- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...

Кой мълчи?
Стрелките на времето
по шията ми стръвно тракат
час по час,
със нож като клюн ...

Душата ми добро раздава
Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла ...

Без път.
И без посока.
Изстинала от ледени желания.
Безкрайно лутаща и питаща.
Не искаща ненужни обещания. ...

Делят ни разстояния и гари,
а вън вали, вали...
И всяка моя дума те изгаря,
а в мен боли, боли...
Делят ни пътища самотни, ...

Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на таз ...

Широко отворени очи,
ужас умело прикрит
зад усмивка и няма сълзи,
ум от жестокост промит!
Треперещи пръсти, ...

Незавършените мисли
ме терзаят,
незавършените задължения
дълбаят
черна пропаст ...

Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...

И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме ...

Разравям спомени в... жаравата -
изгасват сенките им в... самота,
догаря болката от... раната -
посипана е просто с... пепелта.
И дрезгава въздишка се отронва - ...

Сиво небе, покрито с черни гарвани.
Като пръсти на вещица докосва ме вятърът.
Ледени капки вцепенявт телата ни.
Пак ще съм аз нещастникът в театъра.
В унисон с времето душата ми мрачна е, ...

Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...

Моля, не го оценявайте! Пиша го в памет на най-добрия баща, който днес почина!
Последно сбогом днес ти казвам,
с много сълзи във очи.
Целувам бледото ти чело
и шепна тихичко, прости! ...

Обичам те - как да ти го кажа?
Обичам те - ти сърцето ми плени.
Дори и всички да излъжа,
себе си не мога, разбери.
Казвам, че съм те забравила, ...

Гонеха се лудо на слънцето лъчите
с плътния воал на непрогледен нощен мрак.
В галоп изнизаха се нощите и дните
и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата ...

И се стича дъждът, и се стича...
Вън вали цяла нощ.
И отново съм малко момиче,
стиснало в шепичка златния грош.
И сънувам зелени поляни, ...

Съмнението
е ключа на лъжата.
Страхът - вратата...

НОЩЕН ДЪЖД
Нощта е пуста. Няма ги звездите.
Дъждът е само скитник тази нощ.
От толкоз мъка натежа небето.
Капчукът се превърна в дявол лош. ...

Събирах думи в празни листи,
за да запълня празнотата.
Себенамразвах се,
за да раздавам
от шепота си на душата. ...

Една сълза
Една сълза в очите ми трепти
и се питам: Помниш ли ме ти?
Сълзите не, не съхнат.
Аз ридая. ...

Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от ...

Гранулом - Живот и Съдба

Самотница била съм,
а ти какъв си, веселяко?
Прикриваш самотата,
а сърцето ти се раздира
в тебе оглушало. ...

Навън е черно...
В душата ми е бяло...
Сив живот...

Падат снежинки.
Побеля ми косата
в ранното утро.

Гледах през стъклото
върволица пъстроцветна,
всеки носи си теглото,
някой някъде присветва
от радостна вест, ...

С мъка изкатерих се
по стръмнината на източния хълм,
разранена е ръката,
но сочеше ли ми грешния път?
Залязваше луната, ...

По стиха на Jane_d (Деси Инджева) - Себеусещане
Разкъсах и последната ти риза...
Ръцете ми разнищиха плътта ти.
Безропотен, допусна ме да вляза,
очите ти обяздих във страстта си. ...

Горчиво вино
Чернобяло е всичко покрай мен.
Така е откакто си тръгна.
Душата ми замръзва от самота.
Счупи се на парчета любовта. ...

Клопките тихо затварят се с звън.
Притискат зад себе си разни тъги.
И чакат касетата на някой филм,
за да прожектират поредния сън.

Хубаво е,
ако някой във тебе се врича,
но още по-хубаво е,
когато ти със сърце обичаш...
Хубаво е, ...

Родолюбни,
български следи...
Зеленее вред красиво,
чанове огласят леса...
А гайди жално извиват, ...

Боли
Стоя със моята тъга,
потънала във самота,
а болката расте
в кървящото сърце. ...

На баня
Един човек много обичал да ходи на баня. Вземал си торбата със сапуна, тасчето, хавлиите и джапанките и заедно със със своите познати и приятели, всяка седмица отивали в банята.
В къпалнята било шумно и горещо, всеки викал, за да го чуят останалите, а в парата не се виждало много кой кой е.. ...