Обиколих земята със мечти
и кръст насън целувах нощем,
за да те видя пак, молитвено се кръстих.
Но животът бил един, веднъж се любило така.
При теб и аз ще дойда, ...

Глад, мизерия и болка,
сълзи в техните очи.
Няма ли кой да изцери
окованите в страдание души?
Страхът и мъката ...

Follow You~ 君とともに~
その人の名を　僕は知らない
何も告げずに　立ち去った人
手に剣　見目麗しく
闇を照らす　真紅の風 ...

Животът мой, изтъркан от клишета,
примирен износвам като стара дреха...
Не се протри от дълга употреба,
а безбройни схватки своето си взеха...
И дупките разстрелват мойто тяло, ...

Един арабски шейх изпуснал пара,
поканил той на гости баба Мара.
Нали е луда, шантава глава,
веднага тя навирила пола...
И вместо да си копа свойта нива ...

Като че ли съвсем скоро бях малка, а така бързо да забравя как се вадят млечни зъбки. Единственото, което изплува в паметта ми, беше как баща ми връзва разклатеното зъбче с конец и се шегува, че ще върже другия му край за минаващия влак. Аз ревях от ужас, представяйки си как летя със 150 км в час сл ...

Китара - Бисер Стоенчев. Заглавието е шеговито, текста... май не.

Да се влюбя в теб е най-жестоката присъда,
която съдбата отреди ми заради моите грешки,
но колкото и да съм грешна и лоша аз да бъда,
греховете ми пред твоите са просто смешки.
В тъжно, хладно време се превръща любовта, ...

(Една изповед на механиката и скалпелите)
Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза. ...

Знаеш ли какво е да има човек, който мисли денонощно за теб? Знаеш ли какво е да има човек, който е готов да даде живота си за теб; който вижда целия свят в очите ти...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...

Уморих се да се боря
с теб, с мен и със света,
уморих се до смърт да говоря,
а само в погледа ти да чета.
Уморих се да се боря, ...

Когато те срещнах, не те харесах. Ти беше за мен един от всички, този, за когото най-малко се интересувах. И колко хубаво беше тогава...
Но ти, ти сякаш ме омагьоса... каза, че ме обичаш, а аз, наивницата, повярвах и се влюбих. За мен ти беше по-нежен от дъждовните капки, падащи по лицето ми през ра ...

"Добре ли си?"
"Добре съм!"
(Лъжа.
Отстрелвам истината с SMS.)
"Обичам те!" ...

Съскат като змии страховете ми.
Пристягат обръча. И дишам трудно.
А после... пак броя до десет
с надеждата, че няма да се случат.
С надеждата, че няма да превърна ...

''Грях за теб и мен''
Опитай, за да не съжаляваш,
но внимавай - след това
не искам сама да се обвиняваш.
Може нещо лошо да се случи ...

Още от самото начало на човешката инвазия в двете Граници (периодът 2100-2113 г.) частта от галактиката, обозначена на повечето карти като BVC-114, си беше спечелила статута на космическата версия на Бермудския триъгълник. И това в ни най-малка степен не беше преувеличено.
Първият кораб, изчезнал за ...

В любовта скитници се явяваме,
за чужди битки се прославяме,
късчето лъжа не усещаме,
със смели мечти бъдещето посрещаме.
Душата си губим сред любовната грижа. ...

На леда
Плъзни се с мене по леда,
плъзни се и със мен танцувай,
в нежната усмивка на нощта
затвори очи, на момента се любувай! ...

Чакаш ли ме?
Там, в мрака… С протегнати ръце…
Чуваш ли ме?
Шепна тихо… влизам в твоето сърце!
Искаш ли ме? ...

Нарече ме чистилище
(за себе си),
милувките превърна във катран,
кръщаваше ме (с нощните си викове),
измисляше ме (мръсна) ...

"Аз вярвам в мълчаливата любов -
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...

Влюбеният монах
Кажи, Невольо, що дявол прокле ме
сън да нямам, вкус не усещам,
в страст потънах, красота закле ме,
дадох обет - думи ли да връщам? ...

,,Благословени са сърцата на тези, които не се поддават. Те никога няма да бъдат разбити!’’ - Алберт Камус
Никое поверие не казва
как лекуват се липсите…
Никой мит не разкрива
как зарастват в душите ни раните… ...

Ако тебе те нямаше,
щях да съм друга.
Като стон на сърна да заглъхвам.
Да остане безгласа шестата струна,
непогалена жадно с дъха ти. ...

Винаги съм мразила самолетите. Не че не обичам да летя, ама не са ми сигурни някак си. Опънали лъскавите си стоманени туловища на пистата, отдалеч ми приличат на странни същества, които нямат търпение да напълнят търбусите си. Едно ей такова механизирано птиче ме погълна и мен на път за Лазурния бря ...

Когато залезът на детството
отнема червенината на малките бузки
и онези засмени очи
все повече стават замислени;
и през бледите утринни мъгли ...