Гут бай, Любов... Дойдох да се сбогувам...
Не ме прие тъй, както тебе аз...
Щастлива съм, че днес ще отпътувам
в друг свят без брод, без карта и компас...
О! Не, Любов! Недей се чувства гузно, ...

Покровител
Протегни ръка към мен,
дай ми кръпка красота,
хвани душата ми във плен –
създай ме в своята мечта ...

И аз усетих онази ледена ръка,
която стяга понякога сърцето,
увива се като отровна змия
и е като плесница, нанесена в лицето.
Когато нощем си лягам в самота ...

Капчица роса върху цветето лежи,
но ще дойде слънцето и ще я изпари,
вечерта нова капчица ще се роди,
върху цветето красиво отново ще лежи,
а то, затихнало в очакване, трепти, ...

Къде избяга пламъкът в очите ти?
- Търкулна се като подплашен таралеж!
Къде отлитна свежестта на мислите ти?
- Превърна се в пространството на скреж!
Къде остави своя порив - лъч метежен? ...

Остави любовта сама на пътя,
а днес се върна да я прибереш,
но нямам право днес да те осъдя,
защото я превърна във копнеж.
А той политна жадно в синевата, ...

Войната на поета
Поетът може да не иска,
но музата го тласка веч'
към яркия и сладък изгрев,
към грозната, ревяща сеч. ...

Всеки миг сърцето ми трепне
поредната среща с теб да избегне.
Всяка мисъл с теб задоволявам,
сърцето си тихо на тебе предавам!
Щом очите ти видя, светът ми се срива, ...

Мои
мъже...
Мои
влюбени ангели,
които ме чакахте... ...

Гледам ги как падат капките дъждовни,
сипят се в душата ми, толкова огромни,
леят и преливат в дълбините й греховни,
ала сухи пак остават чувствата виновни.
Пътуваме по пътищата стари, ...

Знаеш ли какво е празнота? –
Празнота е да нямаш
Сърце, което да бие,
Душа, която да лети,
Дъх, който да спира ...

Открий ме, аз ще бъда твоя...
Там, където зората изгрява
и твоето лице озарява,
където луната заспива,
уморена пътя ти да осветява... ...

Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...

>>> Тропот от токчета раздира тишината,
>>> а вятър небрежно й гали косите...
>>> Погледът й вледеняващ - убива добротата,
>>> падат мъртви дори и сълзите!
>>> ...

Оставам
Нищо, че е есен, аз оставам с теб,
оставам тук, пред десетките години,
пред жълтите ни спомени и малкия ни свят,
пред зелената ни младост, която си отива. ...

Изгревът...
Уморена
тръгва си нощта,
черни мисли
тихо сбрала, ...

Ти, майко моя, Родино мила,
ти що тайни пазиш...
Там, дълбоко в твоите гори вековни,
там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.
И душата ми политна вече в рая ...

НАКАЗАНА
Знаеш ли, прегръщаш мъртво тяло.
Тихо сърце, няма душа.
Не усещаш ли как дълго е изстивало?
Безчувствено, сиво като скала. ...

Сън
Сънувах целувка
кристална и лека,
стапяща, силна,
изгаряща топлина; ...

* * *
Най-почтеното ми отклонение,
целебният грях,
молбата ми за всичко и завинаги...
Ще издържиш ли ...

СПРИ
Спри да ме гледаш с очи, потъмнели от пустото,
в погледа нищо незначещ,
спри да ме лъжеш, че имаш надежди,
а скришом да знаеш, че в нищо не вярваш. ...

Искри, запалени в очите, от надежда
и от две изгарящи сълзи.
Едно дете с любов в сърцето ти поглежда:
"Не се страхувай, мой приятел ти бъди!
Нищо, че не мога да говоря като тебе ...

Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...

Сянката над теб е твойта падаща звезда,
страхът у теб е повече от твойта свобода,
отчаянието у теб те тласка в пропастта,
потъваш надълбоко в плен на твойта нищета...
В ръцете си държиш това, което пропиля, ...

(Без) happy end
Обичала съм много пъти
по различен начин, с различна сила,
но всичките любови отлетяха,
оставяйки в мене само спомен мил. ...

Аз, ти и луната…
Кадифе и бронзово докосване.
Разцъфнаха в усмивка сетивата…
На пролет замириса. И на омагьосване.
Аз, ти и звездите… ...

Когато си замина - без пощада,
животът ми се вцепени - вкамени;
и не мога да помръдна,
ако не ме докоснеш ти.
Толкова много причини, ...

Гледам през прозореца навън,
а през душата ми се процежда
непоносимата, разяждаща тъга,
за това, че съм сама и без надежда.
А есента сега ми се присмива, ...

Не искам вече душата си
да раздавам безспирно докрай,
да вярвам на всеки, че има го
онзи вълшебния, красивия рай.
Не искам да изливам тъгата си ...

Обичливо 2
(на съпругата ми)
Най-нежните си думи ще отроня,
най-светлите си чувства ще излея,
сенките в деня ти да прогоня ...

Утрото ме стигна уморен.
Боляха от сънуване очите.
Аз имах те. Усмихната. До мен.
А после те прогониха петлите.
Отиде си с тръпчивия ми вкус ...

Ти бе дяволът до мен,
а казваше ми,
че аз съм ангелът -
най-красивият ангел!
Ти, макар и некрасив, ...

Не искам да съм във морето
някаква си риба...
Спокойствието е, което
съвсем не ми отива!
А ако съм птица, ...

Изправена пред своите копнежи,
със икона във ръка…
Трепереща, никой не иска да я забележи,
пред нея се разпилява любовта…
Целува очите ти на снимка, ...