Изгряваш любов.
Ревността си отива.
Ще я забравя...

Не ме гледай тъй,
че само с поглед ще те запаля!
Не съм свикнала
дръзките като теб да ги жаля.
Не ме питай как ...

В прегръдките ти искам аз да бъда,
смутено да потрепвам пак
и думите ти нежни аз да слушам,
а не прохлада, страшен мрак.
В живота светъл грешки има. ...

Вярваше, че ще ме имаш без проблем.
Мислеше, че ти си слънцето във моя ден.
Думи, подредени смислово в куплет,
обещания, забравени преди да доживеят своя ред!
Нима това наричаш ти любов? ...

В един ден случайно те видях
и не беше трудно, а веднага осъзнах,
че си човекът именно за мен
във всеки мой светъл ден.
Но как да ти призная любовта, ...

Вдъхновено от:
***
Сънува пясъкът морето
в предсмъртно-вихрен танц
и песенно се взира във небето ...

Оголена душата ми се скита
и търси пристана на любовта,
към изгрева уверено полита
и моли да и върне радостта.
Лъчите я обличат в златна роба ...

Прекрасна моя
В очите ти луната се оглежда,
оттам ме гледат хиляди луни.
Главата ти тъй тихичко се свежда
и сгушва се във моите гърди. ...

Животът е труден още от самото му начало. В първите секунди ти се бориш да оцелееш. А по-нататък се сблъскваш с проблемите и красивите му моменти. За жалост в днешно време има повече проблеми и трудности.
Винаги забраненото е най-желано! Когато си слаб духом и не можеш да се справиш, ти го губиш, до ...

Изживях те, загадъчно истински
и с наивност се радвах на утрото.
А в очите ти - слънчеви пристани,
се завръщах измислено хубава.
Отначало се влюбих в смеха ти, ...

УМИРАНЕ
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива. ...

Телефонът мълчи.
Никой няма...
А в очите ми бие
на старите снимки цветът.
И повяхва живецът ...

Привидно гледаш ме в очите
и още повече боли.
Защо повярвах на лъжите?
Защо не виждах, че през мене гледаш ти?
Привидно мислиш ти за мене, ...

Стегна ме нещо шапката напоследък. Таман наех как да впрягам творческата си енергия в писане, и някои хора пак недоволни. Ами какво да правя? Да се карам на детето ли? Да си го изкарвам и на без това вечно потърпевшия съпруг? Ами хайде, съжалете го! И той душа носи! Прежалете се и вие малко, джанъм! ...

Какво остава след живота,
който приключва със смъртта?
Спомени... портрети... тишина...
Изкривени от болка лица, сълзи, самота...
живот и след живота - пак смъртта! ...

За златото на моето сърце
дали получи всички дивиденти?
От богатство явно не разбираш-
какво държиш във своите ръце,
когато сутрин се раждаш, ...

Иска ми се да стоплиш
посинелите ми от студ ръце.
Иска ми се да ме докоснеш
само за миг, само за миг...
Иска ми се да усетя топлината ти ...

Обещах ти усмивка, обсипана с пролет.
Обещах ти любов, без капка съмнение.
Цял ден обикалях като птица във полет,
да търся лъчи и добро настроение.
По слънчеви улици скитах с наслада, ...

Мисли
Ех, живот кратък,
литва безвъвратно...
Колко ли съм с вас
в земния си мир...?! ...

Да, трудна съм и живота с мен
никога не е лесен...
Виждам как се опитваш да
напуснеш живота ми...
Каза ми, че за теб ...

Навън разцъфва пролетта,
всички радват се на тази топлина,
а в мен се настанява есента
и студ сковава моята душа.
Не виждаш ли как треперя от студ, ...

Искаше ме, нали?
Не крий, моли се на Господ да се върна,
да те помилвам и целуна,
онези думи, пълни с тъга, отново да изрека,
но не, душата от гняв не може да прости, ...

Щастие
„Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците, които носят маска, най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.” - Joseph Conrad
Смея се силно, плача тихо.
За всички съм винаги весела,
пред себе си - винаги тъжна. ...

Усмихната, съдбата проговаря:
"Ще бъде много нежна тази нощ."
Над любовта ми крилата си разтваря
и целува тихо спомена в сърцето лош.
Ще ме закриля и с мен ще бъде ...

Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, забравла пътя към себе си...
Снегът скърца под краката ми,
напомняйки ми звукът на биещо сърце...
Минавам покрай хората, залутани в собствената си мизерия, ...

Посветено на... няма на кого :)
Ето ме, любими. На смъртното ти ложе
връщам се. След години неистов бяг
ръката на сърцето си да сложа,
че дори в греха си обичала те бях. ...

Какво ми направи?
Далеч си! От мене много надалеч.
А не идва (и) тази забрава!
Какво със мене става?/ ми става?
Чудя се вече...! ...

Завръщам се от дългото мълчание.
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани? ...

Ще си купя сладко коте
и до болка аз ще го обикна.
И няма да бъда самотен,
защото със него ще свикна.
Ще го галя и денем, и нощем ...

В този тих, копнежен вятьр...
Самотата ме убива, знам...
Пламен Парнарев
В този тих, копнежен вятьр,
сякаш времето е спряло ...

РЕПЕТИЦИЯ КРАЙ ПИЛОНА
„Носете си новите дрехи, момчета!"
Стефан Цанев
Свалете си новите дрехи, момичета!
Или както го казват сега на жаргон - ...

Идваш ти и си отиваш винаги.
Никога не остана при мен
за повече от ден.
Имах те истински,
докоснах се до душата ти, ...