да бъде изтръ ...

В плен на пролетното слънце,
със светнали от щастие очи,
обичаме те, наш скъп живот,
силно, както никога преди.
Ще очакваме от теб и днес ...

Ако никога не бях живял така -
да плувам в болка, да се давя в мъка...
Как щях да знам какво е самота,
да знам последствията от една ръзлъка.
И ако не подозирах колко сила има в мен... ...

В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...
Тревата лекичко трепери, ...

По Френки Милър
На ревността по студените релси
(това "чудовище зеленооко",
по думите на Шекспир)
промъква се чувство сиротно. ...

Искам да се женя...
И не, това не е поредната тъпа приумица на перхидроления ми мозък. Просто идва един момент, в който човек осъзнава, че онзи, другият до него означава толкова, колкото и живота. Когато го разбереш, под русата грива започват да се блъскат едни мисли:
1. За бели рокли като на принце ...

Какво е да се чувстваш далеч... и то от най-близкия си човек, този, който си мислил, че никога няма да изгубиш, този, който се е кълнял, че не е способен да те нарани и ще направи всичко за теб... Да се чувстваш далеч... и то по своя вина, вина, която твърде късно си осъзнал, защото си бил твърде за ...

Кен лий и Лисабонския договор
Когато гледах мултикултурното девойче да изпълнява великата песен "Кен лий" се възмутих, че се гаврят с болен човек. После обаче си припомних, че Валентина Хасан гласува... Такивата като нея гласуват. А такивата като "мъдреците" в журито вероятно не гласуват, защото не ...

Кученце
То е като
мен.
Малко, сладко
и игриво, ...

КРИВА ПАЛАНКА III
Но нека продължим с изучаването на вътрешността на нашия хан. От двора му зееше разкривена дървена порта, учудваща пътника с миналата си масивност и здравина. Сякаш древните, боели се от мними великани и зли караконджули, се бяха крили зад масивната букова порта, взета от средновек ...

Да бъдеш мъж, Принцесо, означава
да претвориш Жената в идеал
дори, когато тя не заслужава
да бъде част от него. Да си дал
от себе си възможния предел, ...

Къде са улиците чисти? Без дупки.
И градинките с цветя.
Усмивките на хората. Лъчисти.
И дните на безгрижие в града.
Къде изчезна обичта ни? ...

Загледах се в крилете на орела,
политнал над планински върхове -
и с вятър да се бори има смелост,
щом горда висина го призове.
Не се страхува изгрева да среща, ...

Не се страхувай
да ме докоснеш утре
в усмивките на пролетни слънца,
не се страхувай...
дори в нощите, ...

Луната се прозя и се зави.
Слънцето засмя се изведнъж,
с усмивката от слънчеви лъчи
напомняше за истинския мъж...
Градина от ухаещи цветя ...

Продадена любов
Мълчиш? Кажи ми нещо −
за толкова любов ли ме смени?
След нея само изгорели свещи
и блудкав мирис на жени... ...

Нестинарка
Душата ми е нестинарка.
Чувствата са въглени. Жарава.
Ти играеш вече върху тях.
- Чуваш ли ме? Въглените парят! ...

В грижи и труд животът така ме улиса,
че не се чудете, хора, защо днес съм като Алиса.
Сякаш живея в свят виртуален,
но всъщност не съм напускала нито за миг
живота реален. ...

И ето го тавана,
сиви срещи.
На пода просякът ме моли
и пее ми една нещастна песен -
за онзи, дето се прощава. ...

Роди се сред воня,
с вик смъртта призова,
с нос света опозна,
години наред
свит в черупка живя ...

Оставят в мъката следи
проблеми, свързани с докосването.
(Дълбоко в мръсните води
се дири изворът им - после.)
Началото! Като поток, ...

Южна нощ
Абдулрахман Акра
---------------------------
Тъжна нощ е на юга
Избледняло лунното лице ...

Не искам за нищо на света косите ти да са фонтан,
защото са буйни като желанията ми.
Когато духнеш и пламъкът угасне, винаги остава малка искрица.
Безсъние.
Безсъние са нощите, в които плача. ...

Ще те спася
Някъде там, сред безброй лъжи, е твоето аз,
опитвайки се да избяга от реалността.
Изгубил контрол, не знаеш кой си, заблуден,
очаквайки нереалността да те спаси. ...

Не се сърди,
че пак без теб
ме носят ветрени крила!
Аз с мислите си
в теб съм ...

Кръжа в заблуда...
Ураган ме носи като че ли...
Бях ли днес тук
или в сън сенки сме били?
Озъртам се на място, ...

Нищо
Когато всичко свърши
в последните ти минути
и няма вече смисъл, питаш се
как сега стоиш сам в студената си стая, ...

От живота си безкрайно отегчен
и желание за нищо нямаш,
не виждаш смисъл в идващия ден
и доброволно се предаваш.
Отдаваш се на свойта самота ...

Тя ще пристъпя бавно към върха.
На пръсти.
По билото ще се катери тихо.
Мълком.
Отляво пропастта ще точи криви ...