Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне преди ...

Залезът и зората,
полъхът на мечтата...
и погледът романтичен,
чувството, че си обичан.
Очите на детето, ...

Изгубен
Навън вали, престава, пак вали.
Прогизнала, разкаляна реалност.
Къде съм аз, къде сега си ти?
Потъвам бавно в сивата баналност.

"Светейки на другите, изгарям сам!"
Ще си отида! Без звук, без шум, без трясък на врата. Само стъпките ми тихо ще заглъхват зад завоя. Знам, светът не свършва с мен и нищо няма да се промени, пак небе ще е небето, въздуха, водата.
Отивам си! Чакайте ме! Може да се върна, но не сега. След ден два, се ...

ЮЛСКИ ЛЪЧ...
Раздиращ тътен... после лъч последен в свода
и цена за Свободата - мирис кисел на барут
и безмерна тиха орис... Майчина прокоба,
без едничко чедо - юлски лед и мраз, и студ! ...

Мечтая да имам истински приятели.
Тази мечта аз прилежно сгънах, пуснах я в бутилка и... я оставих в ръцете на морето. Може би някога тя ще излезе от стъкления си затвор, ще заплува сред отразените късчета злато на слънцето и луната. Ще се срещне с други сбъднати мечти. Сама я затворих. Заключих я в ...

Там в нощта
Тъмна и пуста стая.
Навън се спуска нощта.
Какво да ти кажа, не зная,
не зная - ще каже нощта. ...

Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен? ...

В Хайтовия разказ „Дервишово семе” Рамадан, Силвина и Руфат са жертви.
Рамадан е жертва на родовата традиция. Той е оженен на четиринадесет години за непознато момиче, за да продължи рода. Но когато вижда бъдещата си съпруга, младежът се влюбва в нея, затова когато братята на Силвина му я "отмъкват" ...

Не се страхувай.Не тръгвай неуверен.В живота има толкова беди.Раздирай се.Но винаги наперенОставай.Надеждата крепи!Повикай я.И тя ще отговори.Дори да си затънал до уши.Със думи мъдри ще ти проговори.Усмихвай се на пук.Човек си ти!Повярвай ú.Че вярата в сърцетоединствено с надежда се крепи.И като пти ...

Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.
Подчини се сърцето ми на обичта, ...

Странно нещо е животът -
дар Божи от небето,
пълен е с милион рокади
зарад битието.
Блъскаш, бориш се за нещо, ...

Едно
Днес бях при морето:
то ми говореше,
аз мълчах. Удивително –
мълчах! ...

Имам си малко кученце и знам,
че ще ме следва, дори да му се карам.
Още не лае, не знае що е срам.
Не може да усети дали аз страдам.

Заслушвам се в тишината,
красиво в нея да усетя.
Да й изгоня самотата,
пътя с душевност да осея.
В нея много красота се крие, ...

И криехме лицата си зад вятъра,
когато ни подпираха годините...
В рождените си дни се цупехме
в развихрения карнавален театър
и често в ласките на балерините ...

Божествена мелодия се лее,
обгръща ме и свидно ме люлее,
приспива в мене сетивата изморени
и разнищва мислите ми разпилени.
Божествена мелодия във здрача ...

По навик заключих вратата,
под перваза - резервният ключ.
Но към него недей да посягаш,
ако ще си отидеш оттук.
Уморих се да чакам безсънна ...

Любовта не чука на вратата.
(Напразно май че съм се вслушал.)
Надничам подло през стъклата.
(Тя пък точно там се сгушила.)
И седи си Любовта пред прага, ...

Силна е болката в гръдта ми,
скрита дълбоко сред онази тъга,
която болезнени рани отваря.
До днес бях богата на чувства...
от теб ли сега тъй кървя? ...

Знам...
А искам ли?...
Не трябваше да съм ти всичкото хубаво.
Не можеше да е по-добре.
А искам ли сега да е така? ...

Бих се променил пак заради теб,
бих свали звездите,
но би ли ме обикнала този път,
дали пак ще ме нараниш ти?
Не знам! Но ще опитам! ...

Принцът от приказките
Когато младата девойка
усети полъха на любовта,
в душа невинна се поражда
на щастие жадувано зова. ...

Събужда се денят - лъчи погалват абаносови коси,
очи прекрасни тихичко надничат - вече е зори.
Усмивка плаха се прокрадва - докосваш моето лице.
Аз вече съм будна...
Обича да слуша как тупка моето-твоето сърце. ...

Бъди ми истина!
Бъди ми най-мечтана близост!
Прегърни ме с устни от жарава!
Обичай и ще те обичам!
Готова притихвам и те рисувам в стих. ...

ТАМ
Там,
зад трънливата стена на думите,
където мислите се вият,
пъплят ...

Аз си имам жабче,
жабче-жабадорче.
Намерил съм го някога,
скрило се под борче.
Под борчето в гората, ...

Вяра
Не е необходимо да се търсим -
ние сме в мислите си -
оттам не можем да избягаме...
Не е необходимо да градим ...

СПОМЕН - 2
За спомен донеси ми морето,
да отпия солена вода,
да погаля вълните немирни,
да измия свойта душа. ...

Изплаши се от чувства трайни,
изплъзна се от мене пак...
Забулен във мъгла от тайни,
престори се на ням чудак.
А аз бях истинска и знойна - ...

По улици от калдъръм вървях.
Не исках да те приемам като... грях.
А беше ранно утро, тъмно бе...
едва разпукваше - като пъпка на ябълков цвят.
Вървях по стръмнината, бавно. ...

Днес бе мойта гибел,
днес аз съм нищожна,
пронизваше ме черен изстрел
и ръка към теб протегнах...
Днес потъвах в трап със змии ...

Изстрел 5
Сол на земята или пудри църковни,
светлина на света или сиви
Господни светии, или виновни
стада със съзнания криви? ...

Големите жълти очи на града
премигват в просъница.
"Лека нощ!" и загасям деня си.
Някъде скърцат и сънища,
и ръце се намират във тъмното, ...

Онова момче от '87-ма
Вече няколко нощи будувам до сутринта. Съветвам се със самотата. И мракът взема добри участия в разговорите. Харесва ми как мълчи в ъгъла, докато самотата разказва някоя от дългите си истории и само в някоя от болезнените и паузи издиша нещо из недрата си. Харесва ми, но още не ...

Thirteen Senses - Into The Fire
Come on, come on
Put your hands into the fire
Explain, explain
As I turn and meet the power ...

Drown
Good morning day
Sorry I'm not there
But all my favorite friends
Vanished in the air ...

Догарят свещите, а в стаята е светло.
Пердетата се вдигат като идоли.
Последната ми нощ изпя петелът -
по изгрев залезите са невидими.
Приятелите - траурно прегърбени, ...

Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака, ...

Дали съм от зла фея прокълната
или пък бог е забравил добротата?
Дали съм ангел неповторим
или пък дявол несравним?
Защо не мога да бъда като теб, ...