***
Тинята на сътворението –
обагрена
от залеза…
*** ...

Нощ
и ден.
Ден и нощ
редуват се -
цял един живот!

О, как ми липсва зимата на север,
повтаря и потретва до одеве,
по покрива и хлипа дъждовито,
пороят зимен. С пръсти като сито,
захвърля пръски ледени по мен, ...

Дърво сроди се
с метал лъскав и хладен.
Клин клину е сват.
https://www.youtube.com/watch?v=jj1MTTArzPI
https://www.youtube.com/watch?v=ptfn8LX8o1A

Ти трябва да възкръснеш с дух и песни.
Когато Бог ми светне в бащин дом.
И трябва да блестиш над всички с честност.
Над твои земни смъртности и стон.
Ти трябва да простиш на мен и батко. ...

Красота на североизток
Хубави, много хубави са околностите на това селище с толкова красоти. Разположено е в долчина, която е мястото на срещата между обширна равнина, низина и края на някогашните вековни дъбрави, части от които са останали и дори имат специално име, но на много километри по на запа ...

Нека има светлина в нас,
за слабите грижи да има,
да ги топлим в този мраз,
да им е уютно в тая зима!
В мизерия мнозина живеят, ...

Прости ми,
аз съм малка, не разбирам,
наивна съм,
прибързано реагирам
на всеки поглед и движение, ...

С очи красиви една нежна, хубава жена,
скрити зад очила, те излъчват красота.
Понякога са тъжни, усмихнати понякога,
засмяна жена скрила в душата си тъга.
Тя свободна е като името си Свобода, ...

Изгря Луната, а Нощта
до мене тихичко приседна.
Дали защото бе сама,
тя някак тъжно ме погледна.
Разказа ми за свойте мъки ...

На мен ми писна от лъжи,
интриги, фарсове, игрички.
И все от утре сме добри.
Да, добри сме, за парички.
А моят брат ми стана враг. ...

Хубавите черти на съвременен човек: търсещ, инициативен, пробивен, упорит, настъпателен, неотстъпчив, изискващ, борещ се, налагащ се, със самочувствие…
Хубави…
Ами ако е глупак?
хххх
От шестима участника в руска рулетка – винаги петима са доволни. ...

Вселенският разум съвество вършеше делата си. Например, на Синята планета, избрана за основа на Бъдещето, изпращаше малки богове. Чисти, непорочни, с интелектуална основа девет Божествени етажа над неговия.
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...

С магия ледна Снежната кралица
сърцето ми пак иска да смрази.
Обгръщайки го с мъртва огърлица
опитва, мила, в него да не си.
Разпускайки от скреж бели коси ...

Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...

Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...

Новата година настъпи,
със смела крачка към нас тя пристъпи,
ще е пълна отново с изненади, наказания и награди.
Дали ще бъде добра година,
това е в нашите ръце, ...

Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...

На Силва Василева
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени оч ...

Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно, ...

ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...

ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...

От сянката на онзи час,
когато нещо се прекърши,
когато всичко между нас
предрече ранния си свършек,
разбрах, че всъщност е била ...

ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...

чрез
делата споделено
е градивното въображение

Искам просто да знам, че те има,
като сянка любима до мен.
Този свят е ненавистна зима
и за нея съм мъртвороден.
Този свят е затвор от омраза ...