I hear your whispers
Break the silence and it calms me down.
Your taste on my lips,
Your salty kisses.
They say I'm seeking out the danger. ...

World In My Eyes
Let me take you on a trip
Around the world and back
And you won't have to move
You just sit still ...

Само нощта виждаше болката ми.
Само тишината чуваше виковете ми.
Само аз знаех решението -
аз и пробляскващото острие.
Дъждът заглушаваше смеха. ...

Сърце
Защо трябва да имам сърце,
защо не мога без него за миг поне?
От него само аз страдам,
но не мога от чувствата си да избягам. ...

ПОЕЗИЯ ОТ БЪДЕЩЕТУ
Що ни земъ да напишъ
бъдищи куплети,
дету всеки ша издиша,
ша римува и ша свети ...

От пепел на изгорели рози
ще те създам, отново нова,
от капките на есеения дъжд
ще те създам - защото мога!
От жарта на изгасналия огън ...

Задушава ме една невъзможна любов,
задушава ме едно мълчаливо бездушие,
обичам те много и зная, ще страдам до гроб
... а ти все нехаеш пред мен с безразличие...
Не си ме обичал, сега го разбрах, ...

Спокойно беше
в Гетсиманската градина.
Четвъртък... полунощ
Дванайсет. Всичките до теб!
Измиха нозете ти. ...

Понякога присядам до камината
и пламъците тихо заговарят.
Картинно сменят спомени отминали
и рани незараснали отварят.
Пълзят шахматно сенки по стените ми. ...

Посветено на С.
Сънят ще се откъсне нежно, ще изтече като мъгла,
навън ще се изплъзне утрото, ще звънне светлината...
ще се разлее мокра утринната топлина,
ще ме оставиш ли да си отида като непозната? ...

Кули от пепел – парчета реалност
криле подарени, без срок на давност.
Мисли въздъхнати в шеметен транс
... и после отиде си в сивкав нюанс.
Ръката отпаднала тапата маха ...

И когато
Пилат си измие ръцете,
две риби,
след неговите длани,
ще останат в глинения съд. ...

Понякога те наранявам
с неволна дума или жест,
не винаги се чувствам права,
не винаги, но...
пак го правя. ...

*Екстравагантно потни*
Екстравагантно потни,
без локуми и преструвки,
без прегръдки и целувки
в необуздани страсти... ...

ВСЯКО СЪВПАДЕНИЕ С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО УМИШЛЕНО!!!
Ето, днес отивам в "Ориент"-а,
да пия пак мастика с мента,
а на входа фейсконтрол
ми предлага да го видя гол. ...

Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам. ...

Лято е и всичко покрай мен е оживено, пъстро и красиво. Залива ме феерия от цветове. Хиляди непознати и усмихнати хора минават по алеята в парка. Ето, дочувам детски смях. Лек бриз ми нашепва и разказва за цялата красота около мен. И сред всички тези непознати лица съзирам едно до болка познато - ли ...

Заключена между четири стени,
стоя сама и давя в чашата тъгата.
На ъгъла, на пода, през сълзи
загасвам последната цигара.
Тъмно е, навън студено е, вали. ...

Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.
Зная, нямаше сърце, което ...

Затварям слепите очи и виждам себе си във друго тяло,
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...
Толкова се мразя, когато обожавам. ...

Дадох ти име и цвят,
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там, ...

Почука тихо на вратата ми... отворих.
Поканих те да влезеш у дома,
не помня - първа ли те заговорих
или отвърнах аз на твоите слова.
Дар донесе ми - една надежда. ...

Обичаш ме, но аз сега
не мога да те чуя...
Обичаш ме и във нощта
във мене ти нахлуваш
и галиш ме, и ме целуваш, ...

Много сгреших и си го признавам,
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...

Боли ме да гледам разпятието
и клинците, впити в плътта ти.
Погледа примирен и тези, забити в душата ти,
със трънен венец на главата.
И за какво беше всичко - за Истината? ...

КАПЕРНАУМ
В белите сенки на
синагогата библейска
още вони на засъхнала
пророческа пот, ...

Една ни дели... тишина -
на копнежите искрени.
Аз за теб съм жена -
свята болка пречистена.
Ти за мен си зърно, ...

И млада бях, и грешна.
И остарях, и пак греша.
По края на кръга
обикалям без да спра.
Изминах кривите пътеки, ...

На кумеца (Румен Ченков)
И радостен, и тъжен -
вървиш по своя път...
Животът ти - окръжност,
в която няма смърт. ...

Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева, ...

Готова съм...
Готова съм да ме направиш
грях от хилядите други,
готова - в мене да удавиш
най-моралните заблуди! ...

Но
Черна котка на асфалта.
После - кърваво петно.
Кратък удар. Писък. Жалко.
Хубав бе животът, но... ...

Някога гледах луната...
Някога бях заслепена...
Някога тя над земята
мене от теб ще отнема...
Някога слушах гласа ти ...