Предусещам онази
страшна прокоба,
дето убива и в мислите,
разтърсва душата,
бръчки чертае по челото. ...

Беседката,
в която с теб се любихме,
прегърна розовия храст
разбиращо-гальовно...
Сама е тя, ...

Омразата не се всели в душите,
разделяме се с чувства най-добри
и ще запазим спомена за дните,
в които неразделни сме били.
Разводът не прекърши в нас доброто, ...

Ех, на тОдоров ден, на кушията,
да ми скокне Тодора на шията!
Да забие във хълбока шпори
и в кушията да ме пришпори!
Как - притиснал й в длани бедрата, ...

Кога загуби детската почтеност
и размени Луната за жълтици?
Усмихваш се нахакано-надменно
и подминаваш бедната старица.
Замеряш с камък дрипавото куче. ...

Съдбата му бе отнела
нещо ценно - зрението,
но го бе дарила
с друго ценно - търпението.
Търпеливо той обиколи земята, ...

Семейният съвет на мъжа ми (свекъра и свекърва ми) постановиха аз да ходя и да оправям документите на бабата на мъжа ми. В "Социални грижи". Пристегна ми под лъжичката. Имах боен опит със служителките там. Когато родих, не бях се дипломирала още, а и не работех, трябваше да си търся майчинството в с ...

Страхът на зайците ражда
благоденствието на щуките!
По "Приказки за хора и животни"
на Христо Пелитев.
Сърцето се разтупкало на Зайо ...

"Две шепи думи, които болят от красота..."
Пламена Стоянова
Рисувам, мечтая, копнея,
тъгувам, гадая, милея,
сънувам, мислите към тебе водят и летя, ...

***
Под скърцащите миглени прокоби
безчувствените скитници валят.
Струят като простинали отрови...
все някак си подковно да заспят. ...

Чуваш ли шума на влака? Чуваш ли шепота на нощта? Виж света! Погледни, как забързан е деня. Всичко минава покрай нас. Всяка капка живот тече в нас и извън нас. Нo къде сме ние в този парад на суетата? Нима сме само пешки на огромната шахматна дъска на съдбата? Не, аз няма да бъда пионка, няма да заг ...

ГОРЧИВО ВИНО
Налей ми чашата с горчиво вино,
защото страшна жажда ме гори.
Но само чаша вино ще е малко,
пожара страшен в мен да угаси. ...

Дюлево
На баба ми
Две старици, сгушени
с ръце на скута - сбръчкани,
треви и къщички, дедковци, деца, ...

Истино моя!
И нежна, и мила,
преглъщах те,
дълго мълчах,
сълзите изплаках, ...

Снежинка бяла се е спряла
на мойто нежно рамо,
снежинка бяла, не успяла
да се стопи по-рано.
Шепти ми нежно и ми пее ...

( KLAAS и Етчи )
Събудих се рано - към пет
боли ме главата - умирам.
А ще трябва да ходя напет,
че мома си днеска избирам. ...

Прегръдката, с която ме дари
през онзи хладен, летен ден
и днес в сърцето ми гори
и всеки миг я изживявам.
А целувките – ...

По-добре си отиди,
макар и да е твърде рано.
Стиснатата ми ръка пусни...
Върви - дори да те е заболяло!
Аз знам, ще плача, ...

Идваш нощем тихо при мен, целуваш ме, докосваш ме и получаваш всичко, което искаш. Оставам сгушена в теб и се унасям в мисли за изминалите ласки. А ти си буден, вгледан в мен, а в главата ти се въртят въпроси каква съм и дали си струвам...
И усещам вече топлите лъчи по замечтаната усмивка. И отварям ...

Всяка една рима е измислена за теб,
всяка една дума е отправена към теб,
всеки един поглед тебе търси
и за всяка една моя въздишка виновна си ти.
Но факт е, че от мене 3 години бягаш, ...

Жената, която нощува при чужди мъже,
по принцип е лунно-красива и дваж по-самотна.
Надарена от Господ с убийствено деколте,
миловидни очи и перфектни обноски,
тя не пасва на мъжкия съпружески свят. ...

Хващам мига, обаче
хванал съм муха,
душата й е в нея... определено,
коремчето й е ярко зелено,
слънцето напече, ...

Песен, сразена с викове.
Песен наранена звучи.
Песен с натежали струни.
Песен, украсена със сълзи.
Постойте и послушайте. ...

Хей, момиче, къде така? Пак ли хукна да търсиш една изгубена надежда, един блян, една любов...? Пак ли си причиняваш онова, за което всеки път се самообвиняваш? Пак ли си играеш с огъня и пак ли си се опарила? Чудя се на волята ти да продължиш, когато всичко изглежда свършило. И ти се възхищавам, до ...

Гробница стара със нови стени:
това ли си вече ти???
Погребани чувства и мъртви мечти:
това не си вече ти!!!
Огньове пламтящи - живот във искри: ...

Из цикъла "Миражи"
Горчиво очакване...
Разнася вятър
думите ми разпилени.
Несбъднати целувки ...

В отговор на:
Целуна ме вятър,
скитал из
твоите сънища.
Наложи пелин, ...

Всички остаряваме и когато това се случи, изминалата вече младост, пропиляна в изучаване на ненужни неща, няма да ни даде шанс да разберем защо сме живели и защо без нас Вселената не би била така съвършена. Времето на някои е пропиляно по по-добър начин, времето на други пък не. Но на всеки е отдаде ...

Чувал ли си вечер тишината?
Ти чувал ли си вечер тишината?
Усещал ли си как ме няма пак до теб?
И виждал ли си ти невидимата яма,
що зее на гърдите ми отпред? ...

"Поеты ходят пятками по лезвию ножа -
и режут в кровь свои босые души!"
Рядко чета вестници, но неотдавна в ръцете ми попадна един брой на вестник "Стандарт" с цели две статии в него, на две съседни страници, които привлякоха вниманието ми. Едната беше за второто поред гостуване на "Металика" в Бълг ...

"Нараних ли те?! Прощавай!"
Със тези думи се обърна ти.
И мислеше, че всичко ще забравя,
и ще поемем пътя си като приятели добри!
"Нараних ли те?! Прощавай!" ...

Сега е ден...
тъга се сипе...
нощ и пламък
се преплитат.
Сякаш нощ е... ...

Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.
Дъждът, който изми онези кървящи рани...
Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.
Тогава разбрах колко много струва човешката душа.
Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа. ...